Смокинята е семейна сага, която обхваща живота на три поколения от едно семейство и се разстила през втората половина на 20 век - от бурните десетилетия на войни и насилие до ден днешен. Войнович е изкусен разказвач и макар в писането му да се долавя мащабност и историческа достоверност, по своята същност романът е съкровен разказ за семейството, любовта, свободата и изборите, които правим. Роман за непрестанните ни опити да разберем самите себе си по-добре - с всички сили и средства, глобални и локални. За разпадането на паметта и безутешното потъване в забравата; за скъсаните връзки, обърканите чувства и тихите ... |
|
|
"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
|
|
"Музей на бегинки" (1894), най-символистичното произведение на белгийския поет и писател Жорж Роденбах (1855 - 1898), представлява сборник от девет истории из живота на Бегинажа в Брюге. Всяка от тях е предхождана от "натюрморт" - описание на спокойния декор, сред който живеят бегинките, "предани Богу душици, цветя, които едва приличат на жени, лилии с колосани корнети". Текстът, макар и написан в проза, е изключително поетичен и в него проличава забележителният талант на автора - ярък импресионист на словото, наречен от френския литературен историк Гюстав Лансон "меланхоличният ... |
|
|
"Това е тайната. Трябва да изтърпим характера си, първичната си природа, чиито грешки, егоизъм и алчност, опитът и благоразумието не могат да променят. Трябва да понесем, че желанията ни не намират пълен отклик в света. Трябва да понесем, че тези, които обичаме, не ни обичат или не ни обичат, тъй както сме се надявали. Трябва да понесем предателството и изневярата, и което е сред най-тежките човешки задачи, трябва да понесем умственото и нравствено съвършенство на другия човек." В скрит от хорските очи замък в подножието на Карпатите двама мъже сядат да вечерят заедно. Те не са се виждали от 40 години. Единият е ... |
|
|
Театърът на Шабат е комично творение с епични размери, а Мики Шабат е неговият колосален герой. На 64 години Шабат все още е предизвикателно враждебен и изключително похотлив. За него сексът е мания и принцип, инструмент за ежедневни безчинства. Но след смъртта на дългогодишната му любовница - създание със свободен дух, чийто вкус към непозволеното съвпада с неговия - Шабат се впуска в бурно пътешествие из миналото. Опустошен и скърбящ, измъчван от призраците на онези, които са го обичали и мразели, той замисля поредица от фарсови бедствия, които го отвеждат до ръба на лудостта. Рот разкрива сърцето на човешката тъмнина ... |
|
|
"Този страх, този страх от езика, който все не намира и даже не търси меките, нежните думи, с които да обладае жената, копнееща да забрави позорното знаене как с думи се чупят неща" Амелия Личева Амелия Личева е поетеса и литературен критик. Професор по теория на литературата в Софийския университет Св. Климент Охридски. Автор е на теоретичните книги Истории на гласа (2002), Теория на литературата (в съавторство, 2005), Гласове и идентичности в българската поезия (2007), Политики на днешното (2010), Кратък речник на литературните и лингвистичните термини (в съавторство, 2012), Литература. Бинокъл. Микроскоп ( ... |
|
|
"... трябва да се избавя от себе си, за да виждам."Едно влизане в съвсем ежедневно пространство отприщва поток на мисълта, в който Г. Х., героинята на този роман, започва да потъва във водовъртеж от смисли, времена и идентичности. В това пътуване отпадат оковите на личността, житейските обусловености, фалшивите понятия за себе си и другия, позволявайки ѝ да се приближи до своята същност, а може би и до скритата истина на съществуването си. Тя преминава отвъд илюзията на знанието и излиза духовно преобразена, с променено усещане за реалност и ново разбиране за света, почти неподвластни на човешката ... |
|
|
Ханс Шнир пристига в Бон, където разбира, че любовта на живота му го напуска. Новината сломява младия клоун, който се опитва да събере живота си наново. Докато преживява загубата и я осмисля, Шнир се опитва да надникне зад маската на заобикалящия го свят. Може би най-известния роман на нобеловия лауреат Хайнрих Бьол разказва историята на един клоун като същевременно прави задълбочен анализ на следвоенното общество в Германия - страна, която още се възстановява от катаклизмите на Втората световна война и се бори с насадената омраза. Лишен от средства, пътуващ от един мизерен хотел в друг, отритнат от богатото си ... |
|
|
В книгата със стихове на Борис Пастернак неговото творчество е представено панорамно: от първите му ярки творби в зората на руския модернизъм, през трудните следреволюционни години в Русия, поставили на изпитание мнозина творци, през стиховете от романа Доктор Живаго, до последната му книга - апотеоз на едно творчество със значение не само за съвременната руска поезия. Преводите на Кирил Кадийски показват многопластовата, често усложнена мисъл на поета, но и богатите възможности на българския език. За истинските ценители на поезията!"Борис Леонидович Пастернак е един от най-значимите руски поети на XX век. ... |
|
|
Писана непосредствено след пандемията и в сянката на две войни, стихосбирката Черно хайку фокусира върху крехкостта на всяка даденост, пукнатините в сигурността и предателствата на навика, слепите петна на теорията и паническото отстъпление на логиката, терора на тленността и неизчерпаемите илюзионистки способности да заблуждаваме себе си. Изследва отново и настоятелно реалността вътре и извън нас, търсейки поетична динамика в сухата информация и метафорична стойност в енциклопедичния факт, черпейки от трагизма на новините и проблясъците на ежедневието. Времето във всичките му превъплъщения - геологично, историческо, ... |
|
|
Изданието съдържа три творби на Бохумил Храбал - Обслужвал съм английския крал, Прекалено шумна самота и Строго охранявани влакове. ... Обслужвал съм английския крал (1971 г., официално издаден едва през 1989 г.) е роман за израстването с пикарескни, но и с безброй политически и исторически мотиви. Проследява съдбата на обикновен младеж, започнал като келнер и пиколо и впоследствие завъртян в безмилостния механизъм на историята от 20-те до 60-те години на XX век. Превърнал се от обслужващ персонал в милионер с размах, а после - в окаян политически затворник, героят открива душевен мир във философията на простия природен ... |
|
|
"Вера Мутафчиева беше последният голям български белетрист. Тя оставя за нас, особено за младите хора днес, които искат да се занимават с литература, една огромна задача - защото показа, че българският интелектуален писател е възможен." Ани Илков "Чрез дълбокия си анализ на съдбата на прочутия пълководец и изменник, Вера Мутафчиева се домогва до нещо, твърде доминиращо и в проявленията на модерния човек. Писателката го определя като алкивиадство - зверинна радост от това, че си жив; порив да извършиш съвсем всичко замислено, за да си го извършил и преживял; влечението към човешките сборища - съвети, ... |
