Питагор от Самос (ок. 570 - ок. 495 г. пр.н.е.) е древногръцки философ и математик, за когото е прието да се смята, че е първият, нарекъл себе си философ като разграничение от софистите. Той е основател на Питагорейския съюз - религиозно-философската школа питагореизъм, базирана върху убеждението, че душата е безсмъртна и способна на прераждане, а всяко събитие и явление във Вселената може да бъде представено във вид на числа. Питагорейството съзира символи и отношения навсякъде - най-вече в изкуствата, музиката, архитектурата, астрономията - и на тях именно се гради хармонията в света. Питагоровото идеалистично-мистично ... |
|
|
Книгата е част от Серия "Практики" на "Асоцияция за българско психоаналитично пространство". Дали пък, ако се сбъдне пожеланието на Фройд, няма да бъдем свидетели на подкрепата, която психоанализата може да получи от невронауките? Както и на обратното - невронауките да се окажат печеливши от присъединяването на откритията си към психоаналитичния модел? Франсоа Ансерме и Пиер Мажистрети ни предлагат оригинално съчленяване на две често представяни като антагонистични една на друга дисциплини. Пресечна точка между тях са механизмите на невронната пластичност, благодарение на които мозъкът е отворен към ... |
|
|
Августин и Декарт. От Плитон до Висарион. Статии. ... Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. ... |
|
|
Контрол на ума, подмяна на житейската философия за света, пребиваване в деструктивна общност - това е психоагресивна дейност с нарочна човешка намеса. Депрограмирането е идентифициране на онези дефекти в психичната структура, които са точка на страдание и психотерапия на това страдание. Имаме явление, наречено "приземяване от Средновековието" поради мистична "истина". Образованието позволява на жертвата постепенно да изостави своята крайна представа за света. ... |
|
|
"Тази книга на Людмил Георгиев, публично утвърден български учен-психолог, е втората от една трилогия, посветена на изясняването на потенциала и същността на критическата психология. Този път критиката е насочена към политическия рационализъм и по-специално към възможностите на религиите и идеологиите да регулират етническите и етнонационалните общности... Книгата е много богата на научна и историческа информация, от нея може да се научи наистина много. Авторът се представя като високо просветен учен със собствена концепция, която коректно и последователно доказва в хода на изложението... Това е една от книгите, в ... |
|
|
"Саморефлексията на критическата психология, в случая като психология на историята, се отнася не само до последователността на историческите факти в различните цивилизации, но и до начините на тяхната интерпретация, защото и спрямо едните като случващи се, и по отношение на другите като обясняващи ги съответните цивилизационни представи имат едни и същи регулативни функции, независимо от това в какво историческо време те се осъществяват." Проф. Людмил Георгиев ... |
|
|
Какво представлява реалността? Какъв е смисълът на човешкия живот? Защо страдаме? В малката си книжка Елис Потър изследва три основни светогледа, които предлагат коренно различни отговори на тези вечни въпроси. С ясни и убедителни думи авторът ни показва колко различна е надеждата, с която живеят последователите на тези светогледи, както и начинът, по който те възприемат всекидневната действителност и върховната цел на своето съществуване."Ние всички се нуждаем от някакъв светоглед, за да разполагаме с рамка и основа за значението и предназначението на всичко в живота. Нуждаем се от основания за нашите постъпки. ... |
|
|
Книга седемнайсета от поредицата "Философия за всеки" на издателство "Милениум". ... Епиктет (ок. 50 - 138 г.) е античен философ стоик, който подобно на Сократ не оставя свои трактати, а използва формата на беседата и диалога, за да предаде на околните възгледите си. Роден като роб, впоследствие помилван и освободен, той прави може би най-задълбочените проникновения за човешката свобода в историята на философската мисъл. Разбиранията му са формирани както под въздействие на платониците, така и от все по-разрастващото се в онова време християнство, чрез което логиката на старите стоици - Зенон, Диоген ... |
|
|
Настоящата книга е предназначена за всеки, който иска да се запознае с базовите теоретични концепции на Носрат Песешкиан и да се докосне до практиката на позитивния психотерапевт. Книгата има за цел да се превърне в необходимо помагало за онези лекари, психолози, социални работници и педагози, които искат да преминат базово ниво по позитивна психотерапия (съгласувано с обучителната програма на Световната организация по позитивна и транскултурална психотерапия - WAPP) и с това да отворят за себе си пътя за добиване на званието Позитивен психотерапевт, получавано директно от WAPP, Висбаден, Германия. Метод на ... |
|
|
Съставител: Антоанета Колева. ... Бартълби, писарят е един от най-прочутите текстове на Хърман Мелвил, един от най-забележителните в американската литература, един от най-знаменателните в цялата световна. Подобно на планински връх, той е неуморно атакуван от тълкуватели, идващи от най-различни полета. Как се сблъскват с него философите? Защо Бартълби и мистериозната му формула "Бих предпочел да не..." - която дава заглавие на това издание - могат да доведат до твърдения, че той е новият Христос, братът на всички нас или че носи ключ към всяко творение, към Сътворението и раз-творението? В тази книга изправяме ... |
|
|
Съставител: Лиляна Куманова. ... В книгата са представени основните най-известни теории за емоциите и класици в научната психология: периферна теория на Джеймс-Ланге; централни теории за емоциите; бихевиористична теория за емоциите; еволюционна теория на Чарлз Дарвин; теории на базовите емоции; когнитивни теории за емоциите. В книгата са поместени статии от класици в научната теория като Вилхелм Вундт, Едуард Титченер, Уилям Джеймс, Едуард Клапаред и други, в които те подробно разглеждат въпросите за същността, произхода, изследванията, теориите за развитие на емоциите през вековете, както и методи за терапия. ... |
|
|
В театъра на живота виждаме кукли да танцуват на сцена, движат се насам и натам, теглени от въжетата им, участвайки в сценария, който определя техните роли. Учим се да разбираме логиката на този театър и се оказва, че ние самите вече участваме в него с лично представяне. Ние заемаме своето място в обществото и по този начин определяме поза, в която висим на невидими конци. Тогава забелязваме значителна разлика между кукления театър и собствена драма. За разлика от куклите, ние можем да спрем танца си, да се огледаме и открием механизмите, които ни движат. Зад този акт първата стъпка към свободата е открита... защото ... |
