Трудът на изтъкнатия филолог и обществен деятел в следосвобожденска България проф. д-р Любомир Милетич не е издаван на български език досега. Изданието "Родопските говори в българския език", изцяло за първи път през 1912 г. във Виена ("Die Rhodopemundarten der bulgarischen sprache"), е най-всеобхватният научен труд, разглеждащ тези говори и до днес. Преводът на изследването от немски на български език е направен от Енчо Тилев през 2012 г., сто години след излизането му в Австрия. "Любомир Милетич е един от най-изтъкнатите български учени филолози и обществени деятели след Освобождението. На ... |
|
|
Сборник от международна научна конференция на катедра „Класическа филология” - 2006 г. ... Сборникът съдържа докладите, представени на международната научна конференция „Класическото образование в контекст“, организирана от катедра „Класическа филология” през май 2006 г. като част от тригодишния проект „Контекстуализиране на класическите изследвания. Обновяване на образователните практики и идеи". Текстовете са фокусирани върху темата за необходимостта от преосмисляне на образователните подходи и актуализиране на обучението по класическа античност в перспективата на съвременния културен и социален контекст. ... |
|
|
Поредицата "Кратки граматики във фишове" си поставя за цел да подпомогне езиковото обучение, като предлага нова, пределно нагледна форма на поднасяне на материала. Систематизирането на основните граматични правила в таблици и кратки дефиниции, подкрепени с примери, дава възможност за тяхното по-лесно възприемане и запомняне. На отделни фишове са представени различните езикови форми, в които се изразяват граматичните категории, което позволява визуалното им разграничаване и непосредственото им съпоставяне. ... |
|
|
В настоящия лексикон, който в структурно отношение е първи по рода си сред нашите речникови пособия, са представени съществителни и прилагателни имена, както и незначителен брой глаголи в българския език като напр. ампер, бакелит, водевил, гоблен, далия, ердел, жакард, зегерка, иприт, каолин, легхорн, мансарда, мелба, никотин, опел, питон, ръгби, силует, тюл, уорчестър, фаянс, хулиган, цепелин, чиния, шрапел, юни, януари, бикфордов, бордолезов, бунзенов, валпургиев, карданов, галванизирам, пастьоризирам, херметизирам. Обединяващо при тях е обстоятелството, че са производни от собствени имена с основна цел създаването на ... |
|
|
Картите в изданието са от нов тип и са съобразени с най-съвременните постижения на лингвогеографията. С изнесените архаични особености Българския диалектен атлас, най-вече в частта си "Фонетика", е база за изследвания в областта на науката за старобългарския език - първият писмен зарегистриран книжовен език на славянството и на Източна Европа, на историческата диалектология и на историята на българския език. Частта "Акцентология" дава възможност да бъдат направени съществени изводи не само за българската, праславянската и славянската, но и за балканската и общата акцентология. Значението на ... |
