Григор Начович е български държавник, един от съзидателите на следосвобожденска България, отхвърлила петвековното османско иго. Велзевул е финикийски бог на злото, Сатана. Съвсем незаслужено това прозвище бе лепнато на Григор Начович от неговите политически противници. Дал своя принос в четническата революционна борба и в Руско-турската освободителна война, участник в Учредителното събрание за изработване на Търновската конституция (1879), първи финансов министър на Княжество България, заемал различни министерски постове в много правителства, дипломатически посланик и съветник, кмет на София - той никога не пожела да ... |
|
Настоящият сборник съдържа български народни баяния, врачувания, гледания и лекувания, събрани и публикувани в Сборника за Народни умотворения, наука и книжнина в томовете VI - XII, през периода 1891 - 1895 г. В сборника са включени текстове от различни райони на България, сред които: Битоля, Орхание (Ботевград), Добрич, Ловеч, Кюстендил, Търново, София, Струга, Пловдив, Велеш, Пирдоп, Троян, Лом, Неврокоп (Гоце Делчев), Конушко (Асеновград). Коментарните текстове са редактирани на съвременен книжовен български език, а всички диалектни текстове на баянията и лекуванията са запазени в оригиналното им изписване. Книгата ... |
|
Въпросът за автономията на Македония се поставя отново и отново и то без да се познават основните документи на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), а се правят само логически построения въз основата на дочуто и недоразбрано. Такива гласове се чуват, както от Македония, така и от България. Откъм Скопие автономията се приема и тълкува като някаква небългарска идея, а като стъпка на ВМОРО, и изобщо на македонците към създаването на независима и самостойна македонска държава. В своите изказвания самите водачи на ВМОРО са категорични - това е българска идея, на самата ВМОРО и нейните водачи, и на ... |
|
Извлечения от летописа: П. Р. Славейков 1890 - 1891. Препис на съвременен български: Д-р Николай Иванов Колев . ... "B ръцете си държиш извлечения от летописа на поп Йовчо от Трявна, който е починал на 23 март 1855 г. Да четем извадки от този изключителен документ дължим на П. Р. Славейков , който за първи път ги публикува в "Извлечения из летописа на поп Йовчо от Трявна" в "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", издаден от Министерството на народното просвещение, София, Държавна печатница, Книга II, 1890, стр. 310; Книга III, 1890, стр. 381, Книга IV, 1891, стр. 601." Д-р ... |
|
Или за църковната независимост на Охридско-българското свещеноначалие. Препис на новобългарски - Николай Иванов Колев . ... Предлаганата книга за независимостта и самостоятелността на Охридско-българското свещеноначалие бе написана през 1851 година, когато още никой не мислеше за такова нещо, а след това беше напечатана от Българската Цариградска книжарница през 1851 - 1861 г. Сега отново, според времето и обстоятелствата, тази книга беше обновена и напечатана от същия съчинител, който моли учените сънародници и чужденци, ако намерят в нея грешки или недостатъчни доказателства, то грешките да поправят, а за ... |
|
Известно е, че темата за Края на света е вълнувала през Средните векове немалко християнски народи в Западна Европа, като на проблема са посветени хиляди страници. Настоящата книга разширява хоризонта на нашите познания, защото показва, че очакването на Края не е характерно само и единствено за Запада, а и за много други държави и най-вече за техните духовни и политически елити, сред които трябва да причислим и тези на българите, хазарите, ромеите, русите. Анализът на автора интегрира свидетелства от редица части на днешна Европа, като демонстрира далеч по-големия пространствен обхват на горното явление и отчленява както ... |
|
"Официалният език на Република Северна Македония по своя произход и структурно-типологични характеристики е югозападна писмено-регионална норма на българския език. В подкрепа на това становище могат да се приведат редица аргументи от езиково, историческо и културно естество, които се основават на автентични свидетелства и на резултатите от многобройни научни изследвания на авторитетни български и чуждестранни учени." Из книгата ... |
|
Преработено и допълнено издание. ... "Ako очистим историята от лъжата, невинаги остава истина. Понякога не остава нищо." Станислав Йежи Лец "Миналото не си е отишло. И изобщо не е минало." Уилям Фокнър "Ний требва, ако искаме една далекогледна политика на нашето правителство, да намерим един път, който между турското робство и руското освобождение, води към едно свободно бъдеще." Стефан Стамболов Книгата е част от колекцията "Спасената история" на издателство "Изток - Запад". ... |
|
Книгата е посветена на две митични раси: гигантите и джуджетата. Митът използва антропометрична хипербола, за да изяви принадлежността им към свят, в който аномалията, нарушаването на нормата дори в размерите е правило. В този опак свят царят силата и лукавството, неговите обитатели извършват престъпления не само срямо хората, но дори и срещу боговете. Двете раси се осмислят като "стари, предишни" и винаги като "чужди", дори етнически различни от съвременното население. Заради техните амбиции и богохулство боговете ги изгонили от земята и ги затворили в подземния свят. Но материалните следи от тяхното ... |
|
Мегалити, крепости, старини и надписи по Южното черноморие. Книгата е част от поредицата "Съкровищата на българската наука" на издателство "Шамбала". ... Карел Шкорпил (1859 - 1944) е известен чешко-български археолог и музеен деец, откривател и изследовател на останките на първата българска столица Плиска, провежда мащабни разкопки в Преслав и Мадара, проучва един от най-живописните манастири по черноморското крайбрежие - Аладжа (шарения манастир). Написва самостоятелно и в съавторство с брат си Херман около 150 научни труда. Херман (Херменгилд) Шкорпил (1858 - 1923) е знаменит чешко-български ... |
|
В книгата са събрани най-важните документи по сътворяването на македонизма и неговото налагане във Вардарска Македони. ... |
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |