"Поезия, която знае, че сме направени от рани и светлина. Ренета Бакалова черпи от дълбинното, от неизповедимото, от утаеното в болката. Там, където и майката, и влюбеният, и войникът са разпнати между силите на съзиданието и жестокостта. Точно там светът оцелява с всеки от нас отново и отново. И търси помирение. Чуйте сложния, самотен звук, уловен в тези стихотворения. Звукът между свободата и оковите." Ина Иванова Ренета Бакалова е родена през 1991 г. в град Пловдив. Завършва ЕГ Иван Вазов (с профил немски и руски език) в родния си град. След това следва в СУ Свети Климент Охридски (специалност Философия). ... |
|
|
"Краят на думите е книга с поезия и диалог между текстовете на Мила, и картините на Галина Димитрова - художник, който също дебютира, но в ролята на илюстратор. Думите са премислени, но и дръзки, събрани отвън, от пропътуваното и видяното, но изтръгнати и отвътре, от дълбокото на болката, затова ни заразяват с автентичността си." Мирела Иванова Мила Люцканова учи Културология в Софийския университет, а по-късно записва Актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ Кръстьо Сарафов и се дипломира в класа на проф. Атанас Атанасов. В последните десет години работи главно като актриса на свободна практика, има опит и в ... |
|
|
"Тези стихове - уж всекидневни, съвсем конкретни и зрими, но минаващи през всички сетива, винаги носят в себе си нещо отвъд видимото, нещо остро в окото, което рязко променя погледа. И светът става друг, чуваме счупването му, виждаме жълтъчената му светлина, опитваме раните му с език. И солта остава." Георги Господинов "В този свят, който се е разширил необратимо, Антонина Георгиева ни представя книга, в която погледът отново и отново настоява на правото и възможността си да не е безгрижен фланьор, на способността си да белязва всяка възможна врата към невидимото, за да маркира маршрут за смисъла; да ... |
|
|
"Моля, всички злополуки да се явят на гише номер 13, с валидна лична карта за регистриране." Виолета Златарева "Животът е низ от злополуки и нашите дълбоки вдишвания отмерват разстоянието между тях. В тази книга границата между щастието и меланхолията е толкова неосезаема, че имаме нужда нужда от регистър, за да не изгубим посоката. А може би и в живота е точно така Поезия, която определено си заслужава! Александър Иванов Виолета Златарева е родена в град Велинград през 1992 г. Автор е на сборника с разкази Академия за китове (изд. АРС , 2021 г.), адаптиран и посветен на сцена от театър Виа Верде. ... |
|
|
Моя Моята тъга е тъгата на сухите фонтани. Моята тъга е тъгата на пустите къщи. Моята тъга е обикновена като чайката, грабеща всичко по плажа. Давам ѝ само една троха и тя никога няма да ме напусне. Пейчо Кънев ... |
|
|
Една вечер дойде безсънието Разлюля чаршафи на вятъра, с дъжд по ключиците на дърветата и небе, което не мога да подбера с настроението нито днес, нито утре, когато по средата на това стихотворение се оказвам в магазин за парфюми, и опитвам да разбера кой ли би му отивал в този странен април - сняг, сняг по люляка в двора - в мен живее един мъж с разбито сърце и не говори. Яна Монева Яна Монева е родена 1975г. в Стара Загора. Завършва психология в СУ Климент Охридски . Работи като юнгиански психотерапевт. Има публикации в Литературен вестник, сп. Съвременник, Кръстопът, Но Поезия и други. През 2006 г. печели ... |
|
|
Богоявление Очаквах да се появиш, когато видях за пръв път дете да излиза от майчината си тъмнина. Когато пукнах черупката на ореха, с клещите от бабиния шкаф очаквах, че си в гънките на тоя звук, че ще разпънеш срещу мен, както преди тия, които те познаваха най-добре. И ще замижа срещу светлината ти, нахлуваща през прозорците като юмрук, като развързан кон. Вместо това получих бележка под вратата с думите - Ела с мен да берем ябълки, времето става все по-студено, не отлагай. Велимир Макавеев Велимир Красимиров Макавеев е роден през 1996 г. във Враца, работи и живее в София. Публикуван е в Литературен вестник, ... |
|
|
Георги Анев е роден през 1990 г. в град София. Завършва 133 СОУ А. С. Пушкин и следва специалност Кино и телевизия в Нов Български Университет. Първият му роман - Децата на Феникса: приказка-кошмар - излиза през 2014 г. Последван е от сборника с фантастични повести Звездни гроздове, илюстриран от художничката Ина Христова. Работи в жанровете магически реализъм и спекулативна литература. ... |
|
|
Малка книга за паметта. Не се забравя Казват, че е като каране на колело - едната дума пред другата. Пазиш баланс и ускоряваш, но само толкова, колкото да спреш навреме. Накрая усещаш сладка умора и болка тук-таме - напомняне, че си жив и че има още какво да те боли. Златина Димитрова Златина Димитрова е родена през 1989 г. в Стара Загора. Завършва медии и журналистика в УНСС, а по-късно - литература, кино и визуална култура в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като журналист. Награждавана е на литературните конкурси "Боян Пенев" и "Веселин Ханчев". Нейни стихове са публикувани в " ... |
|
|
"Земя 2.0" на Ана Мария Гърбич е за онези, които търсят фокус за поколението, оставено без идеологическа опора, поколението, опитващо да се събере, разрушавайки рецидивите на "стария свят". Книга за постюгославските травматичности, но и за езика като апарат за идеологическо етикетиране... И всичко това - през задпределно напрягане на емпатията, през смелостта да застанеш уязвим и незащитен пред болката и разпада, да търсиш цялост без да отхвърляш, идентичност без бягство." Валентин Дишев ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "Макар и почувствала своята история като готова за разказване след няколкогодишен живот в Европа, тази книга не се заиграва с високата нота на носталгията, нито с обертоновете на отсъствието. Тя е съвършено изсвирена по партитурата на смиреното следовничество на търсенето на смисъла. "В такива следобеди" на Теодора Лалова не флиртува с имена на места и личности, а ги изследва в пространствата на духовния обем между отпътуването и оставането, между припознатия смисъл да запазиш идентичността си и да се промениш. И всичко това - видяно през поглед, ... |
|
|
Абсолютно пълнокръвни персонажи, чиято основна отличителна черта е несъответствието им с "нормалността". Някои от тях попадат в Академията. Други не са и чували за нея. А трети сте самите вие. "За някои хора да бъдеш сериен убиец беше престъпление, психично заболяване, за други - непростим грях, а за семейство Иванови беше просто професия. За тях прерязването на гърла не беше акт на отнемане на живота, а по-скоро - нещо като шопинг на кредит, който евентуално някога биха изплатили в затвора. Но това някога им се струваше твърде далечно и затова пазаруваха смело. Посещаваха само къщи с широк заден двор и ... |
