Есетата в тази книга са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "Може би в началото на всичко стои страхът, огромният страх от съществуването, от чудовищното разнообразие на хора и природа. Винаги ме е смущавало, че милиони отделни хора преглъщат идеята за остаряването си и доброволно, често пъти с ентусиазъм, стават фанатични членове на стадото. Защо? Поради какво те се отричат от свободата си, за да приемат покорно и подчинено някакво място в стадото? И не е ли нелогично, че те отричат равноправието и независимостта на другите отделни човешки ... |
|
"В началото на януари 1921 година ми донесоха писмо от болницата в Ница. Намерили го във вещите на някакъв отчаян мъж, който си бе прерязал гръкляна. Мислели, че няма да оживее; Аз го прочетох и се развълнувах от духа на този гений. Това наистина бе нещо като огнена вихрушка на полета, признанието на един нов Максим Горки, дошъл някъде от Балканите. За щастие, лекарите в Ница успяха да го спасят. Реших да се срещна с него. Първо започнахме да си пишем и така станахме приятели. Казва се Панаит Истрати. Роден е в Браила, на Дунава, през 1884, син на гръцки търговец контрабандист, когото никога не е виждал, и на ... |
|
"Може да се каже, че Панаит Истрати беше един от прототипите на т.нар. "разбунтуван човек", в който Албер Камю видя героя на бъдещата борба в съвременното ни общество. Този разбунтувал се "писател скитник", стигнал от покрайнините на Браила до Париж, отива твърде далече в своя индивидуалистичен бунт срещу "новата класа" - комунистическата номенклатура в Съветска Русия. За него тя е още по-циничен и отвратителен вариант на буржоазията. Драмата на Истрати е в това, че се появява твърде рано. Двадесет години преди дисидента Кравченко, тридесет години преди Солженицин, четиридесет преди ... |
|
Отец Александър Шмеман и Александър Солженицин имат приятелска, духовна и сърдечна връзка, започнала задочно още в годините преди изселването на Солженицин от СССР и продължила с различна интензивност чак до смъртта на отец Шмеман. Сборникът с текстове на отец Александър Шмеман са посветени на личността и на творчеството на Солженицин. Сборникът се състои от осем статии, написани и официално публикувани от отец Шмеман на различни места. Към тези статии в книгата са добавени беседите на отец Александър, посветени на Солженицин и произнесени в рамките на цикъла беседи, писани за руската редакция на радио "Свобода& ... |
|
Неудобни факти и опасни истини, които не трябва да се споменават. ... Дали пък вече не се самоцензурираме... Защото мнозина автори, журналисти и издатели не могат да пишат и публикуват онова, което искат или което би интересували гражданите, а се подчиняват на една невидима диктатура - политическата конкретност! Ако още споделяте донякъде добронамерения възглед, че "все пак в Германия може да се каже всичко, защото свободното мнение е гарантирано от Конституцията", просто грешите. Със сигурност можем да казваме повече в сравнение с Китай, Иран или Северна Корея, но твърде много теми не трябва да се засягат и ... |
|
Вълкан Дапчев ни представя своите свидетелски показания за преживяното, както и своя анализ, с едничката цел да опровергае преиначаването и да предотврати манипулацията на историята. Обрисувайки пестеливо, но майсторски светлите и тъмни характери на българската политическа върхушка от последните десетилетия, книгата е ценен принос в новата ни литература. Вълкан Димитров Дапчев е роден в странджанското село Крушевец на 18 ноември 1926 г. в семейството на земеделски стопани. Завършва Търговската гимназия в Бургас и постъпва в Народната школа за запасни офицери "Хр. Ботев". След изтичане срока на действителната ... |
|
Белетристика и публицистика. ... Увлекателна изповед на цяло едно поколение идеалисти, хванато в крепките, задушаващи и непрощаващи прегръдки на комунизма. Написани убедително и неподправено, очерците, разказите и есетата в тази книга крещят за признаване правото на глас на всички тези хора - неопетнени и непокварени от властта - и още повече: за необходимостта да бъдат чути и включени в борбата срещу узурпаторите на демокрацията. Вълкан Димитров Дапчев е роден в странджанското село Крушевец на 18 ноември 1926 г. в семейството на земеделски стопани. Завършва Търговската гимназия в Бургас и постъпва в Народната школа за ... |
|
3 х С = С (сбита формула на себеотрицателното състояване на преводите на българска литература зад граница). Това са 31 интервюта с хора от най-различни държави по света, посветили своя живот на българския език, на литературата ни и изобщо на всеотдайната си любов към културните постижения на българския народ. Осъществени са в периода февруари 2011 – декември 2013 по най-различни начини – лични срещи, готови въпроси (в действителност само едно, с Димитрис Аллос от Гърция), фейсбук-чат или електронни писма. Всички отговорили се отзоваха с желание, което показва колко много се надяват те ние тук, в България, да им обърнем ... |
|
"Изданието "В градината с розите - том 3" обхваща 15 лекции и слова, като 8 са произнесени при получаване на титла "Почетен доктор" на НБУ. Условно биха могли да се откроят три тематични групи. Първата насочва към езици и символи. Втората група доближава извода за възможно институционализирано единствено, но в смисъла на минало, настояще и бъдеще за Европа. Третата и най-голяма група би могла да бъде видяна като пресечна точка за философската антропология, но с още повече условност." Из "В градината с розите - том 3" ... |
|
"Тази книжка се получи от съприкосновението ми с феномена Вапцаров. След особения като жанр "Третият разстрел" от 1993 г. Мартин Георгиев се поизплаши и спря. Той искаше да каже всичко. Заглавието, а и съдържанието на книгата (първа) дават заявка за довършване. Нещастията, които после му се струпаха на главата, си обяснява най-вече с тази си дързост. Заех се да продължа." Евгени Христов ... |
|
"Паметниците не са толкова за умрелите, които са издигнали паметник неръкотворен и безсмъртен с делата си, колко за живите, за да развиват и укрепват в тях ония доблестни чувства, които дават на един народ право да живее." Иван Вазов "Темата "3 -ти март и паметниците на свободата" ангажира моето внимание още като гимназист. Тогава същата тази власт, която през 1990 г. възстанови 3 -ти март като национален празник, през февруари 1950 г. с Постановление на МС на НРБ, го отмени. Предлогът беше, че ние имаме само един ден на свободата - 9 -ти септември 1944 г., когато сме се освободили един път ... |
|
"Днес необикновеният характер на интервютата, както и личността на Петър Увалиев, изискват повече от един предговор или от встъпителна оценка. Ще се опитам да създам един "конгломерат" от различните му културни увлечения, да покажа богатата палитра на постигнатото от нашия голям българин." Из книгата Книгата съдържа четири интервюта на Бригита Йосифова с Петър Увалиев, похвално слово за българския език и из "Търнър: Структурен разрез". ... |