Съставител - Никола Инджов. ... Антологията на латиноамериканска поезия "Пламък на вятъра" е уникално творческо дело на поета и преводача Никола Инджов. Тук има поезия на маите, ацтеките, митични епически поеми, епични исторически поеми, лирика, съвременна поезия от всички страни на континента. Изданието е обогатено от необходимите пояснителни бележки на преводача и библиофилски оформено от художника Петър Добрев. ... |
|
|
"Развих най-пълно идеята си за апокрифните романи - уж написани от автор, който не съм аз и който дори не съществува - в Ако пътник в зимна нощ. Роман за удоволствието от четенето на романи. Главен герой е Читателят, който десет поредни пъти начева нова книга, но по независещи от него обстоятелства не успява да я завърши. Затова написах началата на десет романа от въображаеми автори, различни от мен и един от друг... Постарах се не толкова да се идентифицирам с тях, колкото с читателя. Да представя повече удоволствието от четенето на определен жанр, отколкото самия текст... Най-много обаче гледах да изтъкна ... |
|
|
Мимолетни са спомените ми за Вълко Вълков, но достатъчно беше да стисне ръката му човек, за да усети, че е широко скроен, открит за общуване, но и с изтънчена чувствителност, която се долавяше в дълбокия му поглед. Всъщност аз знам повече за този неуморим пътешественик и блестящ журналист от спомените на мои близки хора, които и досега са изпълнени с безмерна обич, дори когато споменават името му. Приех с боязън да напиша тези уводни думи към стихосбирката, която е оставил, преди да се пресели в отвъдното. Много често се случва живите да се радват дори и на бледата искрица в съхранения писмен спомен от свидния им покойник. ... |
|
|
В цъфналата ръж Идейки си запъхтяна вечерта веднъж, Джени вир-водица стана в цъфналата ръж. Джени зъзне цяла, Джени пламва изведнъж. Бърза, мокра да колене, в цъфналата ръж. Ако някой срещне някой в цъфналата ръж и целуне този някой някого веднъж, то нима ще знае всякой де, кога веднъж някога целувал някой в цъфналата ръж? ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Кримски сонети" на големия полски поет не са написани от гледната точка на обикновен пътешественик. Те са творение на пилигрим, за когото всеки удар на съдбата, всяко страдание се превръща в стъпало от стълбата на духовното развитие. "Поете млад, такъв си по сърце и ти! Бушуват страсти в теб и буря в теб трещи, но грабнеш лирата - просторът пак блести и пак настъпва мир, в звъна на стиховете се раждат песните, с които вековете ще изплетат за теб безсмъртие, поете!" ... |
|
|
Мемоарна проза. ... 47 глави. 47 истории. Лични срещи, спомени, разкази, есета. Всяка глава може да се чете като отделна история. Това е книга от рядка порода, нещо като автобиографичен приключенски роман. Вълчи паспорт е уникален разказ за срещите на поета с Пабло Пикасо, Пастернак, Жаклин Кенеди, Пабло Неруда, Шостакович, Фелини, Греъм Грийн, Джон Стайнбек, Пазолини, Че Гевара... Той е бил свидетел на тайната подготовка на Карибската криза; Робърт Кенеди му доверява кои руски дисиденти американското разузнаване е издало на КГБ и защо. Двама шефове на КГБ лично са писали доноси срещу него до политбюро; Хрушчов го е ... |
|
|
Фрагментите на Атанас Далчев в жанрово отношение варират от афоризма до кратката прозаическа скица (миниатюра) и краткото литературно есе. "Онова, от което страдаме най-много и може един ден да загинем, е липсата на национален егоизъм. И този недъг е по-опасен, тъкмо защото се смята за добродетел."Атанас Далчев ... |
|
|
Алексей Лосев завършва превода си на трите трактата на Николай от Куза и коментарите към тях през 1936 г. - след освобождаването му от сталинските лагери. През 1937 г. преводите са публикувани в осакатен вид, коментарите обаче - не. Спасени по чудо изпод бомбардирания през 1941 г. Лосев дом, разчитането им започна едва през сегашния век. Николай от Куза е отдавна пред умствения поглед на Лосев, некриещ склонността си към неоплатонизма. Привлечен е от метафизичната му програма, съзнателна алтернатива на онтотеологията. В трактата за не-другото се формулира една метафизика на конкретното - чрез отвъд-ситуативния смисъл, ... |
|
|
Романът Синухе Египтянина на финландския писател Мика Валтари ни отвежда във водовъртежа на XIV в.пр.Хр., когато Египет е разтърсван от вътрешни и външнополитически промени. Авторът умело ни потапя в живота на Древна Тива, завихря ни в страстите на тази световна столица и ние чуваме автентичното звучене на египетската реч - това, което говори улицата, и изтънчения език на двореца. Прототип на героя е Синухе от дворцовия роман Синухе, който е записан около XX в.пр.Хр. Името не е засвидетелствано никъде в древноегипетските паметници. То е измислено от древноегипетския автор, който е орисал своя герой на бурен живот с ... |
|
|
Пълно нецензурирано издание. Емблематичният роман на Оскар Уайлд може да притесни дори пуританите от XXI век. Но по време на четенето гримасите на укор ще се сменят с други, издаващи интелектуалното удоволствие, което писателският талант и остроумието на Уайлд пораждат. Възможно е безпокойство да обземе искрения читател, когато признава пред себе си, че пороците на главния (анти)герой са всъщност толкова типични, универсални, обикновени. Защото Дориан Грей е еманация на суетата, лекомислието, жестокостта, самозабравата и слабостта пред изкушението... В художествен план романът се откроява с блестящия си афористичен ... |
|
|
Незначително сражение между две забравени княжества през XIV в. в Южна Индия среща богиня и дете. Невръстната Пампа Кампана става проводник на божествената воля и създава невиждано чудо - великолепния Биснага, град на победата. Покълнал от вълшебни семена, градът е устроен като център на равноправието на жените в един патриархален свят. Минават години, сменят се владетели, редуват се победи и поражения, а Биснага се изплъзва от благородната власт на Пампа Кампана и поема по опасен и гибелен път... Литературното завръщане на Салман Рушди към родната Индия. Издържан в стилистиката на древноиндийски епос, романът Градът ... |
|
|
"Издавал той вестник в чужда земя, условията били десет пъти по-мъчни, отколкото сега, имало голяма нужда от двусмислени фрази, от гладене и мажене, но той е удържал бляскаво своята публицистична непорочност. Още повече: от година на година вестникът му ставал все повече и повече смел и остър. Тогава България, както един вестникар, много повече имали нужда от високи поддръжки, много трябвало да се хвали и кади тамян, но покойният не е направил ни едното, ни другото. Напразно търсихме ние в неговия вестник да се правят поклони на Европа и нейните самодържавци, напусто ние търсихме да се апелира към цивилизацията и към ... |
