"Всичко започна с една детска мечта. И аз, навярно като някои варненски момчета израснали по плажовете, бленувах да пътувам по света и стигна нови хоризонти. Реших да напиша тази книга, когато вече осмислих, че съм обиколил глобуса. И сигурно е станало на остров Гозо - островът на Калипсо. Дори се приготвих за снимка и държах в ръцете си земното кълбо. Имаше естествено и закачка: реших да си навия крачолите на панталона, като знак, че морето ми е вече до колене! Също като в разказите на Петър Незнакомов за петте океана. Незабравима за мен е историята му за Васко Нунес де Балбоа, смятан преди за първия европеец ... |
|
|
Българската следа на Димитър Кенаров събира литературни репортажи и есета, вече публикувани в някои от най-престижните американски периодични издания като Ню Йоркър, Нейшън, Бостън Ревю и други. В текстовете читателят ще срещне Георги Марков и Георги Господинов, Юлия Кръстева и Иво Димчев, соцпаметниците и некролозите. Книга за България и българското, и за противоречивите следи, които оставяме след себе си."Фактологически добросъвестно, с необходимата аналитична дистанция и с последователно критичен и самокритичен поглед, Димитър Кенаров разказва за своята страна на чужденците. Постепенно, неочаквано и някак ... |
|
|
Момичето с панделките е книга - изповед. Разтърсващо откровен биографичен разказ за това как травмите от комунистическите репресии пречупват и предопределят личните съдби, за последствията от преживяното през тоталитарния режим, за лутането на авторката в опита да намери своето призвание, а и голямата любов. Книгата се състои от няколко истории и всички те са предадени болезнено убедително, защото действително са се случили в живота на писателката - изселването на семейството, лагерите, в които е бил заточен бащата, лутането по чуждите къщи, омразата на хората. Наравно с това, обаче, Милка Русева ни разказва и за ... |
|
|
През целия си живот, с малки прекъсвания, литературният критик, историк и виден интелектуалец Борис Делчев води своя знаменит Дневник. Той е уникално явление в нашия обществен и културен живот - близо половин век (от 23 януари 1939 година до 27 март 1987 година) авторът му систематично отбелязва събития и случки, развълнували го през изминалия ден; говори за писатели, художници, музиканти, архитекти, с които е общувал. Така създава един безценен портрет на времето, в което е живял. През 1995 година в издателство Народна култура излезе един том от близо 500 страници, представящ подбор от целия дневник. Тази книга ... |
|
|
По коридорите на Външно министерство с топ дипломати е сборник с анализи на личността и дейността на едни от най-добрите български дипломати от средата на миналия век до наши дни."Вече бях изкарал две години в София и идваше време отново да замина на задграничен мандат. Ориентацията беше да отида като втори човек в Истанбул или в Анкара, което отговаряше и на моите очаквания. Но зам.-началникът на отдела, Чавдар Младенов, който беше определен да замине като Генерален консул в Истанбул, отказа това назначение, по свои съображения (няма да навлизам в подробности, но мотивите му бяха наистина сериозни). И като опитен ... |
|
|
Тази книга е уникалната история на най-известния танков командир в СС войските. Йохен Пайпер е кавалер на Рицарски кръст с Дъбови листа и Мечове. Постъпва през 1936 година в Лейбщандарт, а през 1939 година става първи адютант на Хайнрих Химлер. Участва в Полската кампания, на Източния фронт и в Италия като командир на рота, батальон и накрая - на танковия полк Лейбщандарт. По време на офанзивата в Ардените 1944 - 1945 година командва бойна група с танкове Тигър II. Тук неговото подразделение е обвинено за разстрела на американски военнопленници край Малмеди. След капитулацията Пайпер е осъден от американски военен съд на ... |
|
|
"Хич да не ти пука, животът е такъв." Чавдар Младенов Прочети и прецени е книга за живота на българския дипломат Чавдар Младенов. За публикувани и непубликувани факти и истории. Чавдар Георгиев Младенов е роден на 25 август 1952 г. във Враца. Възпитаван е в безобразието винаги да бъде честен и да не се подава на простотиите на необразовани наши хора, получили по даром държавни службички. Така наречените куфарчета с парички на прехода за голяма радост не са му повлияли на завършеното висше образование в Германия и на неговия ексистенц минимум в България. Е, пък човекът е разчитал най-вече на себе си. Малко по- ... |
|
|
Книгата Енигмата режисьор е написана и съставена от българския театрален режисьор Румен Томов. В нея ще откриете как мислят неколцина изявени и всепризнати негови колеги - български творци от нашето съвремие, сред които Боян Дановски, Вили Цанков, Крикор Азарян, Леон Даниел, Любен Гройс, Стефка Прохаскова и други. Илюстрациите нарисува Ваня Вълкова. ... |
|
|
Съставител: Цочо В. Билярски. ... "Девет годин той скита се бездомен, без сън, без покой, под вънкашност чужда и под име ново и с сърце порасло и за кръст готово, и носи съзнанье, крепост, светлина на робите слепи в робската страна." Иван Вазов, одата Левски поместена в цикъла Епопея на забравените Припомняме тези думи на Патриарха на българската литература, защото няма - и не може да има - по-вярно и по-вдъхновено описание на революционната дейност на Васил Левски. Основната тема на тази книга не е делото на Апостола на свободата. Но колкото и да се фокусираме върху доказателствата и мотивите за ... |
|
|
Изживяно в годините на залеза е сборник от публицистични материали и от поетични откровения - своеобразен дневник, в който авторката Вера Симеонова вплита портрети на свои съвременници, обикновени, редови строители на съвременна България, с които я свързват обичта, добротата, признателността и уважението към гражданската им позиция. Книгата е опит да се отговори на вечния философски въпрос за смисъла на човешкия живот и вълнува със своята загриженост за бъдещето на едно човечество, което губи сетивата си за нравствена значимост и за духовно извисяване. Заклинание Не докосвайте моята малка вселена - на душата ми бедна ... |
|
|
"Навярно това, че съм роден в София преди почти осемдесет години, в семейството на французин и българка, е причината за еднакво силната ми привързаност и към двете ми родини. И все пак изпитвам една по-особена нежност към онази, останала под тоталитарна власт в продължение на половин век. В интерес на истината, ако призракът на реалния комунизъм бе потънал безвъзвратно в нищото, вероятно нямаше да си направя труда да преразглеждам злодеянията от онези мрачни години. Но действителността, уви, е друга и знаем, че ако няма кой да пази паметта им, жертвите на тиранията винаги ще бъдат грешни. Затова реших да споделя тази ... |
|
|
Случаят Георги Марков и...."Всъщност, аз оставих България, защото България ми пречеше да работя. Нямам никакво желание да мъкна тази смрад със себе си... Можеш да бъдеш сигурна, че по-щастлив човек от мен няма да има от момента, когато престана да изразявам мислите си на този език." Георги Марков в писмо до Минка Минделова, редактор в Дойче веле, октомври 1970 година "Както споменах, винаги съм пристъпвал с уважение и интерес към дадена книга. Независимо дали като автор или читател. Всичко, което съм писал досега, писах с удовлетворение. Подготвях се с много любов и респект към текстовете и авторите за ... |
