"Защо това заглавие? Защото е картина на вековната ни участ. Отдавна в главата ми се въртят идеи, които искам да събера в нова книга, и тази сутрин изведнъж ми просветна. А днес е 9 август 2011. „Нашата Via Dolorosa“. Нашият път на болката. Христос е влачил тежкия кръст по стръмнината към Голгота, но вижте как са нарекли пътя, по който четиринайсет пъти е спирал, понякога и падал от изтощение. Не път на страданието, не път на разпятието, даже не и път на възкресението. А път на болката. Защото без болка никой живот не може да мине. Защото болката може да е физическа, но може и да е душевна. Тя може да се търпи с ... |
|
|
Книгата на Борислав Дряновски е плод на дългогодишен труд. Тя е втора част от поредица за живота и дейността на кметовете на Варна. Този том представя периода от 1903 до 1923 година. Книгата не предоставя само статистическите факти за времето на кметуване на отделните личности, а по интересен начин разказва за сложния им жизнен път. Чрез тяхната съдба се проследява историята и изграждането на съвременна Варна. Зад сградите, улиците, парковете, комуникациите, индустрията, просветното, културното и здравното дело в града стоят реални личности. Чрез тази книга варненци и гостите на града ще научат техните имена. " ... |
|
|
Позиция. От извора. Полски дни. В Македония. Друг свят."Това е публицистика и дневник, родени от срещата със събития и личности, размисли и коментари за времето, което ни преобръща. Това е и позиция, която е заета на мига, но и която всеки може да атакува. Тя не претендира да бъде безгрешна, истина от последна инстанция. Напротив. Тя е блогомисъл. Тя казва, но не винаги доказва. Епатира, но не възпира. Отвежда ни в близки и далечни земи. Разказва за политика, дипломация, култура. И остава като подпис във времето, следа, по която изтеглям и нишката на моя живот. Защото, Blogo, ergo sum!" Александър Йорданов Доц. ... |
|
|
Други думи: есета, частни случаи, документална проза ... Издателство "Жанет - 45" представя творчеството на Калин Донков в два тома. Вторият включва негови есета, частни случаи и документална проза. ... |
|
|
Книгата на Артьом Драбкин "Аз убивах с Т-34" е изключителна със силата на автентичността си. В нецензурирани спомени бивши командири на танк Т-34 откровено споделят как безжалостно са унищожавали врага, използвайки не само оръдието и картечниците, но често и газейки противника с веригите на танка. Същевременно не са премълчани редица нелицеприятни теми, старателно избягвани в съветската мемоаристика за Втората световна война: за некадърните военачалници, жертващи подчинените си в безсмислени атаки за нерядко лошото взаимодействие с авиацията и артилерията за немалкото случаи, когато съветската авиация ... |
|
|
В книгата си Жошуа Жюстиниани разкрива цялата система на финансови злоупотребии машинации в най-висшите етажи на властта във Франция. Партиен ковчежник по времето на управлението на Франсоа Митеран, при ревизия от данъчните на него му се "губят" едни 11 милиона франка. Всъщност парите а потънали в джобовете на партийните величия. Всички отказват да застанат зад него. Той написва няколко книги, в които ги разобличава, крачка която предопределя фатално съдбата му от там нататък Въпреки че след това азпочва чист бизнес, свързан с фондовете на Европейския съюз, партийната вендета го застига, когато най-малко очаква ... |
|
|
Марин Троянов е роден през 1941 г. в Плевен, където завършва средното си образование. Следва ИСИ и няколко години работи като инженер в София, преди да имигрира през 1971 г. в Германия. Професионалните му ангажименти с немски и английски фирми го отвеждат в различни краища по света, но най-дълго остава в Кения, Източна Африка. През последните 26 години е служител на Немската държавна организация за техническа помощ (ГТЦ), а от 1944 е техен представител в региона на бивша Югославия. Неговите преживявания и свидетелства по време на неотдавнашните конфликти в Хърватия, Босна и Херцеговина, Косово и Сърбия рефлектират в тази ... |
|
|
"Но емоциите вече са улегнали. Знам на какво съм способен и самочувствието ми порасна. Наясно съм, че мога да пиша не само политически коментари, а и „литература”. Защото мемоаристиката е литература, нали? Когато мислих как трябва да завърша тази трета книга, у мен се затвърдяваше убеждението, че последната глава трябва да се различава от предходните. Как? Като не е „литература”. И реших, че трябва да е политика. „Политика” ли? – сигурно ще се провикне някой. – пак ли? Стига вече. Писна ми от политика. Мен политиката не ме интересува”. Чували сте това „не се интересувам от политика”, нали? Излиза из устата на ... |
|
|
Либия зад кулисите на преговорите. ... Тази книга е автентично доказателство, дело на първия преговарящ за освобождаването на българските медицински сестри и палестинския лекар, осъдени на смърт по обвинение в умишлено заразяване с вируса на СПИН на деца в Бенгази. Тя отразява тридесетината месеца на преговори с либийските власти, с цел да бъдат освободени от затвора несправедливо обвинените медици. (Международни екипи от специалисти научно доказаха, че вирусът е съществувал преди пристигането на българския медицински персонал в болницата в Бенгази.) Книгата разказва за завоите в хода на преговорите, за създаването на ... |
|
|
Телевизионен летопис. ... Тази книга не е написана с амбицията да спечели на автора си световна слава. По-вероятно е да му спечели отявлени врагове, защото хората и събитията са назовани с истинските им имена, а не е на принципа "всяко съвпадение с действителни събития и лица е случайно". Тази книга е писана с морала на някогашния летописец - "да даде знак, да обади на историята имена и събития, които по неговото вътрешно чувство трябва да се знаят" и по правилата на първокласната мемоаристика: живи лични впечатления, съкровени емоции, умна мисъл, доблестни самопризнания, свидетелстване и срещу самия ... |
|
|
"Всяка беседа на възрастния човек с младите се превръща в поучение. Винаги е било така и сигурно така ще бъде. Ще гледам да съм кратък и да кажа само най-главното - както аз го разбирам - да споделя опита си от преживяното. За беседите си с читателя избрах формата на писма. Тази форма, разбира се, е условна. В читателите на писма аз виждам свои приятели, което ми позволява да пиша непринудено. Защо подредих писмата си именно така? В началото пиша за целта и смисъла на живота, за красотата в човешкото поведение, след което говоря за красотата на заобикалящия ни свят, за красотата в творенията на изкуството. Постъпвам ... |
|
|
След големия успех и читателско признание за "Картини от три Българии", неуморният доайен на българската журналистика Петко Бочаров предлага на вашето внимание втора част от мемоарния опус "Лица и съдби от три Българии". "...С тази книга ще се опитам да разкажа за съдбите на хората ( но съдби имат и животните, пък и един имот може да има съдба, както съм намислил да покажа), с които съм бил по-малко или повече свързван и които са оставили в съзнанието ми носталгична следа..."Петко Бочаров "Притичвам през улицата, но преди да вляза питам Наси къде е Лупу. Той ми отговаря, че е в къщата и ... |
