В този том са представени спомените на поета Иван Динков - творец, който по възраст принадлежи към така нареченото Априлско поколение, но по своята поетическа чувствителност се отличава от него. Тази изострена чувствителност ще открием и във "Време под линия". Както отбелязва самият автор, "споменът и дневникът са единствените непроветриви жанрове... В тях персоната се трансформира в персонаж, максимално предпазен от призрака на забравата". Иван Динков разказва увлекателно не само когато се спира на интересни случки от своя живот, но и когато разгръща страниците на своята богата индивидуална култура. ... |
|
Надпис, издраскан с нокти върху стената, отпечатък от копието върху пода, въздух, напоен с мирис на сяра...Нима сам дяволът е дошъл да поиска своето? Объркващи убийства, древен мистичен ритуал и гигантска конспирация, изпълнена с ултрамодерни методи. ... |
|
Преданията от "Силмарилион" са невидимото присъствие и вдъхновение за творбите на Дж. Р. Р. Толкин; той работи над книгата през целия си живот, но така и не успява да я завърши. След смъртта му, с тази задача се заема неговият син - Кристофър Толкин. Той редактира, систематизира и подрежда всички ръкописи на баща си, които той посвещава на ктигата на изгубените предания. Възникнала далеч преди "Властелинът на пръстените", "Силмарилион" е историята на Първата епоха в Толкиновия свят, древната драма, към която се озъртат героите от "Властелинът на пръстените" и в която някои от тях, ... |
|
Сътвореното от поета и белетриста Борис Христов е сред най-значимото в съвременната ни литература. То отдавна заслужи любовта на читателите у нас и в чужбина. И стиховете, и прозата му са покоряващо съчетание на образи и мисъл, съкровен израз на горчивия му опит пред предизвикателствата на съществуването. Те съдържат представата му за живота и смъртта, за изкуството и за призванието на твореца, обречен на съмненията и дълга. В тази книга авторът прави своеобразна творческа равносметка. Тук са включени творби, в които са съчетани в едно цяло измеренията на поетичното, на човечното и драматичното. Изкуството на Борис ... |
|
Книгата е част от поредицата "Класици на жанра" на издателство "Пергамент Прес". ... Представяме ви отец Браун, симпатичния нисичък свещеник детектив с простодупното лице и голям чадър, който знае повече за тъмната страна на човешката природа и за престъплението от самите престъпници. Откъде идва неговата необикновена проницателност? Отговорът дава самия той: "Никога ли не ви е идвало на ум, че човек, който не прави нищо друго, освен да слуша за истинските грехове на хората, няма как да не познава човешкото зло?". За разлика от Шерлок Холмс, методът на отец Браун е по-скоро интуитивен, ... |
|
"Женски изповеди" беше спряна през 1982 г. в издателство "Народна младеж" и изтеглена от печатницата като заглавие, оклеветяващо "социалистическия" морал. Ксерокопия на ръкописа се разпространявали "по върховете" и се четели с интерес от привилегировани другари и другарки, но до обикновения читател "опасните" изповеди не бяха допуснати. Като вътрешен рецензент, а после и като служител в системата на книгоиздаването аз участвах в няколкогодишните борби на автора да освободи труда си от забрана... Книгата "Женски изповеди" ще придобива все по-голяма значимост като ... |
|
"Четивна, остроумна, написана с въображение, с познаване на най-добрите образци в жанра, абсурдна, смешна, тъжна. Такава е новата книга с кратки разкази на Иван Димитров. Сбито писане, крайна пестеливост към думите. Иронично-саркастично и меланхолно-тъжното надделяват над историите в нея - ту измествани към есеистичния фрагмент или драматургията, ту към сюреалистичното или автентиката на преживяното. Иван Димитров успява да събере отделните части, на които се е разпаднал животът ни и от тези парчета се е получила малко мрачна картина, но читателят в крайна сметка остава обнадежден. Защото, докато четеш, се усмихваш, ... |
|
Лъскавият свят на кинозвездата Сам Мейс, макар чужд и неестествен за скромната Елена, става нейно изпитание, когато тя се потапя в него доброволно, водена от желанието си да е близо до този мъж. Какво ще остане от стария живот на българката, изведнъж попаднала в илюзията на Холивуд? Осъзнава ли сам той участието си в тази илюзия и ще се примири ли тя с неговата заблуда за значимост на това, което прави? Ще разпознае ли и той сродната си душа в своята асистентка? Елена се бори с трезвата си преценка, че връзка помежду им е невъзможна, а г-н Мейс непрекъснато я затруднява. Опознавайки личния му живот, тя се изправя пред ... |
|
Поредица "Сага за вода и огън" е проект на "Disney Publishing Worldwide", спечелила почитатели из цял свят. ... Някога изгубена и объркана, Серафина е уверената водачка на Черните перки. Докато работи над саботирането на врага си и събира съюзници за битка, приятелите ѝ се изправят сами пред ред предизвикателства. Линг е в плен на траулера на Раф Мфеме, на път за военнопленнически лагер. Бека се среща с Астрид и научава защо ондалинийската русалка е толкова ядосана - тя крие срамна тайна. Ава не може да се завърне у дома, защото там я очакват ездачите на смъртта. Става все по-трудно и за Махди, ... |
|
"Тази книга проследява пътя на една идея. Но каква е идеята? Знам ли... Да се пее и пише с очи към звездите. Да пеем!, няма да се скапе едничка само песента, вдън космоса да я изпратим с разчекнати от гняв уста." Ани Илков ... |
|
Най-силно чувство за хумор имат тъжните хора. ... Ерих Кестнер е поет, разказвач и детски писател, в чиято ведра усмивка винаги трепти малко тъга. Носител е на престижните награди за литература "Георг Бюхнер" и "Ханс Кристиан Андерсен" и независимо дали пише за деца или възрастни, винаги се уповава на чувството си за хумор. Тази негова дарба се усеща в сборника с кратки разкази "Стъкленият човек". Събраните над 40 невероятни истории за пътешествия, за остроумни лъжи и любов са писани през 20 -те години на ХХ век и следвоенното време - много от тях са публикувани само във вестници, сега за ... |
|
"Герой на Нашето време", уважаеми господа, е настина портрет, но не на един човек: това е портрет, съставен от пороците на цялото наше поколение в пълното им развитие. Все пак ще ми кажете, че не може да бъде толкова лош, а аз ще ви кажа: щом вярвате във възможността да съществуват всички трагични и романтични злодеи, защо тогава не вярвате в действителността на Печорин? Щом се любувате на измислици, не намира у вас пощада? Може би затова, че в него има много повече истина, отколкото бихте желали? Ще кажете, че нравствеността не печели от това. Извинявайте. Твърде много хранихме хората със сладкиши; стомахът им ... |