Книгата е наградена с награда "Orange" за 2008 г. ... "Пътят към дома" е роман пътешествие за търсенето на място под слънцето и за новото начало. Историята ни повежда през живота на овдовелия безработен Лев, чието оцеляване в Лондон се крепи върху изобретателност, здраво бачкане и почтеност. Кои граници прекосява Лев и стига ли до своя дом? Трябва ли да станеш чужденец, за да откриеш истини за себе си? "Роуз Тримейн проявява забележителна дързост, като дава приноса си на потомствена англичанка към емигрантската литература за Лондон. Темата на романа е преместването: какво е усещането да не си на ... |
|
|
Ейлиш Лейси израства в годините след Втората световна война, когато животът в ирландската провинция не предлага светли перспективи. Нейното заминаване за Ню Йорк се случва сякаш извън нея, без да го желае. В един момент се озовава на борда на презокеанския лайнер и родното остава далеч. Във всеки смисъл. Бруклин предлага на младата жена потискащи месеци на самота, изнурителен труд и вечерни курсове по счетоводство. Животът в ирландския пансион на госпожа Кехоу само засилва тъгата по дома. А когато Ейлиш най-после прави колебливи стъпки към спасително приятелство с млад мъж от италиански произход, страшна вест я връща в ... |
|
|
Награда за литература на Европейския съюз (2014). ... Когато изпратим деня, се настройваме да разказваме истории. Мъж не може да преживее раздялата с любимата си и намира спасение във въображението. Жена получава новината за внезапната смърт на съпруга си и... радостта ѝ е безгранична. Син заминава на среща с миналото на смъртно болния си баща. В тази книга хората често се намират на кръстопът, някъде между света, който познават, и онзи към който са привлечени. Разкъсани между вчера и утре, между реално и въображаемо, те се опитват да проумеят живота, който за тях често е бил загадка. И са готови да продължат в ... |
|
|
Книга за трудните решения, уродливото лице на насилието и крехката прегръдка на човечността. За локалното срещу глобалното. Книга, чийто изящен език подканва да прекрачим границите на личното си удобство, да пуснем света при себе си и да бъдем хора. Сладкодумно и убедително четиво, в което трептящата надежда е примесена с раздираща болка. Сломена от неочакваната смърт на съпруга си, Сара се сближава с младата жена, с която споделя дома си. Мъката и неизказаната тъга се врязват в душите им, изолират ги от света в техен собствен остров, обитаван от призраците на миналото. Мистерията, която витае около тях, е движещата сила, ... |
|
|
Редакция и съставителство: Невена Дишлиева-Кръстева. ... Двайсет и две истории, посветени на миграцията, дома, корените и чувството за принадлежност. Двайсет и два разказа от първо лице, които дават различни, но допълващи се отговори на цял куп въпроси: Как се живее на място, където не си роден? На какъв език се карат децата ти? Къде се "връщаш" и къде се "прибираш"? Променя ли се смисълът на думата "емиграция"? Какво ти е струвало да тръгнеш и какво е щяло да ти струва да останеш? ... |
|
|
Катерина Стойкова - Клемър е автор на книги с поезия на български и английски, както и редактор на англоезични антологии. Водещ на радиопредаването за литература "Акценти" по WRFL, както и собственик и главен редактор на издателство. Родена е в Бургас, а от 1995 година живее в САЩ. "Учи те да не забелязваш каквото не искаш да виждаш. Заставя те да живееш с хора като теб." Катерина Стойкова - Клемър ... |
|
|
"Един след полунощ. През мене преминава потракването на влак - живея в района на гарата и пристанището. Пристига ли влакът или заминава? Дори и в съня ми това има значение. Винаги е имало. Разсънвам се, намятам дреха и излизам на терасата. Влакът е отминал в една от двете посоки. Трябва да е заминал. Не успях да му помагам мислено. Чувствам се несправедливо изоставена... от влака. Паля цигара, гледам към осветеното пристанище. Един кораб протръбява мощно - еднократно. Сигурна съм, поздравява мен. Друг в този час наоколо няма.""Отдавна следя присъствието на Керана Ангелова в литературата ни и съм щастлив, че ... |
|
|
По едноименната пиеса на Елин Рахнев. ... "Пак се успахме – въздъхна бащата. – Видя ли, не се получава. – Нищо не се получава – прозя се Христо. – Колко будилници сменихме. Но няма да се отказваме. Утре пак ще опитаме да станем навреме. – Ти винаги така казваш. – Какво друго ми остава? Нали само за това мисля – как да станем навреме и да не закъснеем! – И аз, татко. Другите деца как го правят? Повървяха в мълчание до мостчето, после Христо пак подхвана: – Госпожица Стела ще ми се кара. – Няма. Ще й разкажеш някаква история и всичко ще бъде наред. Има толкова много истории. Ако нямаше истории, животът би бил тъжен ... |
|
|
Книга за напрежението между поколенията, представена под формата на два монолога, заредени с тягата на непреодолимите упреци, гордостта и личните фрустрации на двамата главни герои - майка и син. Романът на Алина Нелега ни предлага нов и съвременен прочит на Хамлетовата история, този път от гледната точка на майката. Кралството е театърът, сцената е животът в съвременното общество. Спектакълът, който несъстоялият се между тях диалог изгражда, е за разпадащото се семейство и за скритите властови механизми, неизменно движещи динамиката на човешките взаимоотношения. Образът на майката е използван като ключ към позицията на ... |
|
|
Кратък, лиричен, фрагментарно структуриран роман за порастването и отношенията в семейството, разгърнати на фона на хърватската колективна история, който носи на хърватския автор с космополитен дух низ от литературни награди и широк отзвук сред читатели и критика. ... |
|
|
Един от най-старите митове в историята на човечеството в съвременен вариант. Вечен, метафизичен, митологичен и същевременно дълбоко човешки роман, който Олга Токарчук поставя сред най-важните в своето творчество. Роман пътешествие между световете, на което поемаме с трептяща картинка в ръка - нашата жива карта. Ориентири са ни ключови елементи от шумерската митология, забъркани с фантастика и фантазия; миналото и бъдещето се пресичат и смесват, времето не е линейно; разказвачите се сменят и рисуват шеметен свят... светове. Срещаме също: един припрян шляпащ куфар, странна шапка с рога, както и асансьори, които се движат ... |
|
|
Тодора Радева събира в сборник стари и нови истории за болките, травмите, лутанията и самотата на съвременния човек. Герои, които се разравят до безкрай, търсещи нещо, по-голямо от себе си, нещо, на което да принадлежат. Началото на тези разкази често е малък жест, дребен детайл, разговор или обикновена ситуация, които отключват сюжета - към Борисова градина по време на първия дъжд през септември, към Капана или Главната, селце в Перу, мотел или панелен квартал - и го насочват навътре, към раздробения на парчета собствен свят, който би могъл да се слепи чрез любовта, чрез миналото, чрез изкуството, но много често си ... |
