"И този ден бе обявен за най-великия в историята на моналитската нация: светият ден на отечеството. И когато нададе глас огромният хор от единия до другия край на острова, обявявайки 29 февруари..., чак тогава си дадоха сметка, че онази година бе високосна и можеха да честват празника само веднъж на четири години." Из книгата Аржентинският писател и естествоизпитател Едуардо Ладислао Олмберг (1852 - 1937) е първият изтъкнат латиноамерикански автор на научна фантастика. Олмберг започва своята литературна кариера като поет и вероятно това е една от причините за смелите полети на въображението между романса, ... |
|
|
Хенинг Ритер (1943 - 2013) е известен германски журналист, писател и преводач, дългогодишен завеждащ отдела за хуманитаристика на Frankfurter Allgemeine Zeitung. В Камъните на мисълта Ритер ни предлага културно-исторически фрагменти, които очертават пъстра картина на европейската история на идеите от Просвещението до наши дни. Те не са подредени, нямат хронология или тематичен център, а се взират в световната история, философия и култура, поставят в необичайно съседство имена, събития и произведения, изненадват със стилистичното си разнообразие. Сентенции и къси изречения като: Психоанализата дължи своята слава на ... |
|
|
"Една бляскава звезда на литературния небосклон угасва страшно рано, но завинаги оставя ярка следа в историята на френската и световната поезия. "Поетът на поетите" Жюл Лафорг (1860 - 1887) има твърде кратък житейски път, прекратен от съдбоносната туберкулоза, който обаче го отвежда до висотите на световната класика. С прекрасните си, изящни, пропити с меланхолия, богати на причудливи образи стихове този творец на мрачна красота, майстор на литературната ирония, в която по неподражаем начин вървят ръка за ръка възхищението и сарказмът, на изтънчени стихове с философски привкус, напомнящи ни за ... |
|
|
Тезей (1946) е сред късните творби на Андре Жид. Плод на дълъг размисъл - повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ - този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях", са и равносметката на самия автор. Така Тезей се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Аз добива завършеност именно в сътвореното, което ... |
|
|
В Социология на литературата Сапиро се позовава на емпирични проучвания, разговори, наблюдения и текстуални анализи, за да анализира начина на функциониране на литературното поле, материалните условия за създаване на произведенията и представите, които те пренасят, особеностите на рецепцията и апроприацията им, възможните им употреби. Като се вписва в един интердисциплинарен диалог с историята на литературата и литературните изследвания, тази книга се вглежда във взаимните пресичания между социологията на литературата, от една страна, и дисциплини като социология на изкуството, на културата, на класовите отношения, на ... |
|
|
Повествованието обхваща целия XX век и достига до наши дни, но по същество следва класическата трагедия, а протагонистите се преживяват като герои от древногръцкия мит. Разказвачът Глеб подготвя публикуването на съчиненията на Николай Жестовски - философ и монах, прекарал дълги години по лагерите и описал своя живот в ръкопис, изчезнал на Лубянка. Глеб получава достъп до архивите на НКВД-КГБ и възможност да разговаря дни наред с Галина Николаевна-Електра - дъщерята на Жестовски-Агамемнон. Съдбите на Жестовски и неговото семейство, на чекисти, заточеници и църковници, на княз Романов, на отвеян в Япония художник се ... |
|
|
Книгата обединява текстове, писани по време на едногодишния престой на автора в македонската столица Скопие. Те се основават на археологическия контекст, градската мистика и влиянието на градската среда върху индивидуалната самопонятност. В еклектиката на града границите между епохите и гледните точки се размиват, за да очертаят абсурдността на утвърдените предразсъдъци и да представят емоционалното състояние на индивида, който сякаш единствен има значение. Няма преди и няма след. Има само тук и сега, а трите земетресения, разрушили на три пъти до основи селището през II, XVI и XX в., са оста, по която наблюдателят ... |
|
|
Прекършените думи е роман за последните години от живота на чешкия писател и журналист Карел Полачек - Карел Хирш в книгата. По признанието на автора Мартин Данеш, в основата на написването му стои фраза, изречена от един герой на Полачек в романа Мъже в засада, публикуван в самото начало на 1931 година, т.е. девет години преди войната и три години преди идването на Хитлер на власт: "Светът върви към гибел. Евреите вървят към изтребление, ще видите. Това не се случва от само себе си". След март 1939 година Карел и неговата спътница в живота Дора Ванякова се озовават в страна, окупирана от нацистите. И ако ... |
|
|
В периода 1891 - 1907 г. Андре Жид създава няколко произведения, които условно нарича Трактати, макар те да включват елементи от различни литературни жанрове. В тях излага схващанията си за изкуството в духа на постсимволистичната естетика (Трактат за Нарцис. Теория на символа), размишлява за преходността на желанието (Любовният опит, или трактат за напразното желание), предлага ни разказ за изгубената вяра в думите, които, лишени от истинност, превръщат онзи, който ги изрича, в измамник (Ел-Хадж, или трактат за мнимия пророк), говори за трите вида морал: на добродетелта и жертвоготовността; на зачитането на върховния ... |
|
|
Хайме Хил де Биедма (1929 - 1990) е испански поет, ярък представител на поколението на 50-те години на XX век, включващо писатели новатори, добили известност след Гражданската война. Роден е в Барселона, в заможно семейство от кръга на висшата буржоазия. Следва право в Университетите на Барселона и Саламанка, през 1953 г. заминава за Оксфорд, където се запознава със съвременната англоезична поезия, оказала силно влияние върху цялото му творчество, най-вече Елиът, Одън, Спендър. Самият Биедма споделя, че смята Англия за своя втора родина. Не по-малък интерес предизвиква у него поезията на френските поети символисти ... |
|
|
В "Тъгата на смоковницата" Намюр размишлява за същността и полезността на поетическата творба, за реалността, която тя разкрива, за участта на човека и неговите тревожни безпокойства, за неговата крехкост и уязвимост, за неговата връзка с природата. Пестеливостта в лексикалното поле подчертава смисъла на думите, които ни се представят в различна светлина и познатите образи на розата, на бездънния кладенец, на птицата, на дървото, на пчелата, на дъжда... добиват неочаквани нюанси."Онова, което докосва читателя на поезия е именно вибрирането на един лирически глас, който се налага с вътрешна музикална точност. ... |
|
|
Поет, драматург, актьор, режисьор, художник, публицист, философ, етнограф, през 1938 година Антонен Арто (1896 - 1948) публикува сборник с кратки есеистични творби под заглавието "Театърът и неговият двойник". В тях той излага възгледите си за необходимостта от промяна в самата идея за театъра, който губи смисъл, лишен от магическа връзка с действителността. Според Арто съвременният театър, изцяло подвластен на писания текст, трябва да бъде заменен от т.нар. Театър на жестокостта. Авторът твърди, че Театърът на жестокостта е труден преди всичко за самия режисьор, а елементите на жестокост би следвало да ... |
