Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Томът съдържа избрани разкази на писателя, редове от биографията, статии от К. Кръстев и П. Динеков за творчеството на М. Георгиев. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
В тази книга, драги читателю, ще се срещнеш с увлекателното изследване на Женя Андреева, посветено на Дора Габе - поетеса, под чието могъщо поетическо влияние е цялата половина на миналия век. В книгата ще видим нови, малко познати факти от интересната биография на Дора Габе, които Женя Андреева е открила в литературните архиви след дългогодишен упорит труд. Книгата е част от поредицата Дълг и чест на издателство Захарий Стоянов . ... |
|
|
Любовна лирика с илюстрации от Николай Майсторов . Тя помни На П. Тя тогава прошепна в ухото ми име на някакъв непознат който носел моите дрехи обитавал моята стая пиел от моята чаша скитал по моите пътища стенел от моята болка сънувал моите спомени изричал моите думи и щял да умре с моята смърт бях го изгубил като игла в купа сено ала тя за щастие помни. Цочо Бояджиев ... |
|
|
Прагматичната дидактика е един вариант на системно представяне на практически ориентираната дидактическа теория, в центъра на който е поставена концепция за основните дидактически умения на учителите. С други думи, прагматичната дидактика е теория с практически характер, а не теория, подкрепена с примери или конкретизирана чрез практически съвети, въпреки че в нея могат да присъстват и примери, и съвети. Интегрирането на този вид теория с компетентно разработен апарат за усвояване е в състояние да превърне един университетски учебник по дидактика в съществено средство за получаване на базова дидактическа подготовка от ... |
|
|
"Ефендим, не съм от ония хора, които да не разбират и проумяват от народни и държавни работи, и ако обичаш да ме вярваш, това, което ще ти разкажа, е цялата истина. Българин съм и като такъв да ти кажа, че не обичам Отечеството си и не желая доброто на народа си, ти лесно ще познаеш, че те лъжа. Но аз съм желал доброто и успеха на Отечеството си и работил съм за това в кръга и границите на законите в държавата. Ако ти кажа пък, че съм от ония, които мислят и вярват, че една, или две, или три чети от по стотина души ще могат да съборят едно царство и една империя такава, каквато е турската, ти пак можеш да помислиш, ... |
|
|
"Да се разтвориш във една Сълза. Сияйната Луна да те събуди. Да ти попее Славея, а ти да си Вода. И Ин. И Ян! И Ладия Душата да погали. Да чуеш Всичко - Звуци и Трептения... Водата е Хармония И помни." Радка Костадинова Радка Костадинова е родена на 18 януари 1953 година. Завършва СПГ Васил Левски - град Карлово и българска филология във ВТУ Кирил и Методий. Автор е на книгите Денят на Козирога, Терзание, Ледени вопли, Сенките на князете (историческа драма). Небесните сияния, Златната клетка, Планински балади (проза и поезия). Книгата е част от поредицата Съвременна българска поезия на издателство Захарий ... |
|
|
"Знам, че днес мъдростите, поуките от народните приказки у някои от младите българи ще предизвикат насмешки, на други ще им прозвучат старовремско, наивно, несмислено. Трети ще решат, че това са писания, които са изживели времето си и няма да бъдат проумяни. Но аз вярвам, че ще се обърнат нещата към добро, че българите ще погледнат назад към предците си, към корените си, за да потърсят и намерят там опора, кураж и сила, и да продължат напред. Защото няма нищо по-страшно от това съзнателно да се откажеш от рода си, потеклото си, от създадената от народа си духовност съхранена до наши дни, за да стигне до нас, днешните ... |
|
|
С картини на Владимир Пенев."Пропита от духа на орфизма е стихосбирката на Иван Гранитски . Тя цялата е изградена върху противоположности, които, в крайна сметка, преминават една в друга. Ние стоим пред бездни от противоречия и наш е изборът да изберем едно или друго, да тръгнем по един или друг път. Дотук е свободата - да направиш своя избор. Отражението се свързва преди всичко с миторитуалната функция на огледалото." Иван Маразов ... |
|
|
"Това писание е имитация на документален разказ за една несъществуваща фамилия и едно несъществуващо съдебно дело в държавата Пълна измишльотина. Съвсем случайно, подскачайки с търсачката насам-натам, намерих в лаптопа си фалшив документален разказ (не обикновено, а вродено фалшив), който дотолкова ме заинтригува, че... реших да го публикувам. Четивото не се препоръчва на хора под социалния екзистенцминимум, на случайни или наследствено бездомни или на такива, надвили на харча си по рождение и по наследство. Предварително, за да няма объркване - Ясен Герганов, писачът на изнамереното от мен в компютъра, ще си ... |
|
|
С тази книга, драги читателю, ще се запознаеш с живота, родолюбивото дело и мъченическата смърт на двамата братя Константин и Димитър Миладинови от Струга - народни будители, които Христо Ботев и Любен Каравелов нарекоха първомъченици за българската епархия - на българската църковна независимост и слово. Съставеният от тях сборник Български народни песни прослави българската народна поезия като я направи достояние на целия цивилизован свят и даде прекрасни образци за развитието на новобългарската литература. Поредицата Дълг и чест на издателство Захарий Стоянов включва художествени и научни съчинения, ... |
|
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
|
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
