В трите тома на Изминат път Данаил Крапчев сам събира и издава стотици свои статии и есета, част от неговото над 40-годишно творчество. Освен на страниците на Зора, те са били публикувани и в другите вестници, в които Крапчев е бил редактор и журналист - Пряпорец, Илинден, Българин, Родина, Отечество и Вардар. Сега, за първи път след 1944 година, те отново са достъпни за българския читател в пълния им обем чрез това издание. Статиите в Изминат път обхващат много широк кръг от теми, по които Даниал Крапчев е писал - демокрацията, парламентаризма, националната ни съдба, българската държавна идея, балканските дилеми, ... |
|
|
"Моят живот е многоточие. Обичам многоточията, тяхната недоизказаност и загатване за изненада за нещо неочаквано. Държат сетивата ти нащрек, но и карат взора ти да вижда планината, но не и прозореца. През 2015 г. се преместихме в Германия. Животът ми рязко се промени. Изпаднах в безтегловност. Натрупах самота за три прераждания напред. Но... Но коя съм всъщност? В собствените си очи съм свободен дух, циркулиращ хаотично в пространството и собствената си Вселена. Специалист по всичко и по абсолютно нищо. Художник, който не е рисувал от 25 години, журналист, изгубил вдъхновение. Жена на ръба на нервна криза, но никога ... |
|
|
В трите тома на Изминат път Данаил Крапчев сам събира и издава стотици свои статии и есета, част от неговото над 40-годишно творчество. Освен на страниците на Зора, те са били публикувани и в другите вестници, в които Крапчев е бил редактор и журналист - Пряпорец, Илинден, Българин, Родина, Отечество и Вардар. Сега, за първи път след 1944 година, те отново са достъпни за българския читател в пълния им обем чрез това издание. Статиите в Изминат път обхващат много широк кръг от теми, по които Даниал Крапчев е писал - демокрацията, парламентаризма, националната ни съдба, българската държавна идея, балканските дилеми, ... |
|
|
По дирите на софийските спомени. Книга, която улавя пулса на София. И разказва за хората, които вдъхват живот на града. Хора и улици, град като град е личен разказ за София през втората половина на XX век. Но макар да следва хода на времето и уличната география, не е хронологичен преглед, а по-скоро кутия със спомени. От онези, които се пазят във всеки дом, защото превръщат миналото в опора, на която да стъпим. Улица Раковски и Асен Старейшински, Софийският меридиан и театралните сцени, Царя, играчките, Художествената академия, писателските срещи, Златю Бояджиев, БНТ, Коста Павлов, книжарниците и кината по Графа, ... |
|
|
Сборник от спомени, документи, размишления и други."Преди двайсет години на приятеля ми Томи му хрумна колко добре би било да хвърля ведър поглед към щафетата на времената, която шейсетте години предадоха на деветдесетте. Тогава и брат ми Иван ми разказа две свои притчи и Масата ви говори. Написах книгата за тях, за нас, за мен и за всички възможни, и... невъзможни читатели оттук нататък." Веселин Панайотов ... |
|
|
Интернет доведе до революции по цял свят, но и до силна цензура. Цели общества живеят онлайн, но в същото време софтуер за масово наблюдение се внедрява навсякъде. Нашата цивилизация е стигнала до кръстопът. В едната посока лежи бъдеще, насърчаващо поверителност за слабите и прозрачност за силните, в другата е интернет, който прехвърля властта над цялото население на безотчетен комплекс от шпионски агенции и техните транснационални корпоративни съюзници. Шифропънковете са активисти, които се застъпват за масовата употреба на криптографията като начин за защита на основните ни свободи. Джулиан Асанж, главният редактор и ... |
|
|
В летописа на българската авиация историята на всяко летище е интересна и колоритна. Авторът е събрал случки, на които е бил не само свидетел, но и в които е участвал, разкази, които е чул и иска да сподели с читателя. От делниците на авиацията в годините, когато самолетите са били доста повече от 5 - 6, са изведени събития и герои, за които полковник Гилин разказва с голяма симпатия и обич. Не може да служиш на летище и да не уважаваш от сърце и душа тези забележителни личности. Служебните задължения на летците са преплетени с всекидневен риск, затова в книгата става дума за хора, сладкодумни в раздумката и ... |
|
|
Александър Гочев е роден на 18.11.1942 г. в Шумен. Завършил е Софийския университет със специализация по квантова химия. От 1968 до 1985 година работи в БАН (Централна лаборатория по биофизика; в Института за ядрени изследвания като ръководител на група по биофизика; защитава самостоятелен докторат по физика). От 1985 година е в САЩ. През периода 1985 - 1989 година работи по покана в Texas А&М University and Purdue University, а от 1989 г. и понастоящем работи като старши редактор и експерт по теоретична химия и физика в Chemical Abstract Service (Columbus, Ohio) - най-голямата агенция за научна информация в света. През ... |
|
|
Спомени, предизвикани от документи. Трето издание. ... "В края на ноември 1957 г. младият българин Веселин Бранев, който учи кинорежисура в Източен Берлин, решава да се установи в западната част на града. Непреодолимата стена още я няма, тъй че е достатъчно да се качи на метрото в правилната посока. Ала Бранев е задържан посред бял ден, хвърлен в затвор в Източен Берлин, а малко след това и върнат в България, където ще го разпитват дълго, преди да го пуснат. От този момент, в продължение на петнайсет години, органите на политическата полиция ще го следят отблизо. През 1997 -а Бранев емигрира в Квебек, но през 2000 ... |
|
|
Иван П. Стоянович принадлежи към най-видните хора на духа, които нова България е родила. Дошъл на този свят в неподходящо време, той блестя, докъдето и както можа, обхващайки кино, театър, литература, музика, администрация, че дори и семейния живот."Иван тълкуваше възрожденското си минало под твърде широка усмивка, за да може да се спаси в него, и не можа да се преодолее да стане част от тоталитарния свят, който го ползваше в рамките на кафеза. Нито опортюнист, нито революционер, системата в края на краищата го уби, но ни остави наследство на автор, с когото Аркадия донякъде става възможна." Из книгата ... |
|
|
Прозренията, които човек носи в себе си, са онези крайъгълни камъни, които бележат всеки човешки живот. Споделени с другите, радостите и болките откриват измеренията на смисъла, който определя нашето съществуване. Такава е същността на тази книга. В нея Михаил Марински изповядва своите истини, избликнали от събития, които нанизват десетки години в шарена житейска върволица. Авторът открива нюансите на мислене, в което сън и реалност изплитат есеистични размисли за проявите на човешката природа и дълбините на природното около нас. Спомените са онези стъпки във времето, с които се връща обаянието на личности, облъхва ... |
|
|
"Седя и се питам - кое е истинско значимото в този живот? Навярно няма един-единствен отговор на това. Но ако попитаме троянските кръчмарски музиканти - онези талантливи, забавни, упорити и мъдри момчета с китарите и клавирите, - най-значими след музиката са смехът, приятелството и пламъкът на любовта. Ето на това му казвам честен отговор. Затова в тази книга разказвам за детството, израстването и приключенията на музикантите от Троян, които са посветили живота си на това да извикват усмивки и сълзи от прочувствена радост. Нашите усмивки и нашите сълзи. Да няма забрава за смеха, да няма край щастието. Това според ... |
