Шедьовърът на контраразузнаването през Студената война. ... "Най-добрата действителна шпионска история в света!" Джон льо Каре Роден в семейство на агенти на КГБ, Олег Гордиевски израства като един от малкото привилегировани фаворити на Съветския съюз. През 1961 г. той започва да работи за руското разузнаване, като постепенно се превръща в топ шпионинът и главата на съветските доносници в Лондон. Това, което никой не знае, е, че паралелно с това, Гордиевски е двоен шпионин, вербуван от МИ-6. В продължение на десетилетие той помага на британските служби да контрират заговорите на КГБ срещу Запада, както и да ... |
|
И ето сега, след 22 години, вие отваряте очи, ощипвате се хубаво и виждате: да, българският език още е официален, макар българите да намаляват скоропостижно, но от разделението на властите и помен няма. Плюс това държавата прави бизнес и дори помага на частниците да се справят. Разбира се, не безкористно. Освен това крадат като за последно. Отделно от това премиерът си говори по телефона с Мишо Бирата, а когато дойде време да се яви в парламента (за вот на недоверие например), не му пука от същия този парламент, щото си е негов. Образованието си е национализирано, както и преди. Властта е скупчена в София, както и преди. ... |
|
Книгата е от поредицата "Съчинения в 7 тома". ... "Макар и огромно, епистоларното наследство на Пейо К. Яворов все още не е напълно познато и проучено. То обхваща 20 години от неговия живот, като води началото си от 1895 и достига до самата му смърт през 1914 г. Неговата кореспонденция стана базата в творчеството на учени, писатели, драматурзи и кино и телевизионни дейци. И до днес най-популярен е двутомният роман на Михаил Кремен - "Романът на Яворов", но от кореспонденцията му става ясно, че очарователният чирпанлия, любимец на музите, заслужава поне тритомен роман, а защо не и по-обемист.& ... |
|
Книгата е част от поредицата "Хроника" на издателска къща "Прозорец". ... Сред десетките, ако не и стотици, мемоарни книги на снайперисти, да се попадне на спомени от жена снайперист е находка. Но когато тези спомени разкриват: спонтанна любов към огнестрелното оръжие и задълбочено владеене на теорията и практиката на стрелбата; неподправено родолюбие и смела жертвоготовност в боевете за защита на Родината; лично познанство с президента на САЩ Франклин Рузвелт, приятелство с Първата дама Елинор Рузвелт и едноседмично гостуване в семейното им имение "Хайд парк" край Ню Йорк......това вече е ... |
|
Второ допълнено издание. ... "Забравата е по-страшна от смъртта Все по-малко утешителни думи за бъдещето на Отечеството ни мога да ти кажа, мила моя Яна, защото все по-безутешно разбирам, че нещастията ни не се дължат само на бедността. Престъпността, алчността, лицемерието, безмилостният егоизъм, всеобщата корупция, дребното мошеничество, ментетата, нитратните зеленчуци, трошенето на уличните лампи, на пейките из градинките, мръсотията, грубостта, неуважението ни един към друг - всичко, всичко това не е следствие на материалната ни нищета. По-вярно ще излезе, че бедността ни се дължи на всички тези наши недостатъци. ... |
|
Йордан Радичков. Интервюта събира най-интересните разговори с писателя в период от началото на 60-те до средата на 90-те години. Книгата представя 24 разговора за телевизия и печатна преса и снимки из живота на автора. В разговорите Радичков говори за детството си, за семейството си, за фантастичните си, почти нереални ранни спомени, за фолклора, театъра, литературата, за българската душа и за душата на родната му страна. "Човек трябва да е убеден, че има огромни сила и енергия у себе си, че може да хване целия свят ей тъй, в шепата си, че вода да пусне. И колкото повече съхрани това безумие, този оптимизъм и ... |
|
Превод от руски: Петрана Пасева. ... "Литературата е труд", "Краткостта е сестра на таланта", "Сюжетът трябва да бъде нов, а фабула може и да няма", "Езикът трябва да бъде прост и изящен" - тези крилати фрази на Антон Павлович Чехов (1860-1904) не са цитати от "Три сестри", "Вишнева градина" или "Иванов", не са извадени и от някой от многобройните му разкази. Те са част от огромната му кореспонденция. Как трябва да се живее? - ето въпроса, в който е целият Чехов. С узряването му като художник обаче този въпрос все повече се обвързва с другия - как ... |
|
Анализи, коментари, репортажи (2013 - 2017). ... Веселин Желев е бивш кореспондент на вестник "Труд" и на сайта "Клуб Z" в Брюксел от 2007 до 2017 г. Желев бе сред най-изявените критици по европейските теми на правителството на Бойко Борисов. ... |
|
Понякога разумът от "Любомъдрие на историята" изпада в странно противоречие с нейната загадъчна душа, което не е причина да бъде отречена. Ако някой съвременник се оплаква, че не може да разбере постъпките на предците, то това съвсем не означава, че всички трябва да се откажем от мисловното и духовното общуване с тях. Най - напред нека намерим онова, което ни сближава и хвърля психологически мост между поколенията и ги свързва в обща историческа съдба. Задочното опознаване на добродетелите, нравите и преживяванията на нашите предшественици ще ни позволи да разберем и себе си. Нека се опитаме да се пренесем ... |
|
"Извън редовете" е резултат от тригодишно проучване на мистерията около живота и творчеството на Яна Язова. Гласът на "поетката" разказва от първо лице за личния ѝ път, белязан от професор Александър Балабанов. Талант, любов и скандали са в началото на тяхната история, последвана от творческата ѝ изолация след 9 септември 1944 г. Романите ѝ, отшелническият ѝ живот и загадъчната ѝ смърт пораждат разследване, в което главен герой е може би нейният собствен син. "Това е топла, красива и човешка книга. Тя ни прави по-мъдри, тъжни, щастливо възвишени. Вглеждайки се в ... |
|
Съставител: Цвета Ленкова. Спомени за Григор Ленков. ... "...значи в достойнствата, които притежавам, е заложена моята гибел. Така причина за гибелта на прекрасното дърво стават понякога разкошните му плодове, заради които дърпат клоните му, докато го изпочупят и съсипят. Така опашката на пауна, която е неговата красота и чар, може да му донесе нещастие. Иска той да литне, за да се спаси от похитителите си, но опашката му пречи. И силния бързоног жребец го погубват силата и пъргавината му; на него препускат, изтощават го, разхищават неговите прекрасни качества и той загива. Така причина за гибелта на съвършения ... |
|
"Стефан Цвайг и Максим Горки са необикновени явления в европейската духовност на миналото столетие. Въпреки тяхната всепризната значимост, двамата творци се различават коренно по своята същност, по своя светоглед и литературна дейност. Впечатляващото в тяхната кореспонденция от 1923 до 1936 г. е, че самородният, по руски гениален Горки възхвалява Цвайг за неговата култура, информираност, огромни познания и извисеност в тайните на духа. А майсторът на изисканото слово, есеистът и новелистът Цвайг отговаря на Горки почти просълзен: "Аз все още се чувствам твърде далеч от простотата на трагичното, упреквам се, ... |