Споделено от деца в творческата работилница на Роси Бърдарска. ... Ако бях животно щях да бъда... "Котка, защото в мен има нещо вълнуващо и вълшебно." Галя "Костенурка, понеже съм много бавна, но винаги решена да постигне целта си." Ния "Змия, защото двамата нападаме, когато най не ни очакват." Радин Ако бях растение, щях да бъда... "Кокиче, защото намирам топлина дори в снега." Теодора "Нещо несъществуващо, защото си се представям като черно цвете, което блести, само когато си поиска." Виолета ... |
|
|
Александър Гочев е роден на 18.11.1942 г. в Шумен. Завършил е Софийския университет със специализация по квантова химия. От 1968 до 1985 година работи в БАН ("Централна лаборатория по биофизика"; в "Института за ядрени изследвания" като ръководител на група по биофизика; защитава самостоятелен докторат по физика). От 1985 година е в САЩ. През периода 1985-1989 работи по покана в "Texas А&М University and Purdue University", а от 1989 г. и понастоящем работи като старши редактор и експерт по теоретична химия и физика в "Chemical Abstract Service" (Columbus, Ohio) - най-голямата ... |
|
|
Такъв съм И обещание на цвят, и плод категоричен - живея в този свят не винаги обичан. Защото съм такъв - определен и искрен: милувка съм на връх, плесница за неистина. За вяра доверчив, измяна непрощаващ. за подвиг мълчалив, но не зад чужда слава! Проклятие на мъж и бащин благослов - очакван като дъжд, горчив като любов Петър Андасаров ... |
|
|
След кратък увод, съдържащ спомени на автора за село Батулци, за дядовата му къща и за дядо му Анчо, в четири глави последователно са представени: публикации, материали от Интернет и ръкописи за село Батулци, Тетевенско; биографични бележки и писмени сведения за Анчо Иванов Анчев; дядо Анчо, къщата му и село Батулци, претворени в поезията на Анатол Анчев; впечатления и оценки за дядо Анчо като носител и изпълнител на фолклор; информация защо, кога и как фолклористът Анатол Анчев е записал песните от репертоара на дядо си Анчо; сведения кога и къде народният певец е научил своя песенен репертоар, какви са песните по ... |
|
|
Спомени, частни писма, шифровани телеграми и поверителни доклади. ... Акад. Михаил Иванов Маджаров е български публицист, дипломат, министър и политик, един от водачите на Народната партия. Роден е на 12 февруари 1854 г. в Копривщица. Той е племенник на революционера Георги Бенковски. Завършва Робърт колеж в Цариград. Запознава се с Иван Вазов и Константин Величков, с когото го свързва сърдечна дружба. Основава две списания: "Юридически преглед" (1893) и "Българска сбирка" (1894). Депутат в 16-ото Народно събрание и министър в множество кабинети. Маджаров е посланик на България във Великобритания и ... |
|
|
И ето сега, след 22 години, вие отваряте очи, ощипвате се хубаво и виждате: да, българският език още е официален, макар българите да намаляват скоропостижно, но от разделението на властите и помен няма. Плюс това държавата прави бизнес и дори помага на частниците да се справят. Разбира се, не безкористно. Освен това крадат като за последно. Отделно от това премиерът си говори по телефона с Мишо Бирата, а когато дойде време да се яви в парламента (за вот на недоверие например), не му пука от същия този парламент, щото си е негов. Образованието си е национализирано, както и преди. Властта е скупчена в София, както и преди. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Хроника" на издателска къща "Прозорец". ... Сред десетките, ако не и стотици, мемоарни книги на снайперисти, да се попадне на спомени от жена снайперист е находка. Но когато тези спомени разкриват: спонтанна любов към огнестрелното оръжие и задълбочено владеене на теорията и практиката на стрелбата; неподправено родолюбие и смела жертвоготовност в боевете за защита на Родината; лично познанство с президента на САЩ Франклин Рузвелт, приятелство с Първата дама Елинор Рузвелт и едноседмично гостуване в семейното им имение "Хайд парк" край Ню Йорк......това вече е ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... "Забравата е по-страшна от смъртта Все по-малко утешителни думи за бъдещето на Отечеството ни мога да ти кажа, мила моя Яна, защото все по-безутешно разбирам, че нещастията ни не се дължат само на бедността. Престъпността, алчността, лицемерието, безмилостният егоизъм, всеобщата корупция, дребното мошеничество, ментетата, нитратните зеленчуци, трошенето на уличните лампи, на пейките из градинките, мръсотията, грубостта, неуважението ни един към друг - всичко, всичко това не е следствие на материалната ни нищета. По-вярно ще излезе, че бедността ни се дължи на всички тези наши недостатъци. ... |
|
|
Йордан Радичков. Интервюта събира най-интересните разговори с писателя в период от началото на 60-те до средата на 90-те години. Книгата представя 24 разговора за телевизия и печатна преса и снимки из живота на автора. В разговорите Радичков говори за детството си, за семейството си, за фантастичните си, почти нереални ранни спомени, за фолклора, театъра, литературата, за българската душа и за душата на родната му страна. "Човек трябва да е убеден, че има огромни сила и енергия у себе си, че може да хване целия свят ей тъй, в шепата си, че вода да пусне. И колкото повече съхрани това безумие, този оптимизъм и ... |
|
|
Анализи, коментари, репортажи (2013 - 2017). ... Веселин Желев е бивш кореспондент на вестник "Труд" и на сайта "Клуб Z" в Брюксел от 2007 до 2017 г. Желев бе сред най-изявените критици по европейските теми на правителството на Бойко Борисов. ... |
|
|
Понякога разумът от "Любомъдрие на историята" изпада в странно противоречие с нейната загадъчна душа, което не е причина да бъде отречена. Ако някой съвременник се оплаква, че не може да разбере постъпките на предците, то това съвсем не означава, че всички трябва да се откажем от мисловното и духовното общуване с тях. Най - напред нека намерим онова, което ни сближава и хвърля психологически мост между поколенията и ги свързва в обща историческа съдба. Задочното опознаване на добродетелите, нравите и преживяванията на нашите предшественици ще ни позволи да разберем и себе си. Нека се опитаме да се пренесем ... |
|
|
Съставител: Цвета Ленкова. Спомени за Григор Ленков. ... "...значи в достойнствата, които притежавам, е заложена моята гибел. Така причина за гибелта на прекрасното дърво стават понякога разкошните му плодове, заради които дърпат клоните му, докато го изпочупят и съсипят. Така опашката на пауна, която е неговата красота и чар, може да му донесе нещастие. Иска той да литне, за да се спаси от похитителите си, но опашката му пречи. И силния бързоног жребец го погубват силата и пъргавината му; на него препускат, изтощават го, разхищават неговите прекрасни качества и той загива. Така причина за гибелта на съвършения ... |
