Репортажите в тази книга са не само впечатляващо свидетелство за процесите в следреволюционна Русия, а и за публицистичното майсторство и пророческия дар на Йозеф Рот. Написани на чистия и изящен език на неговата художествена проза и белязани от игриво - ироничното му въображение, искрящо остроумие и мека ирония, те не са загубили своето очарование и до днес. В началото на 20-те години на ХХ век редакциите на немските вестници и списания се надпреварват да привлекат младия журналист за свой сътрудник. Това е бъдещият писател, класик на австрийската и световната литература Йозеф Рот (1894 - 1939). Повече от десетилетие ... |
|
|
От автора на "Хората, които променят България". "От нас зависи: 50 порции храна за размисъл" е опит за осмисляне на случващото се по света и у нас. В 50 отделни статии журналистът, редактор и преводач Даниел Пенев споделя размислите си за настоящето и бъдещето на България, за мира и възможностите, които имаме като граждани на Европейския съюз, за ролята на възпитанието, грамотността и любопитството в личния ни живот и в колективното ни битие, за проблемите и дефицитите в българската образователна система, за медиите и псевдомедиите, за приликите между родните политика и футбол, за хората, които ... |
|
|
Въпроси, които са засегнати в книгата: Има ли нещо повече в живота от това? Кой е Иисус Христос? Защо умря Иисус Христос? Как да имаме вяра? Защо и как да се моля? Защо и как да чета Библията? Как ни води Бог? Кой е Светият Дух? Какво прави Светият Дух? Как да се изпълня със Светия Дух? Как да се съпротивявам на злото? Защо и как да споделям с другите? Бог изцелява ли днес? А църквата? Как да изживея пълноценно останалата част от живота си? "Едно от най-големите достойнства на тази книга е неподправената искреност на автора. Това е една духовна автобиография на викарий Ники Гамбъл. Той разказва ... |
|
|
От 1989 -та до наши дни се случи какво ли не; светът и страната се промениха. Неимоверно много. През това време българската литература продължи да съществува и да си върши работата: ето ги новите писателски имена, ето ги текстовете, които винаги оттук насетне ще са важни. Ето ги елитарното и популярното с поредните им лица; ето ги впечатляващите изображения на миналото и на днешното... Какво и как разказват в тези години авторите сънародници, доколко (и колко истинно) историите им помнят далечното и близкото преди, защо забравят точно това, което забравят? Що за симптом насред актуалната културна ситуация е " ... |
|
|
"Този мой живот си беше хубав" не е просто още един мемоар, а проекция на вътрешния дискурс на автора със своя свръх - аз, разигран в типичния за творчеството на Д'Ормесон стил - с малко тъга и меланхолия и непоколебима вяра в човешкото и доброто. В "Този мой живот си беше хубав" Жан Д'Ормесон е едновременно обвиняем в съда и прокурор на собствения си процес. В този сбит, налудничав и завладяващ диалог авторът проследява забележителните моменти от своя живот, започнал между края на Първата световна война и Голямата депресия. Притиснат от своя строг и милосърден, на моменти безпощадно ... |
|
|
Законите на войната през последните години се промениха до неузнаваемост. Вместо конвенционални армии, танкове и скъпоструващи кораби и самолети, все по-често се използват дронове, изкуствен интелект, хибридни кампании и частни, "невидими" и много мобилни групи, чието съществуване и чиито действия великите сили лесно могат да отрекат. В тази нова надпревара Русия се стреми към водеща роля. През последното десетилетие Москва настъпва все по-осезаемо в Близкия Изток и Африка, възвръщайки позиции от съветската епоха. Тя се стреми да стане незаобиколим глобален фактор, с който "силните на деня" да са ... |
|
|
"Говори с Нева" е една напълно субективна биография на общите ни въпроси, тревоги, страхове, вълнения и вдъхновения. Между тези корици са събрани четиридесет и три мини кореспонденции: писма от читатели от едната страна и от мен... от същата страна, понеже така и не разбрах къде е "другата". Текстовете излязоха в онлайн седмичника за независима журналистика "Тоест" (toest.bg) от дебютния му брой на 1 февруари 2018 г. до броя от 4 април 2020 г. в рубрика, наречена "Говори с Нева" като закачка с филма на Алмодовар "Говори с нея". Когато "Тоест" организираше ... |
|
|
Настоящото издание е едновременно документална проза, личен разказ, но и изследователски прочит за мястото на Никола Стоянов в новата българската история. То е интригуващо повествование не само за специалистите, но и за по-широк кръг читатели. Никола Стоянов оставя трайна следа в различни сфери от политическия и обществен живот на нова България. Роден в Дойран, обречен на националния идеал, дипломиран математик, физик и астроном, авторитетен икономист и финансист, дългогодишен директор на Дирекцията на държавните и гарантираните от държавата дългове, общественик с разностранна ангажираност, председател на Македонски ... |
|
|
1918 година. Лични спомени. ... Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират. В тези тежки мигове четирима военноинвалиди се насочват към Владая в отчаян опит да спрат очертаващите се кръвопролития. Тяхната кауза е подкрепена от единствения политик, запазил присъствие на духа - вътрешния министър Михаил Такев. Описаното не е сюжет на исторически роман, а суровата действителност за България в края на Първата ... |
|
|
Ти и аз заедно. ... "Ничиите деца на България през моите очи" е автентичен разказ за усещанията, впечатленията и виждането на страничен човек за децата в институциите на България след процеса на деинституционализация. Ако винаги сте искали да знаете как живеят децата без родители, но ви е било страх да ги посетите - тази книга ще ви подаде ръка, ще ви заведе там, и по един лек и достъпен начин ще ви помогне да преодолеете един от страховете ви. Ще ви покаже светлата част на тъмната страна на обществото. Това е разказ, който показва другия свят - светът, в който никой не иска да живее. Свят, който никой не вижда, ... |
|
|
Исках, но не успях повече да кажа. Пък и не всичко е за казване. Изясни се само, че "малката правда" е препъни камъчето на "голямата правда". Оказа се, че и това не е новост. Написаното не е и кой знае какво,...спомени!?... Нещо, като "усмивки от старите ленти", фотосесия в думи!... Ей тъй, да се помни, кое, как е било! Току виж някога, на някого, може и да "влезе в употреба"... ... |
|
|
Инициативата "Един пояс, един път" и форматът "16+1" между митовете и реалностите. Страните от Централна и Източна Европа са първите, които признават КНР през 1949 г. и ѝ подават ръка в нейните усилия за следвоенното икономическо и социално изграждане. През следващите десетилетия отношенията помежду им търпят възходи и спадове, подвластни на политико-идеологическото противопоставяне между съветския и западния блокове. След края на Студената война те навлязоха постепенно в своя собствена траектория, давайки възможност на страните да се преоткрият една за друга и да започнат да градят отношенията ... |
