Какво представлява реалността? Какъв е смисълът на човешкия живот? Защо страдаме? В малката си книжка Елис Потър изследва три основни светогледа, които предлагат коренно различни отговори на тези вечни въпроси. С ясни и убедителни думи авторът ни показва колко различна е надеждата, с която живеят последователите на тези светогледи, както и начинът, по който те възприемат всекидневната действителност и върховната цел на своето съществуване."Ние всички се нуждаем от някакъв светоглед, за да разполагаме с рамка и основа за значението и предназначението на всичко в живота. Нуждаем се от основания за нашите постъпки. ... |
|
|
Имаме ли днес отговор на въпроса, какво собствено разбираме под думата "биващо"? В никакъв случай. Така че си струва отново да поставим въпроса за смисъла на битието. Само затруднени ли сме да разберем израза "битие"? В никакъв случай. Така че си струва преди това, най-напред да събудим отново едно разбиране за смисъла на този въпрос. Конкретното разработване на въпроса за смисъла на битието е намерението на следващото тук съчинение. Неговата предварителна цел е интерпретацията на времето като възможен хоризонт на всяко въобще разбиране за битието. Превод: Цочо Бояджиев. ... |
|
|
В настоящата книга втора от своите "Опити" (1580) Монтен продължава да търси себе си с помощта на древните автори и извън отъпканите пътища на тогавашните научни дисциплини. Самопознанието е дълъг и труден процес за мислител, който заявява открито: "Моят занаят и моето изкуство е да живея." Монтен насочва вглеждането в себе си към радикално нова цел - не за да вае своя статуя на велика личност, а за да се отърси от наслоените представи, утвърждавани с векове, за човека господар на природата и на животинския свят. В това по същество демистифициращо начинание важно място заемат Монтеновите идеи за ... |
|
|
Книга седемнайсета от поредицата "Философия за всеки" на издателство "Милениум". ... Епиктет (ок. 50 - 138 г.) е античен философ стоик, който подобно на Сократ не оставя свои трактати, а използва формата на беседата и диалога, за да предаде на околните възгледите си. Роден като роб, впоследствие помилван и освободен, той прави може би най-задълбочените проникновения за човешката свобода в историята на философската мисъл. Разбиранията му са формирани както под въздействие на платониците, така и от все по-разрастващото се в онова време християнство, чрез което логиката на старите стоици - Зенон, Диоген ... |
|
|
Генезисът на новоевропейския историзъм. ... Механика срещу символика тълкува от философска перспектива промените в историческото мислене на западноевропейската култура в периода XII - XIII в. Тъкмо тогава, под натиска на мощните ментални и социални преврати, протича процесът на раздалечаване между историчното и метафизичното: разлъчването между историята и философията на историята. Натурализирането на историята и поради това неизбежното фаворизирането на методологиите, характерно за модернизма, намират израз в позитивно-механистичния подход към "историческото". Анализът проследява трансформацията на " ... |
|
|
Епикур (341 - 270 г. пр. Хр.) е автор на над тристата философски произведения, от които до нас са достигнали само фрагменти, цитирани от по-късни последователи. Първоначално Епикур се приобщава към школата на платониците и следва основните принципи на Демокрит. С времето обаче отхвърля метафизиката на своите предшественици, изгражда собствена обективна етика и формулира егоцентрична морална философия, в която отделният човек е сферата на моралното начинание. Основен закон в тази система е принципът за единството на природата и човека, които са единно цяло, защото се подчиняват на едни и същи закони. Школата на философа ... |
|
|
Философия на Европейското средновекоевие. Ренесансът на XII век. Природата и човекът. ... Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. Цочо Бояджиев е ... |
|
|
Лидия Кондова е доктор по немска класическа философия и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Настоящата книга представя текста на дисертационния ѝ труд. Посредством комбинация от историко-философски и концептуално-съдържателни методи в текста се проследяват фундаменталните характеристики на органичното тяло с оглед на дисциплините онтология, динамика, телеология, физиология, етология и медицина. Основната теза е, че Лайбниц притежава завършено учение за органичното тяло, в рамките на което единството (или индивидуалността) и активността (или развитието) са гарантирани от реалността ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Философия за всеки" на издателство "Милениум". ... Четиринадесета книга от поредицата "Философия за всеки". Мишел дьо Монтен (1533 - 1592) е най-изтъкнатият мислител от епохата на "Френското възраждане" - привърженик на научния метод на познание, изявен противник на средновековната схоластика и на църковните авторитети, истински хуманист и създател и първи майстор на литературния жанр есе. Самият той нарича трудовете си "Опити" - опити върху човешката душа, върху вечните проблеми на съществуването, върху държавната уредба и обществените ... |
|
|
Сьорен Киркегор уверява, че не познава човек, който поне веднъж в живота си да не се е конфронтирал емоционално и рационално с въпроса за самоубийството. Не познавам и аз. Има хора, които функционират като истински машини за обезценяване на собствения си живот. Човек, който обича себе си, възприема света като добронамерен. Още преди два века Гьоте извлече най-ценния урок от крушенията на живота: да бъдем по-малко сурови - както към другите, така и към себе си. А по-малко сурови значи по-жизнеспособни, по-оцеляващи. Себеприятелството, себелюбовта, високата себеоценка са все непреодолими бариери пред смъртта, зорки ... |
|
|
Великият немски учен Алфред Адлер е сътрудник на Зигмунд Фройд до 1911 г, когато настъпва разрив между тях, поради неговите нови възгледи - индивидуалната психология. През 1925 г. Адлер изнася лекции като гост-професор в Колумбийския университет в Ню Йорк, където се установява окончателно в 1935 г. Почива в 1937 г. в Абърдийн. Адлер създава нов индивидуално-психологически подход за изследване и лечение на човешката психика, в центъра на който стои цялостният и неделим индивид с неговата линия на движение, цели, план и стил на живот, създаващи се в ранното детство под влияние на обкръжението и определящи неговия ... |
|
|
Революцията и творците Русия: 1917 - 1941. ... "Хуманист, който устоява в грубо и цинично време. Но хуманист без наивност, илюзии и слабост по отношение на утопиите и системите. Несломим и свободен дух." Брюно Фрапа, вестник "Ла Кроа" "Цветан Тодоров несъмнено е човекът с най-широка култура, когото познавам, най-истинският хуманист, онзи, който най-много ми е помогнал да разбера, че връзката между културата и хуманизма не е случайна." Андре Конт-Спонвил, "Нежен е животът" Цветан Тодоров Тодоров е българо-френски философ и литературовед, лингвист, семиотик, литературен критик, ... |
