"Да се изповядаш в една книга не ти гарантира опрощение; продължете пътя си, ако търсите в този текст нещо друго, освен човек, който се опитва да разбере себе си." И Фредерик Бегбеде прави точно това - опитва се да разбере себе си, миналото си, обезумелия свят, в който живее. С брутална откровеност и безпощаден хумор си разчиства сметките с дрогата, с алкохола, със, хм, секса, разкрива отношението си към прекалената политическа коректност, към радикалния феминизъм, изродил се в хетерофобия, към претенциите на всезнаещите и всеможещи новопоявили се пророци. Без да пести квалификациите, без да се церемони с ... |
|
Шепотът на пчелите на София Сеговия ни пренася в мексиканското градче Линарес, в северната част на страната. Един ден старата семейна бавачка се изгубва из хълмовете. Когато я намират, тя държи два вързопа: в единия носи изоставено бебе, а в другия пчелна пита. Бебето, намерено от нана Реха остава в семейство Моралес. Симонопио пристига покрит с жива пелена от пчелите, които ще го придружават цял живот и ще му помогнат да промени историята на семейството, което го е приело, както и на целия регион. Преди това той трябва да се изправи пред страховете си и да надвие врага и заплахите, който го дебнат. На фона на ... |
|
"Всъщност винаги е било така. Повечето хора не го забелязват, но животът винаги е един конкретен Ангел. Ангел хранител, Ангел унищожител, банален, каращ мотор Ангел на ада, прекрасен Ангел в зоопарка... Но Ангелът на Поезията е ангелът, който се отдалечава - за да не остава страдание в мъката, а щастието да бъде празнично като крило на желанието. Като красивото, за което философите винаги умуват, без да го виждат, докато за поетите то винаги Е - и затова го оставят не да си отиде, а да се отдръпне, за да го видят в още по-прекрасната му цялост. И Ангелът се отдалечава... Само за Поетите. И за читателите на Златозар ... |
|
Това е четвъртата книга с поезия на Васил Балев. И тъй като всяка поезия говори най-добре сама за себе си, ще ви предложим откриващото книгата стихотворение: 2:58 възможно е да се събудиш през нощта и да откриеш, че едната ти ръка се е загубила да се опиташ да отидеш до прозореца но да не можеш да си спомниш как да видиш, че луната е разляла локва мляко върху пода и мисълта ти като попова лъжичка безпомощно се лута там възможно е да се почувстваш толкова самотен че да поискаш да си бебе, спящо в стара ваза което смуче уморените цветя в един момент ти вече нямаш правото да казваш аз въпросът кой е капка в неизвестно ... |
|
"Да повдигнеш времето със сълзата си, без да изпадаш в прелетна меланхолия. В поречията на живота да търсиш себе си, но винаги да си изгубен. Да се разграждаш с катедрален шепот пред кикота на човечеството. И от агонията си да сътвориш мълчание от думи. „Винаги умира някой друг“ е всичко това по няколко димани." Елин Рахнев "Мисля си, че поезията на Димана Йорданова е чиста страст в библейския смисъл на думата, незаслужено изкупваща посредствеността на житието ни." Димитър Стоянович "Непокътната върху леден къс сред океана – такава е поезията на Димана Йорданова. Ако има Бог, той чете нея. Тя ... |
|
„Хората сме като тревата – не порастваме с дърпане“, мисли си една от героините в тези разкази, когато открива, че нещата не се учат с казване, а с живеене. Затова и тези разкази не проповядват и не съдят. Те водят душата по тайни пътеки, с тиха и стопляща човечност разкриват светове и провокират въпроси. В тези разкази човек може да чете списъци с цифри и да вижда богиня. Може да стои на едно място и пред него да се извърви целият живот. Може да открие красота и спасение в дизайна на един търмък. Защото красотата идва от желанието да се направи нещо по-добро от минимално достатъчното. Или както пише Веселина Седларска: „ ... |
|
Откакто се помни, Сибил ван Антверп пише писма и понякога имейли на своите близки, на приятелите и съседите си, на любими писатели и напълно непознати хора, за да осмисли живота и мястото си в него. Малко по малко пред нас като вълшебен пъзел изниква нелеката съдба на тази жена, която накрая имаме чувството, че сме познавали винаги. Пригответе се да се посмеете, да поплачете и да се замислите над важните неща по пътя ни – както става винаги благодарение на голямата литература. Тази книга е като нежна прегръдка, като свеж повей в зноен ден, като добра дума за онези, които се нуждаят от подкрепа. Изпълнен с мъдростта, ... |
|
What the imagination seizes as Beauty must be truth' So wrote the Romantic poet John Keats (1795 - 1821) in 1817. This collection contains all of his poetry: the early work, which is often undervalued even today, the poems on which his reputation rests including the 'Odes' and the two versions of the uncompleted epic 'Hyperion', and work which only came to light after his death including his attempts at drama and comic verse. It all demonstrates the extent to which he tested his own dictum throughout his short creative life. That life spanned one of the most remarkable periods in English history in ... |
|
Гласът на планината се фокусира върху застаряващия бизнесмен Шинго Огата и неговите размисли за семейството, паметта, желанието и неумолимия галоп на времето. Шинго е прехвърлил 60-те, работи в Токио, но живее със съпругата си и семейството на сина си в Камакура. Децата му претърпяват различни кризи: дъщеря му Фусако изживява болезнена раздяла, синът му Шуичи се в впуснал в драматична афера, а снаха му, нежната и уязвима Кикуко, става обект на неговото състрадание и безпокойство. В поредица от кратки епизоди разказът нанизва съновидения, сетивни впечатления, размисли и асоциации в бурен вътрешен монолог, своеобразен поток ... |
|
Извън кръга е втората книга от поредицата Проза на Университетското издателство и включва прозаически текстове от Илко Димитров, белязани с характерния му дълбок философски почерк. Есетата и фрагментите разработват темите за природите и състоянията на човека, за необходимия му съдружник - Бога, за религията, разума и духа, за град Ню Йорк като топос на смисъла, за писането."Това е книга за взаимно захранващата връзка между човека и Бога, за тяхната постоянна нужда един от друг. Книга все пак преди всичко за човека, който съзнава, че сам в себе си и извън себе си всекидневно твори Бога, и съзнанието за това ... |
|
В нито едно друго произведение Кафка не се разкрива така, както в Писма до Милена. Милена Йесенска - талантлива и харизматична, преводачка на Кафка на чешки - е единствената жена в живота на писателя, която се приближава истински до него. За Кафка тя е жив огън, какъвто никога не е виждал. Именно с нея той споделя най-съкровените си мисли, а след края на връзката ѝ поверява своите дневници. Писма до Милена са интимен прозорец към желанията и надеждите на един от най-значимите писатели на XX век. Кафка се запознава с Милена Йесенска през 1920 година, когато тя превежда негови текстове. През 1924 година Кафка умира ... |
|
Този изключителен сборник е рядко повдигане на завесата към вътрешния свят на едни от най-изтъкнатите писатели на XX в. След като се запознават на литературен фестивал в началото на 2008 г., Пол Остър (1947 - 2024), автор на световни бестселъри като Нюйоркска трилогия, Левиатан и 4 3 2 1, и Дж. М. Кутси (р. 1940), Нобелов лауреат и първият носител на две награди Букър, започват да си пишат редовно с надеждата да се вдъхновяват взаимно. Едновременно проникновен, остроумен и непринуден, епистоларният им диалог продължава три години и засяга всевъзможни теми: от литературата до киното, от философията до политиката, от ... |