Тезей (1946) е сред късните творби на Андре Жид. Плод на дълъг размисъл - повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ - този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях", са и равносметката на самия автор. Така Тезей се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Аз добива завършеност именно в сътвореното, което ... |
|
В Социология на литературата Сапиро се позовава на емпирични проучвания, разговори, наблюдения и текстуални анализи, за да анализира начина на функциониране на литературното поле, материалните условия за създаване на произведенията и представите, които те пренасят, особеностите на рецепцията и апроприацията им, възможните им употреби. Като се вписва в един интердисциплинарен диалог с историята на литературата и литературните изследвания, тази книга се вглежда във взаимните пресичания между социологията на литературата, от една страна, и дисциплини като социология на изкуството, на културата, на класовите отношения, на ... |
|
Текст за най-важните неща в живота. Момичетата и джазът - само тези две неща се въртят в главата на протагониста в романа на Шкворецки Много готин сезон - седемнадесетгодишния гимназист Дани Смиржицки, макар че в Европа бушува война и прекрасният (чешки) град Костелец е пълен с немски войници. И докато с тенор-саксофона все пак отбелязва успехи, любовните му похождения все пак завършват тъжно. Тридесет години по-късно Смиржицки изповядва с носталгия и нежност:"Колкото и да бяха жестоки към мене тия момичета, аз пак ги обичах. Или нещо такова. Или съм бил млад. Или бе заради дъжда. Мъглата. Тая тъжна есен. Тая ... |
|
Старците вече не говорят е дистопичен роман на белгийския писател Венсан Енгел за проблемите на едно егоистично и индивидуално общество, породени от икономическите кризи, пандемиите, застаряването на населението, постепенното изчезване на солидарността между хората. Написана пет години преди началото на пандемията от Covid-19, но публикувана през 2020 г., творбата разкрива затварянето на човека в себе си, изкривения начин, по който той започва да се отнася към онези, които вече не са в състояние да произвеждат, експанзията на методите на полицейската държава и диктатурата в период на всеобща нестабилност. При 30 % ... |
|
В периода 1891 - 1907 г. Андре Жид създава няколко произведения, които условно нарича Трактати, макар те да включват елементи от различни литературни жанрове. В тях излага схващанията си за изкуството в духа на постсимволистичната естетика (Трактат за Нарцис. Теория на символа), размишлява за преходността на желанието (Любовният опит, или трактат за напразното желание), предлага ни разказ за изгубената вяра в думите, които, лишени от истинност, превръщат онзи, който ги изрича, в измамник (Ел-Хадж, или трактат за мнимия пророк), говори за трите вида морал: на добродетелта и жертвоготовността; на зачитането на върховния ... |
|
Поет, драматург, актьор, режисьор, художник, публицист, философ, етнограф, през 1938 година Антонен Арто (1896 - 1948) публикува сборник с кратки есеистични творби под заглавието "Театърът и неговият двойник". В тях той излага възгледите си за необходимостта от промяна в самата идея за театъра, който губи смисъл, лишен от магическа връзка с действителността. Според Арто съвременният театър, изцяло подвластен на писания текст, трябва да бъде заменен от т.нар. Театър на жестокостта. Авторът твърди, че Театърът на жестокостта е труден преди всичко за самия режисьор, а елементите на жестокост би следвало да ... |
|
Книга на сбогуванията. Книга на чародействата включва избрани разкази, новели и легенди на писателя от едноименните цикли, публикувани от петербургското издателство Шиповник през 1908 и 1909 година. Майстор на словото, талантлив художник, чиито платна разкриват сложна гама от чувства чрез успоредното изобразяване на безобразното и прекрасното с едни и същи тонове, както става в самия живот, авторът насища прозата си с ярка поетичност. А корена на своеобразието на творбите на Сологуб поетът символист Александър Блок провижда преди всичко "... в неговата (на Сологуб) любима техника - тази техника се повтаря често и ... |
|
Пътуване до Висбек е сюрреалистичен роман, написан от анонимен белгийски автор в края на XVIII в. Ръкописът е открит случайно при един букинист на крайбрежната улица "Гран-з-Огюстен" в Париж преди няколко години. В него е описано едно въображаемо пътуване до центъра на земята. Кой е авторът на Пътуване до Висбек и за кого е писал? За едно общество от младежи, пристрастени към класическата култура, иронични сантименталисти, склонни към езотеризъм? Дали нашият автор е съвсем млад човек, поклонник на Русо? И после какво е станало с него? Дали пред нас не стои начален опит на бъдеща знаменитост, или става дума за ... |
|
"Когато през 2010 г. получих покана от Центъра за хуманитарни науки в Лихайския университет да се включа в цикъл от лекции върху ексцеса, моят отговор бе ентусиазиран: винаги са ме привличали ексцесивните книги, ексцесивните автори, прекомерността във всичките ѝ форми - литературни и биографични. Няколко дни по-късно реших, че конкретната тема на моята кратка беседа ще бъде жестокостта, една от най-често срещаните форми на ексцес в изкуството, и разкрепостеният секс, с който жестокостта често е свързана. И нямаше нужда да разсъждавам много, за да реша, че ще се съсредоточа най-вече върху етиката на жестокостта - ... |
|
Книгата е част от поредицата Разказът - един пренебрегнат жанр. ... Бернар Коман (1960) е френски писател и преводач, роден в Швейцария през 1960 г. Автор е на близо петнадесет произведения - романи (Сянката на паметта, 1990; Флоренция, завръщания, 1994; Риба на сухо, 2007 и др.), сборници с разкази (Мравките на Бернската гара 1996, Дори птиците, 1998; Между двете: детство в Ажоа, 2007 и др.), есета. От 2004 г. отговаря за поредицата Fiction & Cie на парижкото издателство Сьой. Сборникът Всичко отминава носи на Коман наградата Гонкур за разказ през 2011 г. Деветте истории във Всичко отминава разкриват отрязъци от ... |
|
Феноменологията се е възправила именно срещу психологизма, срещу прагматизма, срещу определен етап от западното мислене, осланяла се е и се е борила срещу тях. Преди всичко тя е била и си остава размишление за познанието, познание за познанието - и нейното прочуто "заскобяване" се заключава преди всичко в отказа от една култура, от една история, в подхващането отново на всяко знание, връщайки се към едно радикално не-знание. Но за да се осъществи тази операция, трябва да напуснем самата наука и да се потопим в онова, в което тя плава "несъзнателно". Именно с такова рационалистко желание Хусерл се ... |
|
Хенинг Ритер (1943 - 2013) е известен германски журналист, писател и преводач, дългогодишен завеждащ отдела за хуманитаристика на Frankfurter Allgemeine Zeitung. В Камъните на мисълта Ритер ни предлага културно-исторически фрагменти, които очертават пъстра картина на европейската история на идеите от Просвещението до наши дни. Те не са подредени, нямат хронология или тематичен център, а се взират в световната история, философия и култура, поставят в необичайно съседство имена, събития и произведения, изненадват със стилистичното си разнообразие. Сентенции и къси изречения като: Психоанализата дължи своята слава на ... |