Български исторически роман. ... "Велика България, за която мечтаеше, не бе България, владееща много земи и имаща силна армия. Не със силата си тя можеше да стане велика. За него Велика България щеше да е велика с духа си, с това, че подслоняваше саракта в себе си. Територия, народ и саракт в едно, това бе Велика България. Нея щеше да я има едва тогава, когато всички българи бяха мъже на дълга и честта. Велика България е, когато канът ювиги властва справедливо и води българите по Пътя на духа и мисията." ... |
|
|
Български исторически роман. "Канът на българите трябва да бъде могъщ, неговата сила и оренда извират от дълбините на Небето и Земята, но в същото време той трябва да бъде деликатен към болките, горестите и страховете на своите деца - българите. Той трябва да им осигури сигурност, спокойствие, стабилност, самочувствие, мисия и пълноценен, осъзнат живот. Българите предаваха душите си в ръцете на своя баща - кана ювиги, и бяха негови достойни синове." ... |
|
|
Български исторически роман. "Българите са способни хора, които създават неща, смятани за невъзможни от другите. Това е силата на този народ, който мечтае, дерзае, предизвиква Бог, макар и малък, дръзва да се сравнява с големите, изправя се дори срещу самата природа и може да съществува там, където всички се огъват. Той прави крачка напред, когато другите отстъпват, отстоява това, което останалите предават и забравят. Българите са горд народ, с чест и достойнство, които могат да будят само уважение." ... |
|
|
"Всеки човек, почел поредиците "Тангра" и "Артур", може да се нарече българин. Днес ние трябва отново да възродим България, да я създадем и въздигнем от пепелта на нихилизма, омразата и страха. Природата на орендата е такава, че тя избухва и ние трябва да се възползваме от това. Днес българите се намираме в същото положение, както по времето на Авитохол, Османското робство, вековете, в които са се опитвали да ни заличат. Сега България не е по-жива от тогава и от нас зависи какво ще завещаем на потомците си. Краят на книгата не е краят, а началото на България. Написах тези книги, за да покажа, че ... |
|
|
"Кълна се да следвам своя боен път, ако се наложи да се изправя срещу волята на Бог, но да направя така, че Народът на прокълнатите да следва мисията си! Приемам тази мисия за своя! Обещавам да защитавам честта и паметта на нашите предци, да следвам добродетелите на рицарите, които са: дълг, чест, доблест, достойнство, братство! Кълна се да не изоставям в беда никого от братята, дори да се наложи за това да рискувам собствения си живот и спокойствие! Кълна се!" Из книгата ... |
|
|
Обикновено хората смятат, че като се възкачат на престола, отговорностите им свършват. Това обаче не е така. Властта е отговорност. Нещата никога не са както между млади, силни и красиви хора, а винаги има трудности. Така е при всяко управление. Точно затова тази грозна, стара и воняща жена е Властта! Тя винаги трябва да бъде с Ирландия и краля. Кралят, щом иска да приеме меда, трябва да поеме и жилото в себе си! ... |
|
|
Поредицата "Артур" е продължение на историческата сага "Тангра". В нея приключението и животът на Авитохол този път се пренасят в Британия, по земите на келтите-друиди. Ще научите защо някои автори твърдят за Артур, че е крал на сарматите (българите) от владетелския род Дуло, каква е връзката на рицарите на кръглата маса с тиуните и "хранените хора" на българските кане, кой е мечът на всички владетели Екскалибур. ... |
|
|
Български исторически роман. ... Влез в чудния свят на Токораз Исто. Погледни внимателно, ще видиш, че от картините, които той рисува, струи Светлина. Тази Светлина идва от душите на българите, от вечния огън на България, от саракта. Чрез думите и историите ще успееш да откраднеш една искрица от Земята на Тангра и когато затвориш последната страница на книгата, историята на България ще продължи... И сега, когато имаш светило, да осветяваш Пътя си, ще имаш ли смелост да потеглиш на дългото и трудно пътешествие към Себе си!? Аз вярвам, че ДА! Нека Орендата те води и Тангра бди над теб! И нека историята за България започне ... |
|
|
Български исторически роман. ... "Когато разтвориш страниците на тази книга, ще попаднеш в чудния свят на Токораз Исто и ако се взреш внимателно, ще видиш, че от картините, които той рисува, струи Светлина. Тази Светлина идва от душите на българите, от вечния огън на България, от саракта. И само от теб, скъпи читателю, зависи дали ще успееш да откраднеш една искрица от Земята на Тангра и когато затвориш последната страница на книгата, историята на България да продължи... И сега, когато имаш светило, да осветяваш Пътя си, ще имаш ли смелост да потеглиш на дългото и трудно пътешествие към Себе си!? Аз вярвам, че Да! ... |
|
|
Български исторически роман. ... "Българите - най-бързите ездачи в света. Хора на честта и Силата. Народ, който не проявяваше милост към врага, но и сам никога не молеше за помощ... Авитохол се подразни от думите на брат си. Той знаеше, че именно твърдостта бе довела народа му до гибел. Хуните бяха избили българите до последния човек, защото се страхуваха. Да! Едва сега Авитохол го осъзна. Народите се страхуваха от българите. Когато влизаха в битка срещу тях, те знаеха, че ако бъдат победени, българите ще ги изтребят, затова се биеха с отчаянието на звяр, притиснат в ъгъла. Това даваше сила на воините на вражеските ... |
|
|
Български исторически роман. ... "Авитохол се отпусна. Той се опита да се откопчи от ноктите на видимия свят. Душата му на шаман се отскубна от лапите на воина. Духът му се извиси. Сега вече започна да чува и песните на феите, магически мелодии, нежни гласчета. Какафонията от птичи песни и крясъци се сля в една красива, неземна мелодия. Авитохол беше сигурен, Н'Анна се прибираше в своята земя и всички същества я приветстваха. Н'Анна обаче беше българка или поне така твърдеше. Можеше ли земята на Авалон да има за господарка българка? Не беше ли това българският саракт? Каква беше връзката на колобрите с ... |
|
|
В шеста част от епоса Тангра на Токораз Исто един владетел, изсякъл името си в гранитните страници на историята, вървеше по пътеката на своята мисия и съдба. Този мъж съвсем скоро щяха да проклинат всички политици и воини, лицемери и християни от Запад. Неговото име щеше да стряска сънищата на всички, които смятаха себе си за цивилизовани, а останалите презрително наричаха варвари. Това щеше да продължи поколения наред. Този воин и владетел беше Атила. Един варварин щеше да смущава съня на мирните римски граждани, но в същото време щеше да плени въображението на хората и да посочи пътя на тези, копнеещи да бъдат ... |
