"Когато преди три години бях със семейството си в Токио, където живеехме в квартал Ропонги, на 99 години почина баща ми. Една година преди смъртта си, научавайки, че в последната си книга не съм се церемонил с човек от родното ми село, в кратък, но драматичен телефонен монолог той ми каза, когато дойде неговият час, да не ходя на погребението му. Когато научихме за кончината, аз стоях пред стъклена стена в австрийското посолство в Токио. Гледах навън към малко езеро с оранжеви златни рибки, когато една чапла с широко разперени криле се спусна в края на езерото. В този момент на тъга и щастие си помислих: "Значи, ... |
|
През 2018-а се навършват 40 години от смъртта на талантливия български писател Георги Марков, починал в болницата "Сейнт Джеймс" в Лондон на 11 септември 1978 г. Четиридесет години случаят "Георги Марков" не престава да вълнува българската пък и световната общественост. Веднага след смъртта му в Англия се поде антибългарска кампания с обвинението, че Марков е убит от Държавна сигурност (ДС) по нареждане на тогавашния ръководител на държавата Тодор Живков. Този пропаганден шум около смъртта на Георги Марков се превърна в една от най-шумните и истерични кампании срещу страната ни и нейните органи за ... |
|
"През последните няколко години Георги К. Спасов не само разви дарбата си да се взира в кривото огледало на действителността, но и се наложи като един от най-безкомпромисните, с гражданска и нравствена позиция, със запомнящо се с оригиналността си перо и с усета си най-вече да открие органичната цялост, органичното единство на пошлостта, простотията, бездарието, корумпираната алчност и прочие недъзи на съвременното общество. Ако приемем, че личността на твореца се съдържа в неговите произведения, то личността на Георги К. Спасов е забележителна и не само защото е даровит писател сатирик, но и защото не се страхува ... |
|
В предизвиканите си спомени - резултат от поредица разговори за живота и науката с доц. Мария Велева, проф. д-р Христо Гандев разказва за себе си, за семейството си, за научните си дирения. Става ясно как упорито проправя нови пътища, открива нови теми за разкриване на историческата истина. ... |
|
Из архивите на автора. ... Оставеният след смъртта на писателя архив продължава да съдържа непубликувани ръкописи, внушителен корпус от кореспонденция, планове за книги, пътеписи, чернови варианти на статии и творчески замисли. Предлаганата книга е един необичаен факт от неговите усилия и занимания, особено актуален, разкриващ своята същност на "урок по документалистика и морал" както спрямо довчерашното, така и спрямо днешното време. Всичко, което намира мястото си в двете обемисти папки от архива на Йордан Вълчев, е поднесено изцяло и в своята автентична форма - без намеси с днешна дата, без преакцентуване ... |
|
Книгата "Слуги, банкрути, шарлатани и катерички" е част от поредицата "Съчинения в 8 тома" на издателство "Захарий Стоянов". Непреходното значение на Захарий-Стояновата публицистика е заключено в неговата способност да отразява живо и пластично процеса на създаване на историята, да запечатва нейното движение, да съхранява неумиращ образа я. Тая публицистика притежава особен ритъм, ритъма на неспокойната и търсеща мисъл, на неукротимата и непрестанно пулсираща емоция. Тя цялата е действие, движение и невъзможност да се ограничи това движение. Тя реагира остро и мигновено на всеки факт от ... |
|
Фотографската фамилия Карастоянови. ... "Пред нас е едно необичайно и завладяващо четиво, разположено между териториите на историческото изследване, на мемоарния и фикционалния разказ. Тук са събрани и взаимно усилени дълбоки пластове на времето и личен опит - с изключително чувство към визуалния образ и паметта, която той носи, със заговарянето на документалното в непосредствената интензивност на преживяното. С лекота Анна Топалджикова създава усещане за това как всичко случващо се в Голямата история е преминало през разработените в семейството на Карастоянови нови медии: през авантюрно донесената от Белград ... |
|
"Непрекъснато се питам дали за всички ни нямаше да е по-добре, ако не се бяхме укрили, ако сега бяхме мъртви и си бяхме спестили това нещастие и най-вече ако бяхме пощадили другите. Но и от тази мисъл ме побиват тръпки. Още обичам живота, не съм забравила гласа на природата, не спирам да се надявам, надявам се на всичко." Ане Франк, 26 май 1944 г., петък Ане Франк си води дневник от 1942 до 1944 г., докато се укрива със семейството си и други бегълци от нацистите в една "задна къща" в Амстердам. Пише писмата единствено за себе си, докато през пролетта на 1944 г. не чува по радио "Оранж" ... |
|
През 2011 г. серии от антиправителствени бунтове разтърсват Средния Изток и Северна Африка, като отключват т. нар. Арабска пролет. Преди това, още на 17 декември 2010 г., обикновеният продавач на плодове и зеленчуци Мохамед Буазизи се самозапалва в Сиди Буазид като протест за това, че полицията конфискува стоката му. Самоубийството му предизвиква огромна вълна от протести на съпричастност срещу корупцията в страната, безработицата и полицейския произвол. Протестите се превръщат във въстание, което води до свалянето на най-влиятелния мъж в Тунис - Зин ел-Абидин Бен Али. Но не е ли предизвестена е Арабската пролет? Такава ... |
|
"От няколко десетилетия въпросът за социалното неподчинение занимава трайно мислителите и политолозите. Цветан Тодоров подхожда към него с осем биографични очерка на Ети Хилезум, Жермен Тийон, Борис Пастернак, Александър Солженицин, Нелсън Мандела, Малкълм Екс, Давид Шулман, Едуард Сноудън. Тези наши предшественици или съвременници живеят и работят в различни страни и на различни поприща. Но всички те отхвърлят от морални съображения определено социално зло, от което страда цяло едно общество. Неподчинението им не е плод на негативизъм, евентуално присъщ на техния характер, а на стремеж да утвърдят положителни ... |
|
"Властта на безвластните" е едно от основните произведения на Вацлав Хавел. Есето, което е прекалено амбициозно, за да бъде само есе, е замислено първоначално като политически манифест. Срещу обществената асистема на лъжата Хавел противопоставя "живота в истина", определяйки понятието като критерий за възможна политическа програма, но без амбицията за власт. Хавел е убеден, че обновяването на свободното общество не може да означава само завръщане в миналото, а "трябва да произлиза от човека, от човешката същност", че основата на реконстрнукцията е "отношението към самаия себе си, към ... |
|
Срещи и разговори. ... Петър Андасаров е роден на 16 юли 1937 г. в с. Елешница, Разложко, Благоевградска област. Основно образование получава в родното си село, средно - гимназиално в гр. Разлог, полувисше в Учителския институт - гр. Станке Димитров (Дупница) - специалност български език и литература, и висше - българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работил е като журналист - кореспондент на Радио София и "Работническо дело" в гр. Станке Димитров, редактор във в. "Кооперативно село" и зав.отдел "Кореспонденти" на в. "Земя", консултант по ... |