Текст за най-важните неща в живота. Момичетата и джазът - само тези две неща се въртят в главата на протагониста в романа на Шкворецки Много готин сезон - седемнадесетгодишния гимназист Дани Смиржицки, макар че в Европа бушува война и прекрасният (чешки) град Костелец е пълен с немски войници. И докато с тенор-саксофона все пак отбелязва успехи, любовните му похождения все пак завършват тъжно. Тридесет години по-късно Смиржицки изповядва с носталгия и нежност:"Колкото и да бяха жестоки към мене тия момичета, аз пак ги обичах. Или нещо такова. Или съм бил млад. Или бе заради дъжда. Мъглата. Тая тъжна есен. Тая ... |
|
|
Старците вече не говорят е дистопичен роман на белгийския писател Венсан Енгел за проблемите на едно егоистично и индивидуално общество, породени от икономическите кризи, пандемиите, застаряването на населението, постепенното изчезване на солидарността между хората. Написана пет години преди началото на пандемията от Covid-19, но публикувана през 2020 г., творбата разкрива затварянето на човека в себе си, изкривения начин, по който той започва да се отнася към онези, които вече не са в състояние да произвеждат, експанзията на методите на полицейската държава и диктатурата в период на всеобща нестабилност. При 30 % ... |
|
|
Книгата е част от поредицата Разказът - един пренебрегнат жанр. ... Бернар Коман (1960) е френски писател и преводач, роден в Швейцария през 1960 г. Автор е на близо петнадесет произведения - романи (Сянката на паметта, 1990; Флоренция, завръщания, 1994; Риба на сухо, 2007 и др.), сборници с разкази (Мравките на Бернската гара 1996, Дори птиците, 1998; Между двете: детство в Ажоа, 2007 и др.), есета. От 2004 г. отговаря за поредицата Fiction & Cie на парижкото издателство Сьой. Сборникът Всичко отминава носи на Коман наградата Гонкур за разказ през 2011 г. Деветте истории във Всичко отминава разкриват отрязъци от ... |
|
|
"Човекът може да живее така, както живее вещта. Но тъй като той не е вещ, подобен живот му се струва отстъпление: именно това е развлечението на Паскал, естетическият стадий на Киркегор, неавтентичният живот на Хайдегер, отчуждението на Маркс, недобросъвестността на Сартр. Човекът на развлечението живее като прогонен от себе си, смесен с външната суета: този човек е пленник на своите желания, на своите функции, на своите навици, на своите връзки, на света, който го развлича. Става дума за непосредствен живот, без памет, без цел, без овладяност, което е самото определение за екстериорността, а в човешкия регистър - ... |
|
|
Дневникът на Сатаната (1919 г.) е последното произведение на Леонид Андреев, публикувано едва след преждевременната му кончина. Този неомитологичен роман, написан под формата дневникови записки на въплътилия се в човешко тяло Сатана, разкрива противоречивата човешка природа, нееднозначното присъствие на Доброто и Злото в света, любовта като унищожителна сила. С присъщия си черен хумор авторът достига до горчиви изводи за покварата на модерния човек, надминал в земните си дела дори онзи, който наивно смята себе си за въплъщение на Злото, тоест самия Сатана."Ако кажа, че няма дяволи, ще те излъжа. Но ако кажа, че ... |
|
|
... Леглото е постлано е вторият сборник с разкази на Иржи Кратохвил, замислен като продължение на Бърненски разкази (Сонм, 2016). Тук художественото време ни отпраща към познати исторически сюжети, а историите създават у нас усещане, че самият автор сякаш не може да предвиди тяхната развръзка. Кратохвил печели читателите както с ерудицията си, така и с умелото боравене с репертоара и на класическата, и на модерната литература. Своето верую писателят изповядва така: "Вярвам, че не е възможно да се излезе от територията на литературата, от плодоносните и води, които се разливат навсякъде, където е стъпил човешки крак. ... |
|
|
В Меланхолията Фьолдени проследява формирането на това понятие през вековете въз основа на богат материал от сферата на литературата, изобразителното изкуство, философията и други области на човешкото знание. Отчасти история на термина, отчасти анализ на меланхоличната нагласа, книгата разкрива изящно, чрез вълнуващи примери комплексния характер на меланхолията, нейната двойнствена природа. И ако животът днес е устроен по такъв начин, че на човека не му е позволено да бъде меланхолик, то все пак не бива да забравяме - твърди Фьолдени, - че меланхолията може да бъде и източник на креативност. Ласло Ф. Фьолдени (1952 г.) е ... |
|
|
"Целта на тази монография е да разшири и задълбочи философско-психологическите аспекти в тълкуването на Димитър-Димовите романи от перспективата на психоанализата, дълбинната психология и екзистенциализма. Тези аспекти са закодирани в членението на предлаганата книга на три части. Първата част, под надслов Димитър Димов и българският литературен канон, ситуира творчеството на автора във и извън канона на българската литература и изследва опозицията родно - чуждо в романите му, като приема метафората навътре към чуждото за рецептивна стратегия. Втората част Димитър Димов - създател на новаторски образи е посветена ... |
|
|
Какво представлява иронията, в какви форми се проявява, какви капани ни дебнат, когато стане дума за нея - именно на тези въпроси е посветена монографията на Владимир Янкелевич Иронията, написана не без ирония и с позоваване върху многобройни примери, свидетелстващи за огромната философска и обща култура на автора. Иронията е смъртоносна за илюзиите - твърди Янкелевич, - тя поставя всичко под въпрос, руши установените дефиниции, отхвърля самодоволните дедуктивни съждения. Благодарение на иронията човешката мисъл успява да се разпознае в огледалната рефлексия. Тя е движение на съзнанието, което снема напрежението от ... |
|
|
"И този ден бе обявен за най-великия в историята на моналитската нация: светият ден на отечеството. И когато нададе глас огромният хор от единия до другия край на острова, обявявайки 29 февруари..., чак тогава си дадоха сметка, че онази година бе високосна и можеха да честват празника само веднъж на четири години." Из книгата Аржентинският писател и естествоизпитател Едуардо Ладислао Олмберг (1852 - 1937) е първият изтъкнат латиноамерикански автор на научна фантастика. Олмберг започва своята литературна кариера като поет и вероятно това е една от причините за смелите полети на въображението между романса, ... |
|
|
"Една бляскава звезда на литературния небосклон угасва страшно рано, но завинаги оставя ярка следа в историята на френската и световната поезия. "Поетът на поетите" Жюл Лафорг (1860 - 1887) има твърде кратък житейски път, прекратен от съдбоносната туберкулоза, който обаче го отвежда до висотите на световната класика. С прекрасните си, изящни, пропити с меланхолия, богати на причудливи образи стихове този творец на мрачна красота, майстор на литературната ирония, в която по неподражаем начин вървят ръка за ръка възхищението и сарказмът, на изтънчени стихове с философски привкус, напомнящи ни за ... |
|
|
В Социология на литературата Сапиро се позовава на емпирични проучвания, разговори, наблюдения и текстуални анализи, за да анализира начина на функциониране на литературното поле, материалните условия за създаване на произведенията и представите, които те пренасят, особеностите на рецепцията и апроприацията им, възможните им употреби. Като се вписва в един интердисциплинарен диалог с историята на литературата и литературните изследвания, тази книга се вглежда във взаимните пресичания между социологията на литературата, от една страна, и дисциплини като социология на изкуството, на културата, на класовите отношения, на ... |
