"Докато съществува откъснато от останалия свят, идеалното общество е осъществимо."
Олдъс Хъксли

Пала е страна, в която дори птиците призовават към внимание, към това да бъдем тук и сега, в пълна осъзнатост за чудото на живота. На това място щастието не зависи от големите банкови сметки и притежанието на безброй вещи, а от близостта с другите и усещането за смисъл. Хората не изповядват определена религия, а духовни принципи, намирайки отговори за житейските предизвикателства в учението на Буда и в тантризма.

Скоро обаче съблазните отвън все пак успяват да достигнат и райския остров. Макар и да са част от култура, лишена от алчност и желание за власт, има хора, които бленуват за изкушенията на "цивилизацията". Ще успеят ли да им устоят, или Пала също ще бъде повлечена по пагубното течение на модерния свят?

Книга, написана преди десетилетия, която се оказва стряскащо актуална, дори пророческа за нашето време. Самият Хъксли е смятал "Остров" за своя магнум опус, в който обобщава философията си за устройството на обществото и смисъла на човешкия живот.

Олдъс Ленард Хъксли (1894 - 1963) е британски писател, поет, драматург, публицист и автор на пътеписи. Първата му книга е стихосбирката "Горящото колело" (1916). Едно от най-известните му ранни произведения е антиутопичният роман "Прекрасният нов свят" (1932), неколкократно преиздаван на български (1990, 2006 и 2011), в който със средствата на научната фантастика е описан един нечовечен, технологизиран, безчувствен свят на бъдещето от XXVII век (неслучайно сравняван с Джордж Оруел и неговата книга "1984").

От по-късните му творби най-прочута става "Дверите на възприятието" (1954) - есе, посветено на начина, по който съзнанието и възприятията се променят под въздействието на мескалина. Именно от "Дверите" музикантът Джим Морисън заимства името на групата си - "Дорс" (двери, врати). Преди това самият Хъксли заимства заглавието от известна строфа от поезията на Уилям Блейк: "Ако дверите на възприятието са прочистени, човек ще види света такъв, какъвто е - безкраен."

Хъксли става по своеобразен начин съавтор на термина "психеделик". В кореспонденция с Хъмфри Озмънд, обсъждайки варианти за име на новите дроги, разширяващи съзнанието, Хъксли пише следната строфа: "To make this trivial world sublime, take half a gram of phanerothyme" ("За да стане този скучен свят неповторим, вземи половин грам фанеротим"). Така той предлага думата "фанеротим", произлизаща от гръцките думи "φανερός" ("проява") и "θυμός" ("ум", "душа"). Д-р Озмънд обаче не се съгласява и му отвръща: "To fathom Hell or soar angelic, take a pinch of psychedelic" ("За да проумееш Ада и като ангел да се възвисиш велик, вземи щипка психеделик"), като "psychedelic" буквално преведено означава "манифестиращо съзнание".

На смъртното си легло Хъксли моли съпругата си да му инжектира мускулно ЛСД и умира под въздействието на дрогата, както десетилетия по-късно ще направи и Тимъти Лиъри.