Истории за живота и музиката. ... "Наистина се случваше. Гледах себе по MTV. Не Майкъл Джексън или The Cars. Не Мадона или Брус Спрингстийн. Не. Бяхме Крист, Кърт и аз - свирехме песен, която написахме в шибана плевня. Най-важният елемент на рокендрола ми беше разкрит в изпълнението на Naked Raygun, а именно суровият и несъвършен звук на човешки същества, които изразяват вътрешния си глас пред всички. И така, без обичайните структури и правила, които обикновено вървяха с тези неща, приех музиката за своя религия, магазина за плочи за моя църква, рок звездите за светци и песните им за химни." Дейв Грол Дейв ... |
|
|
От автора на "Убийства 4D", "... А те изпълзяват нощем", "Часът на кошмара - 4:50", "9.8 по скалата на болката"."Защо сънуваме толкова много, а си спомням толкова малко? И то само кошмарите! Преследват ни тъмни сенки, настигат ни уродливи същества, лутаме се в тесни коридори, в които въздухът ни свършва, а крайниците ни се движат все по-сковано и тежко сякаш сме обречени. В 4.50 сутринта. Кога започваме да виждаме в жълто? Или в... черно-бяло? От какво се пораждат болката и тъгата? Чиста биохимия ли са или... Тази книга щеше да е само автобиографична, ако в нея нямаше и голяма ... |
|
|
Повече от всяка друга, една книга с фрагменти не съдържа нищо извън себе си точно защото повече от всяка друга съдържа само минимална част от себе си - необходимото и достатъчното. А ако нещо все пак би могло да се добави, то бездруго ще е вече казано. Например, че това е именно книга, макар и книга с фрагменти, външно рамкирана от една календарна година (способ, комай единствен способен да дисциплинира поне относително една толкова недисциплинирана книга, каквато е книгата с фрагменти). Но това е и изследване на жанра, защото не инак, а просто по силата на естественото съответствие между формата и съдържанието една ... |
|
|
"Лична, чудно-пъстра и лека за четене, "Нещотърсач" на Екатерина Петрова е като галерия с миниатюрни портрети - уж на вещи, но всъщност на места и култури. Приятно освежава паметта за безгрижното фланьорство от предходните две десетилетия." Албена Шкодрова "Нещотърсач" е като бездънен куфар, в който се побира цял един свят, пълен с вълнуващи сюжети - бележник Moleskine, матрьошка, бял потник, трохи от мадлени, жълто паве, люблянски змей, марсилски сапун, пилешка кост, наниз от мъниста. Екатерина Петрова разказва с литературен талант и журналистическо преклонение пред фактите историите зад ... |
|
|
"Непрочетено" се основава изцяло на ръкописния архив на Димитър Воев и за пръв път представя неговото творчество в автентичен и завършен вид. Димитър Воев (1965 - 1992 година) e български поет, композитор и музикант, чийто най-активен период обхваща годините около падането на Берлинската стена. Той е основател и фронтмен на редица музикални групи ("Парадокс", "Вход Б", "Воцек и Чугра", "Кале"), най-известната от които е култовата "Нова генерация", чийто стил Воев определя като "студена вълна" (cold wave). Най-популярният български член на легендарния ... |
|
|
"малката вечер е хванала дърветата за ръцете и танцува с тях в ритъма на вятъра празнотата на ноември се простира по улиците опакова сградите лампите плочките на тротоара поглъща студа и той омеква в гърдите ѝ градът е облечен в късна самота и тя така му отива всяко жълто листо на асфалта е обещание за тиха и дълбока зима всяко око на нощта е будно и гледа през теб хоризонта" Петя Богданова ... |
|
|
Проф. Пламен Антов изследва прочутата Алекова творба по начин, по който никой досега не го е правил, в книгата До Чикаго и назад - отвъд пътепис. Към генеалогията на Бай Ганю. Само пътепис ли е До Чикаго и назад? Отивайки на Световното изложение в Чикаго през 1893 г., не се ли озовава Алеко на един друг, съвършено нов материк - но не в пространството, а във времето: в антиутопичния нов свят на бъдещия ХХ век, светът на една нова, постхуманна технологична реалност? От друга страна, случайно ли образът на Бай Ганю се ражда тъкмо там, в Америка, на световния панаир? И не по-малко - в един строго литературен, жанров аспект ... |
|
|
Романът носи на своя автор "Голямата награда на Френската академия" и надхвърля успеха на "Под слънцето на Сатаната" - творбата, която десетилетие преди това е накарала да се заговори за Бернанос като за "френски Достоевски". И до днес критици се питат дали "Дневникът на един селски свещеник" - тази "изповед от бездната" - не е и последният голям християнски роман в съвременната литература. При всички случаи става дума за книга предизвикателство, убягваща от всякакви традиционни класификации или жанрови определения."Същата самота, същото безмълвие. И този път - ... |
|
|
Нора пише книга за майка си - знаменитата ирландска актриса Катрин О'Дел. Разказът за живота ѝ се преплита със собствената история на Нора и с бурната история на модерна Ирландия. Енрайт разгръща вечната тема за отношенията между майка и дъщеря в роман за славата и нейните сенчести страни, за обичта и насилието, за вътрешното опустошение и надеждата. Читателят е въвлечен в завладяващо пътуване в спомените: понякога забавно, понякога болезнено. Дали то ще открие истината за изгубените любими хора и за това кои сме ние без тях?"Смес от лирична проза, непосредственост, топлина и емоционална дълбочина." ... |
|
|
"Мопсът на Вазов" събира 274 текста, писани от автора през последните 20 години. Подредени един до друг в общо книжно тяло, те придобиват оригинална цялост, придават обем на художественото му мислене и започват да функционират като негов духовен автопортрет. Разкриват необичайната чувствителност на един съвременен човек, рефлектиращ болезнено върху случващото се в света около нас и в света вътре в нас - рефлексия, провокирана и съпътствана от (само)ирония, изненадващи послания, вдъхновени метафорични образи, неочаквано подсказващи как проблемът да бъде трансформиран в решение и препотвърждаващи по този начин ... |
|
|
Пътешествениците обикновено се отправят към далечни земи. За разлика от тях Карл-Маркус Гаус тръгва... из стаята си. Но като истински пътешественик открива в нея това, което другите намират на хилядие километри от дома си. Гаус не катери планини, не пресича океани, той изминава дългия път от първото до второто чекмедже на писалището си, разглежда картините по стените на хола, книгите в библиотеката, чашите в колекцията си... И открива света такъв, какъвто би го видял всеки авантюристично пътуващ изследовател - шарен, разнообразен, бъкащ от историите на различни народи и хора, изпълнен с омразата и любовта на ... |
|
|
Всички истории в тази книга са истински. Случили са се с реални хора, с истински, гладуващи сърца, търсещи смисъл, топлина и завършеност. С деликатност, съчувствие и огромно човеколюбие Веселина Седларска дърпа завесата, зад която живият живот е скрил своите вълшебства, вплитайки в своите разкази тънките, пъстри нишки на смисъла, за който са гладни човешките сърца и който всеки намира на различно място. И рисува пъстър калейдоскоп от съдби, от животи и светове, всеки от които истински, но нито един - тривиален. Така рисунките и часовете за някои хора се превръщат в убежища. Буквите и имената придобиват вълшебни сили, ... |
