Въпросът за автономията на Македония се поставя отново и отново и то без да се познават основните документи на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), а се правят само логически построения въз основата на дочуто и недоразбрано. Такива гласове се чуват, както от Македония, така и от България. Откъм Скопие автономията се приема и тълкува като някаква небългарска идея, а като стъпка на ВМОРО, и изобщо на македонците към създаването на независима и самостойна македонска държава. В своите изказвания самите водачи на ВМОРО са категорични - това е българска идея, на самата ВМОРО и нейните водачи, и на ... |
|
|
Извлечения от летописа: П. Р. Славейков 1890 - 1891. Препис на съвременен български: Д-р Николай Иванов Колев. ... "В ръцете си държиш извлечения от летописа на поп Йовчо от Трявна, който е починал на 23 март 1855 г. Да четем извадки от този изключителен документ дължим на П. Р. Славейков, който за първи път ги публикува в "Извлечения из летописа на поп Йовчо от Трявна" в "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", издаден от Министерството на народното просвещение, София, Държавна печатница, Книга II, 1890, стр. 310; Книга III, 1890, стр. 381, Книга IV, 1891, стр. 601." Д-р ... |
|
|
Тази книга на Стефан Веркович все още не е превеждана на български език. Оказа се, че е недостъпна и на руски език, тъй като днес тя представлява една от най-големите библиографски рядкости, свързани с миналото на народа ни в Македония. Затова решихме тя да излезе като фототипно издание в нашата поредица "Сите българи заедно". Като приложение след фототипния текст включваме и текста на другата му книга "Описание битът на македонските българе", която също е библиографска рядкост. С тази си книга хърватинът Веркович, преживява забележителна метаморфоза от агент на сръбската пропаганда в Македония до ... |
|
|
Известно е, че темата за Края на света е вълнувала през Средните векове немалко християнски народи в Западна Европа, като на проблема са посветени хиляди страници. Настоящата книга разширява хоризонта на нашите познания, защото показва, че очакването на Края не е характерно само и единствено за Запада, а и за много други държави и най-вече за техните духовни и политически елити, сред които трябва да причислим и тези на българите, хазарите, ромеите, русите. Анализът на автора интегрира свидетелства от редица части на днешна Европа, като демонстрира далеч по-големия пространствен обхват на горното явление и отчленява както ... |
|
|
С указ през 1951 г. връх Св.Никола е преименуван на Столетов връх, а през 1977 г. същият получава името връх Шипка. По този начин от 1977 г. се установяват два върха с едно и също име Шипка на разстояние само от един километър помежду им. Единият - старият Св. Никола - е с височина 1326 m, а другият, отстоящ на около 1000 m на север-северозапад от него, който винаги се е наричал Шипка, е висок 1232 m. Тогава никой не предвижда затрудненията, които ще последват от последното преименуване, въвеждащо дублиране на имената на двата исторически върха. Днес с името Шипка се свързва най-често този връх, на който се намира ... |
|
|
Преработено и допълнено издание. ... "Ако очистим историята от лъжата, невинаги остава истина. Понякога не остава нищо." Станислав Йежи Лец "Миналото не си е отишло. И изобщо не е минало." Уилям Фокнър "Ний требва, ако искаме една далекогледна политика на нашето правителство, да намерим един път, който между турското робство и руското освобождение, води към едно свободно бъдеще." Стефан Стамболов Книгата е част от колекцията "Спасената история" на издателство "Изток - Запад". ... |
|
|
Книгата е посветена на две митични раси: гигантите и джуджетата. Митът използва антропометрична хипербола, за да изяви принадлежността им към свят, в който аномалията, нарушаването на нормата дори в размерите е правило. В този опак свят царят силата и лукавството, неговите обитатели извършват престъпления не само срямо хората, но дори и срещу боговете. Двете раси се осмислят като "стари, предишни" и винаги като "чужди", дори етнически различни от съвременното население. Заради техните амбиции и богохулство боговете ги изгонили от земята и ги затворили в подземния свят. Но материалните следи от тяхното ... |
|
|
Мегалити, крепости, старини и надписи по Южното черноморие. Книгата е част от поредицата "Съкровищата на българската наука" на издателство "Шамбала". ... Карел Шкорпил (1859 - 1944) е известен чешко-български археолог и музеен деец, откривател и изследовател на останките на първата българска столица Плиска, провежда мащабни разкопки в Преслав и Мадара, проучва един от най-живописните манастири по черноморското крайбрежие - Аладжа (шарения манастир). Написва самостоятелно и в съавторство с брат си Херман около 150 научни труда. Херман (Херменгилд) Шкорпил (1858 - 1923) е знаменит чешко-български ... |
|
|
В книгата са събрани най-важните документи по сътворяването на македонизма и неговото налагане във Вардарска Македони. ... |
|
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
|
Кратка българска история за любопитни читатели. България през XX век."Десетилетия наред съм изчитал с любопитство многобройни изследвания на нашата история, преди да ми хрумне да напиша тази книга. И защо се захванах с нея? Истории на България дал Господ! Но все ми се струва, че я няма историята, която българинът - не специалистът историк, а влюбеният в миналото на своя народ - заслужава. Не книга, която ще подхранва у него лъжлива мания за величие. Нито пък такава, която да се вайка над изтърваните шансове и окаяното ни положение днес. А история интересна, история донякъде поне честна и уравновесена, история, която ... |
|
|
Кратка българска история за любопитни читатели. България до края на XIX в. ... "Десетилетия наред съм изчитал с любопитство многобройни изследвания на нашата история, преди да ми хрумне да напиша тази книга. И защо се захванах с нея? Истории на България дал Господ! Но все ми се струва, че я няма историята, която българинът - не специалистът историк, а влюбеният в миналото на своя народ - заслужава. Не книга, която ще подхранва у него лъжлива мания за величие. Нито пък такава, която да се вайка над изтърваните шансове и окаяното ни положение днес. А история интересна, история донякъде поне честна и уравновесена, ... |
