Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
Като самопровъзгласил се "поборник за правата на дребните грозници" Джералд Даръл (1925 - 1995) посвещава живота си на съхраняването на природата и животинския свят, без значение дали става въпрос за розовия гълъб от остров Мавриций или за плодовия прилеп на Родригес. Но освен че защитава животните, той и пише забавно и информативно за своя опит и преживелици, докато обикаля света в издирване на животински видове. Намерението му точно преди 60 години при написването на "Моето семейство и други животни" е било да сподели знанията си за дивата природа на остров Корфу, но в крайна сметка се оказва ... |
|
|
Романът Синухе Египтянина на финландския писател Мика Валтари ни отвежда във водовъртежа на XIV в.пр.Хр., когато Египет е разтърсван от вътрешни и външнополитически промени. Авторът умело ни потапя в живота на Древна Тива, завихря ни в страстите на тази световна столица и ние чуваме автентичното звучене на египетската реч - това, което говори улицата, и изтънчения език на двореца. Прототип на героя е Синухе от дворцовия роман Синухе, който е записан около XX в.пр.Хр. Името не е засвидетелствано никъде в древноегипетските паметници. То е измислено от древноегипетския автор, който е орисал своя герой на бурен живот с ... |
|
|
Аз си представям малки дечица да си играят в една голяма ръжена нива. Хиляди деца, а наоколо няма никой голям човек, искам да кажа - освен мен. И аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта - искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда къде отива, аз да изляза отнякъде и да го спася. Просто ми се иска да бъда спасителят в ръжта. Зная, че е лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина ми се иска да бъда. Един от най-своенравните автори на нашето време, около когото съществува истинска истерия. Той се превръща в легенда с онова, ... |
|
|
Обсебващ роман, разказан от най-мрачния разказвач... ... Разказвачът на тази книга не е друг, а Смъртта. Действието се развива в Германия през тъмните дни на Третия райх, а главният герой е малката Лизел, крадецът на книги. Това е нейната история и историята на обитателите на нейната улица, когато бомбите започнат да падат. Това е разказ за: едно момиче; известен брой думи; един акордеонист; няколко фанатични германци; един еврейски юмручен боец; и много кражби. Нещо много важно. Смъртта ще посети крадеца на книги три пъти. ... |
|
|
"Някои казват, че ако си прочел една книга от който и да било автор, все едно си прочел почти всичко от него. Има доза истина в тези думи. След "Алкохол" имах усещането, че не трябва да чета друго от Калин Терзийски, защото може би ще се разочаровам. Романът му "Лудост" обаче опроверга това ми тесногръдо чувство. Прочетох го в труден за мен момент и усетих колко сила има в думите, когато са казани без поза. Болезнена прямота и талант - това ми идва да кажа за романа на прима виста. Но има и друго, което пък се забелязва при по-внимателен прочит - самобичуването и принизяването! А то разголва ... |
|
|
Откровените мемоари на Франсоаз Жило са най-проникновеният портрет на Пикасо, създаван някога, и дават завладяваща представа за бурния съвместен живот и творчеството на двамата модерни художници. Франсоаз Жило е в началото на двайсетте си години, когато през 1943 г. среща шейсет и една годишния Пабло Пикасо. Израснала е в заможно семейство от горната средна класа, което я изпраща в Кеймбридж и Сорбоната и се надява, че тя ще се занимава с право. Младата жена обаче се противопоставя на желанията им и се насочва към изкуството. Запознанството ѝ с Пикасо довежда до приятелство, любовна история и десетгодишна връзка, ... |
|
|
"Човекът представлява едно много дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки."Това е може би един от най-разпознаваемите цитати от цялото творчество на Йордан Радичков. Поради една или друга причина той заживява своя самостоятелен живот, откъснат от целия текст, озаглавен "За човека" от сборника "Хора и свраки". Цитатът продължава така: "Човешката Библия е съставена от тези именно изречения, писани с патос и пълни с правописни грешки. Тя тъкмо заради това е написана по този дивен начин и затуй се чете от всички с увлечение. Дори безграмотната ... |
Книги 
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
