Райко Николов е завършил Юридическия факултет при СУ „Св. Климент Охридски”. Дипломат от кариерата, като секретар и съветник е работил в дипломатическите ни мисии в Париж, Вашингтон и Прага. Бил е последователно посланик в Кувейт и Южен Йемен, постоянен представител на България при Службата на ООН и международните организации в Женева и посланик в Югославия и Италия. Оглавявал е българската делегация на Европейската конференция за сигурност и сътрудничество, а също и нашата делегация в Комитета по разоръжаване. Представлявал е България и на други международни форуми и е участвал в дебатите на Общото събрание на ООН в ... |
|
Разказаните житейско-вестникарски истории са 13 на брой (Може би не е случайно!). Проф. Филип Панайотов заявява, че не пише цялостни мемоари, но още първите страници привличат и със спомените за Николай Генчев и компанията около него, със спора с Желю Желев, после се сблъскваме с прегрешенията на Иван Радоев в любовната лирика, а и на самия Филип Панайотов в сатирата, с шаблона в официалната информация, гафовете в БТА, полемиката във в. „Антени" за Екатерина Каравелова и др. "Отдавна се канех - и все отлагах - да сложа ред в личния си архив, трупан в продължение на половин век. Ето, че и за това дойде време. Най- ... |
|
В тази книга се говори за неща, които всички знаем - но за които малцина се осмеляват да свидетелстват. Тя става още по-актуална на фона на все по-често пишещото се напоследък в западните медии за България: ширеща се корупция, административна некомпетентност, шокиращи служебни злоупотреби, финансови безобразия, безпринципна кадрова политика. Авторът се осмелява да разкаже за всички тези неща от личен опит - като български посланик във Финландия, назначен по лична препоръка на А. Доган. Става ясно, че срещу това се е очаквало да си затваря очите за професионална некомпетентност на хора, свързани с ДПС, назначени в ... |
|
Посвещава се на 90 -та годишнина от рождението на автора."Читателю, държиш в ръцете си второто издание на мемоарните записки на Горан Готев (1934 - 2014), най-продължително работилия български журналист в чужбина през XX век - повече от 25 години. Те ни връщат към събития, на които все по-малко от сегашните читатели са били съвременници: от откриването на Асуанския язовир, до колосалните промени преди и след падането на Берлинската стена. Книгата се чете с интерес, тя завладява не само поради вещината, с която е написана, но и защото на известните, отдавна отминали събития и на хората, техни двигатели и ... |
|
"Езикът на тази книга е строг и отблъскващ като коридор в Министерството на вътрешните работи. При героите се влиза след среща с педантичен секретар, изсушен като чироз от заповеди и нареждания. Само така мога да предам тягостната атмосфера на ведомството, наречено "Държавна сигурност"." Владо Даверов ... |
|
Капиталният труд на проф. Филип Панайотов обхваща основните периоди на българската публицистика от нейния старобългарски период до периода до Освобождението и съвременното й състояние. Откроени са фигурите на големите наши публицисти и издатели, както и ролята на отделни вестници, списания и книги, белязали яркия път на българската журналистика. ... |
|
Зловещи истини за посткомунизма в България ... Безкрайният преход след "Революцията" от 1989 г. бавно и неизбежно се превърна в маскарад. Нови маски, нови жестове, нови политически идеи и платформи скриват отчайващи истини: За корупцията и мафията, за зашеметяващата престъпност, за циганизирането на нацията, за политическия хомосексуализъм, за етническата омраза, за болестите и високата смъртност, за обществената дегенерация и социалните психопатии, за самоубийствата, за апостасията, за бедността, за свирепия глад. ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... В тома са включени портретите за Алеко Константинов, критически очерки върху днешната българска литература, поглед в новата българска литература, етюди, критики, рецензии от д-р Кръстев, редове от биографията и статии за творчеството му от П. Анчев, С. Янев и Л. Стаматов. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
Епохата на междудържавните войни очевидно завършва. Но войната по никакъв начин не е изчезнала, тя само е променила формите си на проява. В новите войни главната роля играят вече не държави, а военни властелини, наемници и терористи. Насилието се насочва преди всичко към цивилното население; небостъргачи се превръщат в бойни полета, телевизионни образи - в оръжия... Херфрид Мюнклер изяснява последиците на това развитие. Той показва как, с изчезването на класическите сражения и фронтови линии, също и разграничението между мир и война е станало крехко: там, където държавите вече не притежават монопола върху военната сила, ... |
|
Пътни картини представя част от философската проза на Хайнрих Хайне. Със сливането на философското с белетристичното, на политическото с мемоарното, на художественото с публицистичното тази проза силно е въздействала върху много поколения, върху различни страни на тяхната душевност. С живо критическо чувство в своите пътеписи Хайне разглежда политически, обществени, религиозни и философски въпроси на своето време, рисува хора и страни, бичува недъзите на държавата и църквата, прокламира народна революция. Обединяващ център на всички описани събития в Германия, Италия, Англия и Франция е великата идея за свобода на ... |
|
Какво кара хората да избират политиката за професия? Какъв трябва да е човекът, който приема публичното огласяване на личните си дела? Кой би приел грешките му да се преувеличават, а успехите му да се омаловажават? Каква полза извличат политиците от всичко това? Защо политиците и правителствата най-често не оправдават очакванията на своите избиратели? Що за хора са политиците - неблагонадеждни или наивни, алчни за власт лицемери или безнадеждни идеалисти? Джеръми Паксман насочва своя скалпел на публицист от висока класа към Политическото животно, за да ни представи проницателна, остроумна и сериозно аргументирана ... |
|
"Това са записки в дневници, водени в продължение на 3414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всички 22 рейса най-дългият ми е 291 дни, а най-краткият - 37, когато се наложи намеса на хирурзи. Освен хроника за моряшкото битие на ход, на котва или в пристанище, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми. Тук са описани стъпките ми по далечни земи, щрихи от историята на Български морски флот, но преди всичко това е събирателен портрет на моряка, който не се нуждае от идеализация или героизация." Нейко Дамянов ... |