В образа на младия лейтенант Лозе, който след края на Първата световна война припечелва своя хляб като домашен учител, Йозеф Рот като пророк посочва пример за цяло формиращо се поколение от хора, които дълбоко разочаровани и неориентирани, се превръщат в доброволни съучастници на десния радикализъм със своя краен национализъм и антисемитизъм. Първият роман на Йозеф Рот излиза през 1923 година малко преди несполучилия опит за преврат на Хитлер в Мюнхен, като изпреварва действителността и така превръща автора си в пророк. ... |
|
Световната популярност на Йозеф Рот се дължи преди всичко на романите му "Радецки марш", "Йов" и "Хотел Савой". Изключителната му способност да наблюдава света край себе си и да го превръща в литература, която се проявява в тях, личи ясно и в множеството разкази, които създава от 1916 до 1933 година. Във всички тях Йозеф Рот разказва преди всичко делнични истории, населени само с трагични фигури, които имат нещастна съдба. Начинът, по който превръща своите герои в незабравими фигури, граничи с вълшебство, но е просто много качествена проза. ... |
|
В книгата са събрани разкази и новели от австрийския белетрист Йозеф Рот. ... Марсел Райх - Раницки нарича "Легендата за пияницата светец" една от най-хубавите легенди, които са сътворени през ХХ век. Наред с нея в този том са включени и други творби - от ранната новела "Бунтът", които някои смятат за истински исторически роман, до последната "Левиатан" за търговеца на корали Нисен Пиценик. Навсякъде Йозеф Рот разказва преди всичко делнични истории, населени само с трагични фигури, които имат нещастна съдба. Начинът, по който превръща своите герои в незабравими фигури, граничи с вълшебство, ... |
|
Книгата е отличена с наградата за превод на Съюза на преводачите в България за 2015 г. ... Лирическият герой на романа "Пътища в нощта", шофьор на такси, ни води по нощните булеварди и глухи улички на Париж от 30 -те години на миналото столетие, из лабиринтите на спомените си, по кръстовищата на множество чужди съдби. Едновременно свидетел, участник и разказвач, той рисува сложния и противоречив образ на града, превърнал се по силата на различни исторически събития в своего рода нов Вавилон. През очите му на наблюдател, привидно отстранен, а всъщност дълбоко съпреживяващ, пред читателя се разкрива цяла галерия ... |
|
Никога повече в този живот жена няма да ви обича като нея... С майчината обич животът още на зазоряване ви дава обещание, което така и никога не спазва. Подир нея сте принудени до края на живота си да дъвчете сухоежбина. След това всеки път, когато жена ви вземе в прегръдка и ви притисне до сърцето си, това са просто съболезнования. И човек все се връща да скимти на гроба на майка си като изоставено псе. Никога повече, никога повече, никога повече... Още с първия светлик на зората сте получили много ярък урок по обич и си носите учебника. Ромен Гари определя "Обещанието на зората" като една от трите си ... |
|
Разгадаването на Газданов е продължителен процес отвъд прочита на произведенията му. Разбира се, един такъв процес предполага наличието у читателя на известен интелектуален багаж, за да долови заложените в текста съзвучия и алюзии - от Библията през Е. Т. А. Хофман до Е. А. По и от Пушкин през Гогол и Лермонтов до Достоевски. Особено отчетливо са проследими те в романа "Призракът на Александър Волф", писан с оглед на бъдещото му филмиране и затова по изключение с по-разгърната фабула: злото, което поражда зло, убийството, даващо мимолетно чувство за власт над творението и съдбата, изпитанията и ... |
|
Книга първа от тетралогията неаполитански романи "Гениалната приятелка". ... "Гениалната приятелка" е роман за израстването на две момичета, а и на цяло едно поколение в покрайнините на Неапол през 50- те и 60- те години. Това е първата част от тетралогия с проста и изчистена сюжетна линия - Лила изчезва и заличава всяка следа от съществуването си, синът ѝ търси помощ от приятелката ѝ от детинство, Елена, която решава да напише книга за съвместния им живот. Разказът се води от името на Елена, гениалната приятелка е Лила. Двете черпят сила една от друга, помагат си, но и си нанасят душевни ... |
|
Второ преработено издание. ... Една жена с име на празник, способна да се влюбва във всекиго и да носи нещастие с щедростта си. Един играч на зарове, чийто неотменим късмет се превръща в проклятие. Един заекващ убиец, който говори правилно в съня си. Едно момиче, което успява да превърне изнасилването си в победа и подчинението си в отмъщение. Един сухопътен Одисей, който отказва да се завърне. Един любовен четириъгълник, който прилича на игра на карти... "Пътуване по посока на сянката" е разказ за разказването. За способността на историите да се привличат, да намират пътя си една към друга и взаимно да се ... |
|
Романът първоначално е написан под заглавието "Цветовете на деня" през 1952 година. Той е в основата на холивудски филм, под заглавие "Мъжът, който разбираше жените" с Хенри Фонда и Лесли Карън в ролите на "съвършената двойка". Романът е преработен под заглавието "Лиричните клоуни" през 1979-а - годината, в която се самоубива Джийн Сибърг... Бурлеската се превръща в последния пристан на инстинкта за самосъхранение. Ромен Гари (1914 - 1980) е френски писател от руско-еврейски произход, литературен мистификатор, кинорежисьор, военен и дипломат. Той е единственият двукратен лауреат на ... |
|
Това е шедьовърът на кратката проза на легендарния швейцарец Роберт Валзер (1878 - 1956), един писател, когото съвременният свят преоткрива днес като "липсващата връзка" между сюрреализма и Франц Кафка. В действителност приживе Валзер е бил по-известен от самия Кафка или Валтер Бенямин - автори, които са му се възхищавали и върху които тази книга е оставила отпечатък. "Разходката" - това са бляскави и най-вече весели гирлянди от думи, които опровергават усещането ни, че вече сме чели толкова много, че не е възможно да бъдем изненадани от нечий стил и слог. Напротив, възможно е, и Валзер го прави ... |
|
Вярвате ли, че мъртвите, дърветата и дори цветовете могат да говорят? Ще се убедите, че това е напълно възможно, ако изразител на техните мисли и чувства е самият Орхан Памук. В своя епичен шедьовър Името ми е червен, който той описва като своя най-колоритен и оптимистичен роман, носителят на Нобелова награда разказва за сблъсъка между културния консерватизъм и опитите за реформи в разрасналата се, но започваща да губи позиции на световна сила през XVI век Османска империя. Прочут истанбулски миниатюрист получава тайна поръчка - да изработи в своето ателие книга, възхваляваща падишаха. Но тази книга трябва да бъде по- ... |
|
Всяка сценична илюзия се състои от три части: подготовка, изпълнение и „престиж“. ... През 1878 двама млади илюзионисти влизат в конфликт по време на спиритически сеанс. От този момент животът и на двамата се превръща в мрежа от лъжи и разкрития, докато всеки се мъчи да заблуди и изобличи другия. Съперничеството им ги води до върховете на кариерата им, но с ужасни резултати. В стремежа си да се унищожат взаимно, те използват всичките си магьоснически умения – най-висша манипулация и най-тъмна наука. Ще се пролее кръв, но това няма да е достатъчно. Накрая наследството им ще премине към следващите поколения – към потомците ... |