Съставители: Владимир Игнатов, Надежда Стоянова. ... Автор на жалони като Българската народна песен, Анализ на лирическата творба и Цитиращият човек в художествената литература, проф. Никола Георгиев (1937 - 2019) ни завещава и един незавършен ръкопис върху произхода и семантиката на ключови литературоведски термини. В настоящото издание са включени и други кратки текстове, свързани с последния му невидим кръжок, наречен от него Насмешливо литературознание (наред с Тревожно литературознание от 2006 г.). И не на последно място - тук могат да се прочетат отново и 18 от неговите интервюта, свидетелстващи за гражданския ... |
|
„Хората сме като тревата – не порастваме с дърпане“, мисли си една от героините в тези разкази, когато открива, че нещата не се учат с казване, а с живеене. Затова и тези разкази не проповядват и не съдят. Те водят душата по тайни пътеки, с тиха и стопляща човечност разкриват светове и провокират въпроси. В тези разкази човек може да чете списъци с цифри и да вижда богиня. Може да стои на едно място и пред него да се извърви целият живот. Може да открие красота и спасение в дизайна на един търмък. Защото красотата идва от желанието да се направи нещо по-добро от минимално достатъчното. Или както пише Веселина Седларска: „ ... |
|
От автора на "Убийства 4D", "... А те изпълзяват нощем", "Часът на кошмара - 4:50", "9.8 по скалата на болката"."Защо сънуваме толкова много, а си спомням толкова малко? И то само кошмарите! Преследват ни тъмни сенки, настигат ни уродливи същества, лутаме се в тесни коридори, в които въздухът ни свършва, а крайниците ни се движат все по-сковано и тежко сякаш сме обречени. В 4.50 сутринта. Кога започваме да виждаме в жълто? Или в... черно-бяло? От какво се пораждат болката и тъгата? Чиста биохимия ли са или... Тази книга щеше да е само автобиографична, ако в нея нямаше и голяма ... |
|
Повече от всяка друга, една книга с фрагменти не съдържа нищо извън себе си точно защото повече от всяка друга съдържа само минимална част от себе си - необходимото и достатъчното. А ако нещо все пак би могло да се добави, то бездруго ще е вече казано. Например, че това е именно книга, макар и книга с фрагменти, външно рамкирана от една календарна година (способ, комай единствен способен да дисциплинира поне относително една толкова недисциплинирана книга, каквато е книгата с фрагменти). Но това е и изследване на жанра, защото не инак, а просто по силата на естественото съответствие между формата и съдържанието една ... |
|
Разгърнат в ранните следвоенни години, този мощен роман, обхващащ проблемите на една нация в социална и морална криза, изследва разрушителните последици от войната и прехода от феодална Япония към едно индустриално общество. Въпреки че Осаму Дазай се самоубива през 1948 година, влиянието на този роман, често считан за негов шедьовър, е толкова силно, че терминът хора на залязващото слънце (тоест отмиращата аристокрация) се превръща в неразделна част от японския език. Героите в Залязващото слънце са жертви на преходен за морала период. Героинята на Дазай, Казуко, младата аристократка със силна воля, която умишлено ... |
|
Младата Стефани е на стаж в седмичника "Островни вести". Двамата му издатели - журналисти ветерани, разпалват страстта ѝ към професията (и я подлагат на своеобразен изпит) със загадка, останала неразкрита четвърт век. Труп на млад мъж е открит на брега на островче край мейнското крайбрежие. Не може да се установи нито кой е, нито какво е причинило смъртта му. Как се е озовал там - на стотици километри от мястото, на което е започнал денят му? Това е една история, която си е само тяхна - на онези двама репортери от старата школа. Те решават с кого да я споделят. Докато я разказват, изплуват все повече ... |
|
Защото всички седемгодишни заслужават да имат супергерои... Елса е на седем и е различна. Баба е на седемдесет и седем и е луда. Тя умее като никой друг да погажда гадни шегички на съседите, да се конфронтира с полицията, да се надсмива над всякаквите му там изчанчени модерни правила за поведение в обществото. Но освен това е най-добрата - и единствена - приятелка на Елса. И ѝ разказва приказки, които откъсват момичето от реалността. Освен луда, баба е много болна. Предусещайки края на приказките, тя изпраща Елса на лов за писма. В тях баба моли за прошка хората, с които не се е отнесла добре. Ловът се превръща в ... |
|
"Писането на Йорданка Белева поставя в своя център белезите - белезите от миналото, които ни задължават да го помним; белезите от настоящето, които ни помагат да го живеем, и белезите от бъдещето, които знаем, че ще получим. Така тя като автор ни въздейства три в едно: да помним, да издържаме, да знаем." Митко Новков "Харесвам прозата на Йорданка Белева заради тази невероятна, доведена до съвършенство сложност на простотата, харесвам езика, на който са написани нейните разкази и с който тя си "играе", както неуморните и винаги различни вълни си играят с неуморния и винаги еднакъв бряг." ... |
|
Многократно удостояваният с престижни награди китайски фантаст Лиу Цъсин е автор на известната вече и в България трилогия "Земното минало". В третия том, "Безсмъртната смърт", той доразгръща лъкатушната история на човечеството след избухването на трителната криза. Във все по-сложното състезание на политики и технологии съдбата на земната цивилизация отново попада в неочаквани ръце - този път в центъра на събитията е Чън Син, специалистка по космически двигатели и непоправима идеалистка, чиито решения определят успехите и паденията на човечеството в продължение на стотици, милиони години. Със своя ... |
|
Истината за битката с килограмите. ... "Аз съм Деси и съм дебела! Знам, че тази дума ви удря като излишен килограм върху, надявам се, нормалното ви тяло, но аз предпочитам да наричам нещата с истинските им имена. Вие знаете ли нещо за живота на дебелите? Знаете, че изглеждат зле. Може би често не ги забелязвате. Може да се чудите защо не отслабнат. Може би не ви пречат, а може би ви отвращават. Може би не сте се замисляли за тях и техния живот. Не сте и длъжни. Нас обаче ни има. Хиляди, милиони сме. И ставаме все повече. В тази книга ще прочетете моите лични разкази, свързани със затлъстяването ми. Ще узнаете ... |
|
"Неделният продавач на книги" трудно може да се представи с няколко изречения. По някакъв начин, това е книга за книгите, за онова, което прочетеното оставя у нас, и така участва в създаването и подреждането на нашата вътрешна лична библиотека. По своя жанр "Неделният продавач на книги" е роман. Фабулата е внимателно изградена около постепенното разкриване на една загадка - изчезването на брата на героя-разказвач. Липсващите книги от домашната библиотека се появяват една по една, събуждат различни спомени и водят героя през извивките на повествованието. Образите са интересни, грижливо представени и ... |
|
Романът, който наистина покори света! ... Запознайте се с Уве. Той не се церемони с нищо и с никого. На висок глас казва какво не харесва в света. А той не харесва много неща - особено лъжата, празните приказки и хората, които не спазват правилата. С ясни принципи, стриктни навици и непоклатими разбирания кое е редно и кое - не, Уве е намръщеният съсед, който тормози всички около себе си. Но Уве не винаги е бил заядливо старче. Бил е млад и се е борил с живота. Обичал е - така, както малцина са обичали. И е бил всеки ден до любовта си. Сърцето му все още принадлежи на неговата Соня. Но тя вече не е тук. И Уве няма за ... |