"Никита Станеску беше астрален поет и човек, живеещ в свой, особен свят. В аурата му имаше нещо неземно, което привличаше и удивляваше всеки, който поне веднъж се докоснеше до него. Домът му в Букурещ беше своеобразен клуб, отворен за поети, музиканти, художници и почитатели. Поет - философ с огромна култура, с изострена чувствителност, с по детски наивна и ранима душа и модерна мисъл и рефлексивен – това, бих казал, бяха полюсите на напрегнатото магнитно поле, в което се раждаха стиховете му. Образният му език изглежда непредсказуемо причудлив и на човек му трябва известно време, за да достигне до глъбините на ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... В "Кървава песен" поетът Пенчо Славейков е летописец. Той се домогва до националното и чрез народния бит и народната героика, и чрез свои лични вълнения. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
Художественият превод ми напомня прозорец, в който образите от улицата се смесват с отраженията на предметите вътре в стаята. Той е произведение толкова на автора, колкото и на преводача. Атанас Далчев ... |
|
|
Започвайки тази книга 1951 г., Дъглас Рийд я пише за повече от 3 години, през по-голямата част от времето разделен от жена си и новосъздаденото семейство, работейки в централната библиотека на Ню Йорк, или печатайки на пишеща машина в спартански условия на квартира в Ню Йорк или Монреал. Книгата беше преработена с майсторско усърдие, всичките й 300 000 думи, само епилогът е прибавен през 1956 г. Историята на самата книга - необичайните обстоятелства, при които беше писана, и как ръкописът, след като остана скрит за повече от 20 години, излезе на бял свят и най-накрая допуснат за публикуване, е част от историята на нашия ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... Александър Блок озаглавява своя спомен за Владимир Соловьов "Рицарят монах" (1910) и наистина трудно биха се намерили други две думи, които да изразят по-добре духовната природа на великия руски мислител. Защото огромният труд на книжовника е благородното оръжие на рицаря, сражаващ се с тъмните сили за победата на доброто, а безумната му отдаденост - човешка и философска - на любовта е сякаш облечена в монашески одежди. "Макар да сме навеки приковани с вериги към отвъдни брегове, кръгът да извървим сме ... |
|
|
Книга от поредицата "Българска класика" ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Томът съдържа ... |
|
|
„Училище за глупаци” е обаятелна и трагична, една от най-затрогващите книги."Владимир Набоков „Училище за глупаци” е своеобразен учебник. Аз бих го направил задължителен за хората, които учат „за писатели”... Ако организираме мислен конкурс за „първа книга на белетрист”, според мен първото място ще спечели „Училище за глупаци”. Това е еталон, енциклопедия на първия опит. Нивото на този опит ни диктува красота и висота, непоносимост и възможност на по-нататъшния живот."Андрей Битов "Всичко става абсолютно от само себе си. Пиша така, както чувствам, напълно интуитивно... Включва се някакъв друг апарат, ... |
|
|
Модерен в изказа си, поетът гради своите открития върху прецизни наблюдения над наглед незабележими детайли от света наоколо. Той успява да проникне отвъд материалността на нещата и да извлече от тях хуманистичните си послания: "ОТ НЕВИДИМИЯ СВЯТ ОТНЕТИ ДУМИ." ... |
|
|
В биографичната си книга "Да бъдеш Бош" Анатолий Корольов твърди, че вече живеел четвъртия си живот и че предишния път се бил родил около 1470 година в епохата на Късното средновековие в Северен Брабант, в Херцогенбос, където станал ученик на художника Йеронимус Бош и маестрото го допуснал до работата си над прочутия триптих "Градината на наслажденията" (музей "Прадо" в Мадрид). В новия си шедьовър - "Игрите на гения, или животът на Леонардо", писателят продължава невероятния си средновековен разказ на очевидец, само че този път герой на творбата му е станал Леонардо да Винчи, за ... |
|
|
Тъжна песен "Велика е смъртта..."Рилке Велика си смърт, но самотна. Аз имам дом и любов - ти нямаш, нямаш. Нежна е сянката на чучулигата, дето лети над полето. Зелени са ябълките, по които пълзят охлювите на звездите През мен минава една тъжна песен, точно сега, в този миг. Аз имам къде да умра - ти нямаш, нямаш... Григоре Виеру "Прелестни в своята ясност и простота, стиховете на Григоре Виеру (1935 - 2009) неизменно събуждат чувството за красота и хармония у всеки, докоснал се до тях. "Поредица от вълшебни мигове" ги нарече един румънски критик и може би това е най-краткото и точното им ... |
|
|
В отделение на психиатрична клиника безметежно властва деспотичната старша сестра мис Рачид. Тя манипулира и държи в подчинение не само болните, но лекарите и целия персонал. Нещата се променят, когато постъпва нов пациент - Рандъл Патрик Макмърфи, дребен мошеник и комарджия, но също дързък, темпераментен бунтар, който симулира психично разстройство, за да избегне присъда в трудов лагер. Здраво вкопчен в живота, Макмърфи поема лидерството, сплотява пациентите и се опълчва срещу диктатурата на старшата сестра, като открито нарушава правилата. Но това неподчинение, което започва като спорт, скоро прераства в безмилостна ... |
|
|
Франческо, синът на нотариуса сер Петрарко, докато овладява юридическите науки, се е отдал на една съблазън - да съчинява стихове и намира, че името му не е от най-благозвучните за човек, заел се с толкова възвишено занимание. И се прекръства на Петрарка. Дали е подозирал, че с това име ще бъде белязана поезията за векове напред! Макар славата приживе да е верига на ръката, която твори! Когато на разпети петък 1327 г. влиза в църквата в Авиньон, той едва ли си е давал сметка, че докато страстите Христови траят само една седмица, в него ще пламне страст, която ще го терзае цял живот. Защото ще срещне ангелообразно същество ... |
