В искрените си и дълго чакани мемоари двукратният носител на Оскар, на наградите Еми, BAFTA и много други сър Антъни Хопкинс разказва, за трудното си детство, за семейството, за тежката си борба с алкохолизма, за несговорчивия си характер и за провалените си връзки, но и за блестящата си кариера в киното и театъра, за колегите, Холивуд, рисуването и музиката, за наградите и отличията. Неподправената и трогателна история на един артист, вдъхновявал с години както зрителите от сцената, от малкия и големия екран, така и любителите на музиката и изобразителното изкуство. Човекът, в когото не са ... |
|
|
"Такава е душата на човека. Да мобилизира човешки души и горчивини, и копнежи, и да ги мята като стрели към недостижимата, свръхчовешка висота." Никос Казандзакис "Тази неиздавана творба на Казандзакис събира в себе си емблематичните за неговото творчество духовни и литературни търсения." Сабин Одрери, La Croix ... |
|
|
Този първи роман, макар и неопитен, макар и плод на един все още търсещ себе си автор, в никакъв случай не е лишен от качества. Представлява поредица от трийсет и седем истории, но текстът е монолитен, а разделянето на двайсет и две глави е извършено от френското издателство. В него личат множество литературни влияния. Зловещата история за перипетиите на главния герой Тюлип, случайно попаднал в подземния лабиринт на едно гробище, съдържаща фантастичен елемент и безмилостна критика на френското общество между двете световни войни, напомня за разказите на Едгар По, "Нос" на Николай Гогол, "Приключенията на ... |
|
|
Александър е герой, велик пълководец, цар, мистик, мисионер, потомък на Херакъл. Той е легенда и в същото време - човек от плът и кръв - войник, свикнал на изпълнения с пороци войнишки живот. Александър е една от най-магнетичните и пленяващи въображението фигури в световната история. И неговият изключителен живот е разказан брилянтно от Никос Казандзакис. Историята на древногръцкия владетел е предадена от гледната точка на младия Стефан - момче, което израства заедно с Александър, а по-късно става негов офицер и го следва в походите му из далечни земи. Подобно на "В дворците на Кносос", и в романа " ... |
|
|
Малкият герой Момо (съкратено от Мохамед), живее в дом за изоставени деца на проститутки, създаден от колоритната мадам Роза, някога преследвана еврейка, претърпяла ужасите в Аушвиц, след дълги години работа по улиците, когато красотата на тялото вече я е напуснала, а тя постепенно губи разсъдъка си и очаква смъртта. Но какво ще прави без нея Момо, който не познава родителите си, нито дори истинската си възраст? Двамата имат затрогваща връзка и любов помежду си. Съвременното общество е устроено така, че милиони хора са отхвърлени, презрени. Гари разкрива тяхната човечност. В мизерията на Белвил можем да открием повече ... |
|
|
Беларуската писателка и журналистка Светлана Алексиевич е носителка на Нобеловата награда за литература за 2015 г. След огромния успех на "Време секънд хенд", "Войната не е с лице на жена. Последните свидетели" и "Чернобилска молитва", с изданието на "Цинковите момчета" издателство "Парадокс" завършва прословутото литературно петокнижие "Гласовете на утопията". Без тази книга (1989 г., допълнено издание 2013 г.), отдавна превърнала се в световен бестселър, вече е невъзможно да си представим нито историята на Афганската война, нито историята на последното ... |
|
|
Сборник с притчи, есета, размисли по пътя - познато и непознато. ... На всяка книга, която е добро художествено творение, би могло да пише: Изтръгнато от живота - моя и вашия. Съдби човешки (Чаша):... Тази земя е бедна и клета, тясна и мрачна, в нея не е лесно да бъдеш и валия, а камо ли рая и монах. В тази земя и една чаша се вижда, та боде очите повече и от най-високата кула. Който е искал зенгин и рахат да бъде, не е трябвало да се ражда, нито да се замонаши в нея. Тук и драм радост с душата се плаща.... Съдби от камък (Мостът на Жепа, Върху камънака на Почител): Почител. На една нога изправен, с едно стъпало и то не ... |
|
|
В това издание са включени пет от най-известните новели на Томас Ман (1875 - 1955) - един от най-големите германски писатели и носител на Нобелова награда за литература: Дребният господин Фридеман (1897), Тристан (1903), Тонио Крьогер (1903), Смърт във Венеция (1911), определяно като най-доброто произведение, написано на немски език, и Марио и фокусникът (1930). И петте произведения се отличават с размисли за противоречивия и мъчителен процес на творчеството, както и с финия анализ на чувствата, с дълбок до болезненост психологизъм, с разсъждения за желанието за смърт и за смъртта като безсмъртие. С тези новели, подбрани ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Класици на жанра" на издателство "Пергамент Прес". ... Представяме ви отец Браун, симпатичния нисичък свещеник детектив с простодупното лице и голям чадър, който знае повече за тъмната страна на човешката природа и за престъплението от самите престъпници. Откъде идва неговата необикновена проницателност? Отговорът дава самия той: "Никога ли не ви е идвало на ум, че човек, който не прави нищо друго, освен да слуша за истинските грехове на хората, няма как да не познава човешкото зло?". За разлика от Шерлок Холмс, методът на отец Браун е по-скоро интуитивен, ... |
|
|
"За мен е много важно, че в Русе мислят за мен. Споменът за града, в който съм прекарал първите шест години от живота си, след повече от осемдесет години не е загубил нищо от свежестта и пъстротата си. Виждам всичко пред себе си както беше тогава... Вместо да избледнее, този спомен с всяка година става по - богат. Имам още една причина, поради която съм благодарен на българите, имам предвид поведението на целия народ през последната война. Когато ставаше въпрос евреите да бъдат пратени на сигурна смърт, българите се изправиха като един човек и спасиха живота на хиляди хора. Между спасените имаше и мои близки роднини. ... |
|
|
"Пътят на историята не е като билярдна топка, която чукната веднъж, изминава определена траектория, а наподобява пътя на облаците, сходен е с пътя на някой бродещ из уличките човек, чието внимание скача от интересна сянка тук на група хора там, или на необичайното пресичане на фасадите на сградите, попадайки накрая на място, което не познава и където не е искал да попадне. В хода на всемирната история се съдържа известен момент на изгубване." Роберт Музил ... |
|
|
"От няколко десетилетия въпросът за социалното неподчинение занимава трайно мислителите и политолозите. Цветан Тодоров подхожда към него с осем биографични очерка на Ети Хилезум, Жермен Тийон, Борис Пастернак, Александър Солженицин, Нелсън Мандела, Малкълм Екс, Давид Шулман, Едуард Сноудън. Тези наши предшественици или съвременници живеят и работят в различни страни и на различни поприща. Но всички те отхвърлят от морални съображения определено социално зло, от което страда цяло едно общество. Неподчинението им не е плод на негативизъм, евентуално присъщ на техния характер, а на стремеж да утвърдят положителни ... |
