"Рухването на Вавилонската кула се превръща в символ на изгубването на прозрачността между знаците и нещата. Божественият жест прекъсва езика и сблъсква несъизмеримостите, а разчленяването на единния човешки град определя залозите на превода. Той от своя страна обещава следвавилонско помирение, като задвижва взаимодействието с другия във всичките му възможни проявления: в недоразуменията и диалога, в разсейването и вслушването, в отклонението и подражанието, в единомислието и разногласието. Съвременната вавилонизация свидетелства за езиковото многообразие и свободата на всеки да избира на какъв език да общува, а ... |
|
Видният лингвист и литератор проф. д-р Рама Кришна Каушик е гост лектор по хинди в България в периода 1979–1984 г. Владее хинди, санскрит, урду, английски, персийски и български. Той е основател на Катедрата по индология и пръв преподавател по санскрит в СУ "Св. Климент Охридски" и в Националната гимназия за древни езици и култура "Константин-Кирил Философ". Автор е на първия "Българо-хинди разговорник". Преводач на "Бхагавадгита" и "Рамайана" за деца. Автор на "Граматика на санскрит", публикувал е много лингвистични трудове в Индия, за които е удостоен с ... |
|
Книгата е първо по рода си изследване на арабското стихознание на български език и е сред малкото монографични трудове по тази тема в европейската арабистика. Освен към тесни специалисти и студенти арабисти монографията е насочена към читатели, интересуващи се от литературознание, изкуствознание, история и теория на културата, както и към всички почитатели на арабското поетическо творчество. Галина Евстатиева е завършила арабистика в СУ „ Св. Климент Охридски “ и е доктор по филология (арабска литература). Понастоящем е главен асистент по арабска култура в катедра „Арабистика и семитология“ при Софийския университет. ... |
|
Авторът на тази книга е роден на 5 юни 1934г. в с. Каменово, Разградско. Начално и средно образование завършва в гр. Тутракан, а висше филологическо - в Софийския университет "Св. Климент Охридски". 13 години е гимназиален учите в Тутракан. От есента на 1969г. работи в Института за българския език при Българската академия на науките като научен сътрудник в Секцията за общи, индоевропейско и балканско езикознание с класически и нови езици (преименувана по-късно в Секция за българска етимология, а в началото на 2001 г. в Секция за българска етимология и ономастика). Ръководител е на Секцията от 1 януари 1990г. ... |
|
В настоящия лексикон, който в структурно отношение е първи по рода си сред нашите речникови пособия, са представени съществителни и прилагателни имена, както и незначителен брой глаголи в българския език като напр. ампер, бакелит, водевил, гоблен, далия, ердел, жакард, зегерка, иприт, каолин, легхорн, мансарда, мелба, никотин, опел, питон, ръгби, силует, тюл, уорчестър, фаянс, хулиган, цепелин, чиния, шрапел, юни, януари, бикфордов, бордолезов, бунзенов, валпургиев, карданов, галванизирам, пастьоризирам, херметизирам. Обединяващо при тях е обстоятелството, че са производни от собствени имена с основна цел създаването на ... |
|
Просопографичен антропонимикон. ... Идеята за създаване на антропонимикон с обяснение на особеното в имената на известните българи се породи през 1989 г. у един от авторите на този труд ( Тодор Балкански ). Авторите са направили опит да обхванат представители на всички групи от българите, на видни представители на малцинствата, в друг план - на ханове, царе, войводи, военачалници, аристократи, германци, писатели, артисти. Екстралингвистичната информация при едни имена е сведена до нула, при други, предимно па представители на външните българи, е по-пълна само в просопографската част, което предопредели и надслова: ... |
|
Лични истории на сефарадски евреи в България за езика ладино."Разговорът неусетно кривна и пое към сефардимите в България и техния наследствен език ладино. Още преди просеката изникна идеята за ново проучване - поглед към ролите и мястото на ладино в живота на сефарадските евреи в България. Първо събрах житейските истории на онези от тях, които знаят и ползват този език. Стъпка по стъпка, проправях своя изследователски път. Към мен се присъединяваха хора, от които черпех вдъхновение и знания. И неусетно в процеса на работа се появи ново усещане - сефарадско. То изникна от съприкосновението ми с разказвачите и ... |
|
Гюмюрджинско, Дедеагачко, Димотишко, Крумовградско, Ивайловградско. Изследването включва антропонимни и ойконимни данни за християнското население в източната част на Западна Тракия и в Югоизточните Родопи. Материалът е екстерниран от османски данъчни регистри, датирани от средата на XVI в. Подробно е разгледана наличната в тях антропонимия откъм произход и като извор на сведения за бита на тогавашните християни (трудова заетост, статут в местното християнско общество и др.). Направена е съпоставка с антропонимен материал от областта Рупчос в Среднородопието и от западните части на Западна Тракия, по данни от XVI в., ... |
|
В монографията се изследва речта на българската етническа общност в Австрия, която е основно билингвална. Във Виена българите използват помежду си най-вече разговорната форма на книжовния български (или мезолект). В австрийската столица и старите, и новите имигранти са по-често с относително добра професионална квалификация (бизнесмени, дипломати, дейци на изкуството, науката и образованието - ученици, студенти, специализанти, научни работници и др.). Междинният (смесеният) език във Виена е регистриран с ярки особености най-вече чрез лексиката, защото по принцип тя е най-податлива на чуждоезиково влияние. Фонетичните и ... |
|
Книгата представя докторската дисертация на автора, в едно със статии свързани с темата "езикът на прабългарите". Тя съдържа първия опит на висококвалифициран специалист в областта, за създаване на речник на прабългарския език. Авторът демонстрира с доказателствен материал автентичността на прабългарски корени за около 800 думи от речника; за останалите добросъвестно декларира необходимостта от по-нататъшна изследователска дейност с оглед разграничаване от чужди влияния. ... |
|
Много изследователи са се захващали с нашата азбука, обяснявали са различни въпроси свързани с нея, но, по мое скромно мнение, никой не е обяснил най-главното - какво представлява тя? Но да започнем всичко подред. Какви са фактите? Кирил, нарицаем Философ, е дръзнал да сътвори букви за славяните, при все че на Света са известни, вече от много години, трите азбуки - еврейската, латинската и гръцката, които са всепризнати от учения свят за мъдри, даже нещо повече - за божествени! И после, кой е този Кирил? Каква е била толкова учеността му, та са го нарекли ФИЛОСОФ?... ... |
|
Петко Хинов превежда от старокитайски (Сън в алени покои от Дао Сюецин, 4 тома), съвременен китайски, старобългарски, църковнославянски, руски, сръбски, румънски. От детство е влюбен в българското слово и книгите. В тази книга авторът ни представя "как езикът и словото пронизват всяко измерение на всяко разумно човешко общество. Езикът е оная духовна сила, чрез която душите и сърцата на хората се докосват помежду си... Мъдрият старобългарски език е използвал една и съща дума за народ и за език. Неминуемо условие, за да пребъде един народ през вековете, това е писменият му език. Като две крила - живият и променлив ... |