| "Философската вяра обединява шест лекции, прочетени от  Карл Ясперс  (1883 - 1969) през 1947 г. по покана на Академичната общност и Философско-историческия факултет на Базелския университет. Тези лекции са издадени като книга за пръв път през 1948 г. Това неголямо по обем произведение заема централно място в цялостната концепция на автора. Самото понятие философска вяра е сякаш средоточие на значителна част от идеите, съставляващи екзистенциалното философстване.  Доколкото философската вяра има своя корен в неудовлетвореността от ограниченото емпирично знание и доколкото е възможно да се преодолее суеверието на едно  ...  | 
|  | 
| Нямате нужда от безброй нови вещи и огромен списък с постижения, за да сте щастливи. Всъщност, както ще разберете от страниците на тази книга, много по-лесно е да намерите щастието, когато имате по-малко. Може ли някой да се превърне от изтощен до краен предел работохолик в щастлив човек? За какви травми говори трупането на вещи и възможно ли е да ги преодолеем с помощта на разчистването? За всеки ли е подходящ минимализмът като начин на живот? Колко е достатъчно?  Това издание събира на едно място най-новите научни проучвания и данни с личния опит на авторката, която вече повече от осем години води начин на живот,  ...  | 
|  | 
| Към феноменология на антропологичния опит.  Съставител:  Кольо Коев. ... Идеята на този подбор от фрагменти, принадлежащи към ръкописното наследство на създателя на феноменологията,  Едмунд Хусерл, е да подчертае експерименталния характер на неговото мислене.  Колекцията върви по стъпките на изданието ни  Светът, който живеем  (2022) и се вглежда по-внимателно във феноменологичната антропология на Хусерл, разгръщайки идеи, свързани с отношението родно / чуждо, с историята, поколенията, пренасянето на смисъл, традицията и наследяването.  Акцентът върху феноменологичната антропология на Хусерл дава видимост и на радикализма  ...  | 
|  | 
| С появата на тома  Признанията на плътта  преди една година известната по-рано като 3-томна поредица бе допълнена с извадения от архива на  Фуко  след смъртта му дългоочакван четвърти том. Ето какво пише самият Фуко:"Първоначалният проект на тази поредица от изследвания... беше да се разбере как в модерните западни общества се е конституирало нещо като опит за сексуалността - познато понятие, което обаче всъщност не се появява преди началото на XIX в. Да се говори за сексуалността като за исторически конституиран опит предполагаше предприемане на генеалогия на желаещия субект и връщане не само към началата на  ...  | 
|  | 
| Тази книга представлява философско-методологическо изследване върху логиката на практическите разсъждения и, заедно с това, популярен поглед към стратегиите, които всеки човек използва, когато е изправен в ситуация на избор между алтернативни начини на действие и желае да постигне в максимална степен своите цели посредством реализирането на някое от тях. Практическите ситуации, в които се нуждаем от вземането на рационално решение, съставляват огромна част от нашия живот - избор дали да купим нещо, или друго, да изтеглим заем с най-добри условия, да спечелим приятел или да заживеем с любимото момиче, да се ориентираме към  ...  | 
|  | 
| Всъщност всеки от философите разбира философията по своя начин, но големите имена, създали периодите на философски кайрос превръщат своя начин в универсален. Настоящото начинание няма подобна претенция. То се опитва да сподели с читателя разбирането за някои ценни постижения на подобни имена и периоди, свързани не само с дефиниране и съхраняване на човешкото, но все повече днес - дори със съхраняване на неговото съществуване. И които са оказали силно влияние върху мен като личност, като изследовател и преподавател."Няма философия изобщо, философия сама по себе си, тя е винаги философия за нас, философия за мен,  ...  | 
|  | 
| Двуезично издание - на старогръцки и български език. ... В част II от Етическите съчинения на Аристотел се съдържат Евдемова етика и Речник-индекс към Никомаховата етика на Аристотел.  Книгата е част от поредицата  Съчинения в шест тома  издателство  Захарий Стоянов. ...  | 
|  | 
| Предговор, съставителство и научна редакция: Христо Гьошев. ... "Идеята зад Векът на херменевтиката е запазването на живия дух на херменевтическото мислене в неговото многообразие. Тук не хвърляме поглед назад към един отминал век на несъмнени постижения, а поставяме въпроса за актуалната значимост на херменевтическите проблеми и продуктивността на тази изследователска традиция в сегашно време. Отговор на този въпрос се надявам да дават заедно включените в сборника доклади. С идеята за подобно продуктивно осмисляне на херменевтическата традиция настоящият том има за цел да заеме своето място в поредица от изследвания, ...  | 
|  | 
| Книгата обобщава над тридесетгодишна изследователска работа на  проф. дфн Георги Каприев  в областта на византийската философия. По структура тя следва лекционния му курс, представян в СУ Св. Климент Охридски от 1999 г. (според справочниците, първи в света с постоянно място в академичен учебен план). Тема на книгата са контекстът и основните теми на собствено византийската философия: онова мощно течение сред различните философски програми във византийската култура, което разгръща най-категорично темите, различаващи византийското философстване от латинските модели. Сред тях са акцентът върху битието като динамична мрежа,  ...  | 
|  | 
| Постигането на понятието за личност в богословските спорове за Светата Троица II - IV век."Християнството, за разлика от останалите монотеистични (авраамични) религии изповядва нещо парадоксално: изповядва Три отделни и различни една от друга Личности... Същевременно обаче християнството изповядва (и ето в това е парадоксът), че тези Три различни една от друга Личности - Отецът, Неговият Син и Духът Свети са... Едно и също Същество, че Те - и Трите - са Единият и Единствен Бог. Когото познаваме.  Как християните обясняват на разума това, което с увереност утвърждават като откровило им се? Как свидетелстват пред света, ...  | 
|  | 
| Сбогом на традиционната естетика! Все по-очевидно става, че естетиката в досегашния си вид губи позиции и се разтваря в културологията и социологията на изкуството. Неконвеционализмът (крайният авангард, неоавангардът, трансавангардът, антиизкуството) доказва това по безспорен начин, след като отваря широко врати за деестетизацията и обезхудожествяването. Да сте чули за тези термини при традиционното (конвенционално) изкуство? На никой автор не би му хрумнало да говори за такива явления просто защото не ги и имало до към средата на миналия XX век. Но след като границата между изкуство и живот вече е отстранена ( ...  | 
|  | 
| Дебатите за съдебната власт при създаването на Конституцията от 1991 година е сборник с интервюта, извадки от архиви, коментари и анализи. ...  |