Посветен на жертвите на очакването, романът "Сама" разказва историята на креола Диего де Сама, чиновник на Испанската корона, временно изпълняващ длъжността правен съветник в отдалечен малък град във вицекралство Рио де ла Плата. Сама чака да бъде преместен на престижна служба в някой от големите колониални градове - Буенос Айрес, Сантяго, Лима, или в примамливата метрополия, чака по всеки от пристигащите кораби вест от семейството си, чака вечно закъсняващата си заплата... Това е разказ за човека, пленник на разрушителното очакване, и за късно прозряната идентичност. С публикуването на "Сама" на ... |
|
|
Вече познаваме авторката на тази книга - неподражаема, неизменно изненадваща. Романът ѝ "Жените на Лазар" спечели любовта на читателите в Русия и в още 25 държави, както и цял куп награди, включително "Болшая книга" за 2012 г. Тук, в "Безбожната уличка", Марина Степнова е по-вглъбена, по-камерна. Но и все така магнетична и очароваща с уникалния си стил - красив, метафоричен и безпогрешно точен дори в най-дребния детайл. Иван Огарьов е прочут лекар, избрал най-хуманната професия не по вътрешна потребност, а след трагичен инцидент. Белязан от безрадостното си детство, той не обича ... |
|
|
След смъртта на родителите си Лудо е поверен на чичо си Амброаз, "отвеяния пощальон", който прави хвърчила, известни по целия свят. Лудо има изключителни способности, невероятна памет и дар за смятане на ум. На 10 години се влюбва в Лила, малката полска аристократка, която прекарва ваканциите си в Нормандия, в съседния замък. Тук я чака да се върне години наред, тук опознава ревността от нейните ухажори и се бори да бъде достоен за любовта си. За да е близо до нея, става секретар на баща ѝ, влиза в съпротивата и събира пари да отиде в Полша при любимата... Това е една от най-вълнуващите книги на Гари. Тя ... |
|
|
Сборник с есета. ... Дванайсет есета, които ни превеждат през лабиринтите на писателското въображение и разплитат тъканта на съвременния свят с нежна загриженост и дълбоко разбиране. В алхимичната лаборатория на Токарчук ни очакват експлозии на фантазията и чувствителността, претопени в дванайсет есета, които запълват белите полета по читателските ни карти. Тези дванайсет упражнения по другост ни потапят в дълбокото на чувствителността: усещането за изчерпване и смаляване на света, сладостния послевкус на носталгията, зейналите между поколенията бездни, паноптичното око, което вечно ни следи и анализира, пътуващия човек - ... |
|
|
В тази ранна творба на известния австрийски писател и драматург се срещаме с една от основните теми от по-късните му произведения: присъдата на настоящето и надеждата, че човек може да се измъкне от него. Всички хора, живеещи в къщата на инвалида лихвар Леман са подчинени на тази идея. Такива са и проститутката Гилда, и нейният сводник Владимир, и бедният цигулар Клайн, и келнерката, и всички останали. Техните роли и съдби са свързани по някакъв невидим начин с другите герои, но постоянно като някаква висша сила сред тях се появява никой. Кой е този никой? Дали никой е някакъв бог или Бог е никой? Йодьон фон Хорват е ... |
|
|
Един известен композитор и музикант си е отишъл. Погребението му се превръща в светско събитие, на което не се знае кой изпълнява виртуозно полагаемата му се роля и кой искрено тъжи. Вътрешният монолог на героинята Нора Гарсия е заплетен и ни провокира, привлича със самоиронията си, блести с ерудиция и е по женски крехък и уязвим. След загубата на любимия някога мъж, въпреки лавината от противоречиви чувства, изпъква това, което ги е свързвало - съпреживяното изкуство. Марго Гланц е превърнала писането в пространство без граници, текстовете ѝ с лекота преминават от фикцията към есето, от спомена към стиха, от ... |
|
|
Правек е място в центъра на Вселената... В Правек пулсира архетипното сърце на времето. Тук живее всяка болка и всяка надежда на всеки, който някога е съществувал - човек, животно, предмет... или ангел. В Правек е цялото знание за света, праисторията на битието и неговото сгъстено до взрив настояще. Правек е друга реалност, мощна алегория на живота. Читателят е поканен да сложи единия си крак върху гръбнака на 20 век, а с другия да стъпи върху забитата в невидимото стълба от битиета, където се случват ражданията, смъртите и всичко между тях. Световете пропадат един в друг, съдържат се един в друг, потъват в себе си като ... |
|
|
"Успехът не е от значение за свободата. Реалното никога не е красиво. Красотата е категория, която може да се приложи само по отношение на въображаемото." Жан-Пол Сартр "Значението на Сартр произтича от това, че той ни предлага визия за света и човека, която единява и систематизира разпилените дадености на съвременното съзнание." Гаетон Пикон "Творчеството на Жан-Пол Сартр си остава истинно и въздействено свидетелство за една епоха, за нравствения и интелектуален маршрут на голяма част от френските интелектуалци." Морис Надо ... |
|
|
Смокинята е семейна сага, която обхваща живота на три поколения от едно семейство и се разстила през втората половина на 20 век - от бурните десетилетия на войни и насилие до ден днешен. Войнович е изкусен разказвач и макар в писането му да се долавя мащабност и историческа достоверност, по своята същност романът е съкровен разказ за семейството, любовта, свободата и изборите, които правим. Роман за непрестанните ни опити да разберем самите себе си по-добре - с всички сили и средства, глобални и локални. За разпадането на паметта и безутешното потъване в забравата; за скъсаните връзки, обърканите чувства и тихите ... |
|
|
"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
|
|
В нито една своя творба Франц Кафка не разкрива себе си така, както чрез писмата си: до любимите си Фелице Бауер и Милена Йесенска, до близките си приятели, до баща си. Откровени, прями, дълбоко емоционални, тези текстове са неповторимо свидетелство за изключителната му чувствителност, сложен гений и още по-сложен характер. С Роден съм да живея в самота съпреживяваме съкровените любови на австрийския писател, неговите страстни копнежи, пронизващите му мисли за живота, изкуството, смъртта, гнетящите го страхове. Писмата са единственото оръжие, с което Кафка, през най-мрачните страни от личността си, се опитва да ... |
|
|
"Музей на бегинки" (1894), най-символистичното произведение на белгийския поет и писател Жорж Роденбах (1855 - 1898), представлява сборник от девет истории из живота на Бегинажа в Брюге. Всяка от тях е предхождана от "натюрморт" - описание на спокойния декор, сред който живеят бегинките, "предани Богу душици, цветя, които едва приличат на жени, лилии с колосани корнети". Текстът, макар и написан в проза, е изключително поетичен и в него проличава забележителният талант на автора - ярък импресионист на словото, наречен от френския литературен историк Гюстав Лансон "меланхоличният ... |
