"Това е книга на постоянното себевглеждане, себепреоценка, на нарастващото съмнение от радикалните решения по изминалия път, за неясното бъдеще и смътното усещане за крушението на един свят, както и за плашещата неизвестност на идващото. Самият Левчев в една от предишните си книги има герой, който загива, но не избягва от Помпей. Помпей в случая е символ на един привлекателен с патриархалността и величието си свят, уви изчезнал безвъзвратно. И в "Самосън" има такива внушения. Привличат го свещените сенки на миналото и в същото време го плаши бездънната самота. Постоянният въпрос, който присъства в почти ... |
|
|
Стивън е млад художник от Китай, чиито дни са белязани от треската на туберкулозата. Изплашени за здравето на по-малката си дъщеря, родителите му го изпращат в крайморската вила на дядо му в малкото японско селце Таруми, за да се възстанови на свеж въздух. И макар да е прекарал там няколко лета в детството си, той сякаш за първи път наистина забелязва Мацу - вглъбения градинар, поддържал къщата през последните десетилетия, който поема грижите за Стивън. Самурай по душа, Мацу е човек, отдаден на правенето на добро и намирането на красота в една жестока действителност. Неусетно, с отдаденост и любопитство, Стивън влиза в ... |
|
|
С детектив Корморан Страйк се свързва разтревожен баща, чийто син аутист се е присъединил към Универсалната хуманитарна църква, религиозна общност, обитаваща изолиран кът в Източна Англия. Зад благовидната маска на благотворителност и борба в името на един по-добър свят прозират финансови изнудвания, унизително третиране на последователите, физическо и сексуално насилие, необясними смъртни случаи. За да спаси момчето, впримчено в опасен капан, съдружничката на Страйк, Робин Елакот, прониква в средите на Църквата и заживява инкогнито сред членовете ѝ. Ала тя не е подготвена за дебнещите рискове и за жертвите, които ... |
|
|
Утро Дъждовни ветрове от север веят и плъзва по дърветата слана. Разплакани прозорците люлеят в стъклата си студената луна. Броя беззвучно облаците тъмни, измислям им различни имена и взирам се във склоновете стръмни на въздуха - висок като стена. Защо нощта започна да открадва от светлия ми млад и хубав ден? Защо луната, тежка като брадва, се мъчи да отчупи нещо в мен? Но утрото отново се прокрадва във нощната мътилка с бавен ход, то идва, идва, за да ме зарадва със светлото на своя къс живот! Петя Дубарова Комплектът съдържа: Том 1 - Поезия Том 2 - Проза Том 1 - Поезия е 224 страници и съдържа ... |
|
|
"Какво усърдие полага сърцето, за да заработи. На два недостижими бряга са щастието и животът. Осведомени сме за всичко, ала в невежество се губим. Научи ли се да си ничий сред тишината многолюдна. Не е въпрос. Недей се вкопчва ти в думите ми като в притча. След похотта е непорочност. След края силно се обича. А краят никога не идва. Не идваш ти. Не идва никой. Злокачествено си обиден. Ти никого и не повика." Мартин Спасов "Поезията на Мартин Спасов влиза в сърцата като троянски кон и остава там завинаги. Няма крепости, които да ѝ устоят, няма сигурна защита срещу нея, тя завладява всеки до когото ... |
|
|
Михаил Булгаков обичал да разказва историята за млад и амбициозен мъж, който мечтаел да се образова и непрекъснато тровел живота на един библиотекар, досаждайки му с въпроса: Какво ще му препоръча да чете? За да се отърве от досадника, библиотекарят му казал, че информация за всичко, което го интересува, ще открие в речника на Брокхаус и Ефрон, който наброявал 82 основни и 4 допълнителни тома. Упоритият мъж започнал да чете от препоръчаните му томове, но още на втория том много се уморил. Започнал да се храни лошо, станал разсеян, а когато стигнал до петия том започнали да му се случват странни неща: "И така, ... |
|
|
