Луничави разкази съдържа двадесет истории, писани през последните три години. Едни от тях ще ви разсмеят, други ще ви натъжат, доколкото смехът и тъгата са главни ингредиенти на този сборник, а защо ли не и на живота ни извън книгата. Здравка Евтимова (р. 1959, Перник) е носителка на редица литературни награди, сред които Златен ланец, Чудомир, Блага Димитрова, Балканика, Роман на годината 2015 на Националния дарителски фонд 13 века България (за Една и съща река ). През 2019 г. на Здравка Евтимова е присъдена Националната литературна награда Христо Г. Данов - за цялостен принос към българската духовност, а през ... |
|
|
Млада жена с тъмно минало... Мили отчаяно се нуждае от работа. След дълго търсене и многобройни откази късметът най-сетне ѝ се усмихва. Наета е като прислужница от богатата Нина Уинчестър, която живее в разкошна къща със съпруга си Андрю и с разглезената си и капризна дъщеричка Сесилия. Още от първия работен ден обаче Мили започва да се сблъсква с редица странности: настаняват я да живее в малка стаичка на тавана; настроенията на Нина Уинчестър се менят рязко и намекват за сериозни психически проблеми. Единственият симпатичен член на семейство Уинчестър е Андрю. Съпругът на Нина е не само красив и преуспял, но също ... |
|
|
Яна Язова (1912 - 1974) нарича своя роман "Левски" моята Библия. Той е главната причина тя да бъде убита, след което оригиналът е задигнат. Едва през 1987 г. романът излиза за пръв път, подготвен по оцеляла чернова, и се превръща в най-голямата сензация на XX век. Яна Язова представя Левски с такава пълнота и завършеност, с каквато са го усетили малцина от хората, които са го срещали приживе. ... |
|
|
Специалистът по библейска история Джонатан Лайънс смята, че е попаднал на рядък пергамент - писмо, вероятно написано от Исус Христос. Откраднат от Ватиканската библиотека около 1500 г., дълго време документът е смятан за изчезнал. Джонатан споделя своето откритие с неколцина специалисти, като ги увещава да запазят тайната. Същевременно пред семеен приятел изразява разочарованието си, че човек, на когото е вярвал, желае да продаде пергамента и да прибере парите. Само дни след това Джонатан е намерен мъртъв в кабинета си. Съпругата му Катлийн, болна от алцхаймер, е открита да се крие в килера до кабинета с оръжието на ... |
|
|
Той се бори, за да убива. Тя се бори, за да живее... Всеки юни семейство Фокс се качва на колата и отива в живописния Кентъки, за да остави децата си за двуседмичната им ваканция при баба. Тук дванайсетгодишната Теа може да тича на воля и да помага в приготвянето на домашен сапун. На следващия ден родителите ѝ потеглят обратно за Вирджиния, без да подозират, че съдбата им е подготвила среща с чистото зло. С убиец. След няколко дни в Кентъки Теа и баба ѝ Луси се събуждат от един и същ кошмар. И макар че двете почти не говорят за общата си специална дарба, през онази нощ веднага разбират, че се е случило нещо ... |
|
|
За кого ще се окаже по-изгоден този неочакван брак по сметка? За да опази наследството си от алчните домогвания на пресметливи кандидат-съпрузи, красивата наследничка лейди Джослин Кендъл е принудена да прибегне до отчаяни мерки. Смъртоносните рани, получени в битката при Ватерло, превръщат майор Дейвид Ланкастър в идеалния съпруг и двамата сключват взаимноизгоден брак. Лейди Кендъл ще запази наследството си, а сестрата на майор Ланкастър ще бъде подсигурена. Това, което и двамата не допускат обаче, е чудодейното възстановяване на майора и изцяло новата ситуация, в която то ги поставя."Обратите на съдбата рядко са ... |
|
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
"Ние, хората, се раждаме със свобода в гърлото и с нежност, дълбоко скрита в душите ни. Имаме своя истина и своя мяра за човечност. Всеки наш ден носи мъдростта на предишния и се превръща в ценен урок. Това се повтаря, докато осъзнаем, че щастието е в дребните радости, в сълзата, която не търси възмездие, в стореното добро, което не чака отплата, и в невинните детски очи. И че за всичко, което ни се случва, си има причина. Но има и една сила, която се е притаила в човека и озарява живота му. Нарича се Любов. Обич е история точно за тази любов, трепереща, както свещица в пряспа, и едновременно с това достатъчно смела, ... |
|
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
|
"Красив и светъл роман. Носталгичен, дълбок като целонощен сняг, силен като планинска дъбрава, препускащ като вятър по билото, човешки и лекокрил, топъл. Когато го четеш, ти става светло и още повече вярваш, че доброто има смисъл. Роман за онези хора, солта на земята, истинските, които често остават неоткрити. Евгени Черепов дава глас на историите им, на щастието и болките им, на тяхната доброта и обикновеност. Метафора на всичко, което ни заобикаля, случилото се в хижа Светлина ни дава увереност и надежда, че бъдещето е възможно." Светлозар Желев Евгени Черепов (1981) дебютира през 2012 година с романа ... |
|
|
Наричат ме България е сборник с разкази, в които героите се борят за любовта си или за рожбите си, стават жертва на злото или на безмилостната съдба, израстват и отстояват себе си. Творби, които съпреживяваме и ни карат да се гордеем, че сме българи."Не съм художник. Не ми е дадена дарбата да свещенодействам с четка и бои. Мога само с перо и мастило да нарисувам страната на розите. Поискам ли да опиша България, затварям очи. И я виждам мислено как приема няколко образа. Първо - ръце, които приспиват дете. После - планини великани и езера с чистотата на сълзи, орлово гнездо и Орфеева песен, черна забрадка, грижливо ... |