Има невероятни събития, скрити в гънките на времето. Те са предимно истории за жени. Илария Тути изважда наяве необикновения и епичен подвиг на две от тях."Лондон, септември 1914 година. Ръцете ми никога не треперят. Аз съм хирург, но жените нямат право да оперират. Най-малко аз: майка, но не и съпруга, с италиански произход, принудена да плащам цената за нерешителността на родната си земя в тази война, която вече жъне живот след живот. Когато една нощ получих неочаквано посещение, разбрах, че не нося отговорност само за себе си. Съдбата на дъщеря ми, а може би и амбициите на толкова много други жени, също зависят ... |
|
|
Благодарение на Конър, Лев и Риса и бунта им в лагера за събиране на органи Хепи Джак хората вече не могат да си затварят очите за разделянето. За обществото е удобно да се отърве от младежите, които създават неприятности, и едновременно с това да си осигури толкова необходимите органи за трансплантиране, но етичността на този подход най-сетне е поставена под въпрос. Въпреки това разделянето се е превърнало в голям бизнес, в който са замесени могъщи политически и корпоративни интереси, които искат той не само да продължи, но и да се разширява, като се прилага на затворници и бедни хора. Нецели ще ви повлече още по- ... |
|
|
Смъртоносни бури опустошават земите, където Мина е израснала. Наводнения поглъщат цели села, а последните ресурси на местните се изразходват за кървави войни. Народът на Мина вярва, че богът на морето, някога техен защитник, днес е отговорен за всички нещастия, които ги сполитат. В опит да го омилостивят всяка година те му изпращат по една красива девица с надеждата той да срещне истинската си невеста и някой ден мъките им да спрат. Мина решава да се жертва и се хвърля в морето вместо избраната невеста. С помощта на мистериозен млад мъж на име Шин, както и с кръга му от демони, богове и духове, тя ще опита да събуди бога ... |
|
|
"Всъщност винаги е било така. Повечето хора не го забелязват, но животът винаги е един конкретен Ангел. Ангел хранител, Ангел унищожител, банален, каращ мотор Ангел на ада, прекрасен Ангел в зоопарка... Но Ангелът на Поезията е ангелът, който се отдалечава - за да не остава страдание в мъката, а щастието да бъде празнично като крило на желанието. Като красивото, за което философите винаги умуват, без да го виждат, докато за поетите то винаги Е - и затова го оставят не да си отиде, а да се отдръпне, за да го видят в още по-прекрасната му цялост. И Ангелът се отдалечава... Само за Поетите. И за читателите на Златозар ... |
|
|
Подобно превъплъщение като че ли предполага непригодност към земните предели, точно както се случва в знаменитата Андерсенова приказка с нежното морско създание. И я обрича на Завръщане в прастихията на водите, извечните, бездънните, трагичните, яворовските бездни... Като че ли самият ѝ жизнен път е заключен между стихотворението Морето (на деветгодишната поетеса) и Ела сега - последното ѝ, отново морско стихотворение, събрани в стихосбирката с емблематичното заглавие Аз и морето, съставена от Георги Константинов след смъртта ѝ... Чувството за неприспособимост към земното съществование е пронизвало ... |
|
|
Има думи, които формират поколения. Ние, които бяхме нахално млади през деветдесетте, се чувствахме възможни през поезията, съществувахме само когато вали, не знаехме как да се държим, когато ни обичат. Думите на Елин ни превеждаха през самоти и състояния. В тази книга са събрани стихотворения от пет поетични книги, писани между 1993-та и 2017-а. Някои текстове, мигрирали от книга в книга, тук намират мястото си в своя по-късен вариант, защото прекрачването им напред ги е сдобило с нови пластове смисъл, узрели са, след кратко колебание, обвити в хроничното си притеснение. Илюстрациите са от личния архив на автора. ... |
