"През 1948 г. Стайнбек се връща в Салинас и започва да работи върху На изток от рая. Завършена е през 1951 г., а през ноември 1952 г. оглавява всички листи на най-продаваните книги. Романът е мащабно платно, показващо постоянната борба между доброто и злото, силата и слабостта, любовта и омразата, красотата и грозотата. Действието се развива в рамките на петдесет и шест години и описва три поколения от два големи рода. Според самия автор книгата е резултат от единайсет години мисловна бременност, една година непрекъснато писане, 300 молитви, 36 топа хартия, 350 000 думи и много твърд мазол на пръста на дясната му ... |
|
|
"В тази книга са представени двама велики персийски поети: Саади и Хафез. Първият от тях, живял през XIII век, е написал в последните години на живота си две знаменити поетически произведения: "Гюлестан" и "Бустан", а вторият, живял през XIV век, е прочут с безсмъртните си газели и рубаи за любовта, виното, свободомислието и човешките наслади като път от мигновеното към вечността." Йордан Милев "За какво ти е букет набран, по-добре вземи ти Гюлестан. Розата живее в срок уречен - моят Гюлестан ще бъде вечен." Из "Гюлестан" "С песен и сърдечно слово - пак, и пак, и пак ... |
|
|
Вдъхновителят на Стивън Кинг. ... "Тук се бе загнездило вселенско Зло, предопределено да плъзне по целия свят, поглъщайки цели градове и погубвайки цели нации със смъртоносното дихание на отровната си чума!". Този цитат от "Кошмарът в Ред Хук" потапя читателите в атмосферата на сборника "Планините на безумието" и ги подготвя за мрачния, демоничен, но безкрайно интригуващ свят на всепризнатия майстор на ужаса Х. Ф. Лъвкрафт. "Планините на безумието" е един от шедьоврите на автора, считан от мнозина за най-добрата му творба изобщо. Този кратък роман представлява поразително ... |
|
|
"Софокъл очертава характерите, изобразява ги в тяхната пъстрота и изкусно си служи с художествената идея, като възсъздава Омировата прелест. Само с едно кратко полустишие или с една-единствена дума той умееше да обрисува изцяло характера на действащото лице."Антично свидетелство ... |
|
|
Когато супермодел с купища проблеми пада от заснежения балкон на своя апартамент в Мейфеър, богаташкия център на Лондон, всички решават, че става дума за самоубийство. Само брат ѝ не е убеден в това и се обръща към частния детектив Корморан Страйк с молба да разследва случая. Страйк е ветеран от войната, травматизиран както физически, така и психически, а животът му в момента е пълен безпорядък. Това разследване му хвърля спасителен финансов пояс, но цената, която плаща в личен план, е твърде висока: колкото повече дълбае в сложния свят на младия модел, толкова повече се сгъстяват тъмните краски около него и ужасни ... |
|
|
"Това е книга на постоянното себевглеждане, себепреоценка, на нарастващото съмнение от радикалните решения по изминалия път, за неясното бъдеще и смътното усещане за крушението на един свят, както и за плашещата неизвестност на идващото. Самият Левчев в една от предишните си книги има герой, който загива, но не избягва от Помпей. Помпей в случая е символ на един привлекателен с патриархалността и величието си свят, уви изчезнал безвъзвратно. И в "Самосън" има такива внушения. Привличат го свещените сенки на миналото и в същото време го плаши бездънната самота. Постоянният въпрос, който присъства в почти ... |
|
|
Хоризонтът бележеше границата на техния свят, сега я очертават мъртви птици... ... Прекрасен есенен ден. Ден, който по-късно хората в Честърс Мил ще нарекат Деня на Купола. Нищо не предвещава странните и ужасяващи събития, които само след минути ще започнат да се случват там. Ненадейно и необяснимо над мейнското градче се спуска Куполът - силово поле, което го откъсва от света. Самолет се удря в него и от небето заваляват горящи отломки. Ръката на жена, която работи в градината си, е отсечена като с гилотина. Коли се сблъскват и избухват в пламъци. Купища мъртви птици очертават невидимата бариера. Армията е вдигната ... |
|
|
"Художник, от когото не може да отбегне нито едно движение в родния пейзаж, Елин Пелин едновременно с това е и вълшебник на словото, който ни позволява да съзрем всяка жива светлина и да разберем всеки интимен звук на природата. И което е особено важно - природата у Елин Пелин е част от нашата жизненост, мъдрост и духовно здраве. Ето защо тя е, която у Елин Пелин най-често дава означенията за нашата красота, знание и сила. Това обсебване на природата у Елин Пелин като източник на жизненост и сила за човека е най-съществената черта в отношението на този голям наш художник към родната земя."Петър Пондев ... |
|
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
|
Забележителен мислител, поет, педагог, един от най-образованите индийци на своето, а и не само на своето време Рабиндранат Тагор е представен от издателство „ Захарий Стоянов" с поезията си. В книгата на великия творец ще усетите вярата на великия ум, че целият човешки род ще заживее като едно голямо семейство, ще прочетете стихове, които учат на нежност и обич. Преводът и предговорът са дело на проф. Александър Шурбанов, илюстрациите са на Николай Райнов, а художественото оформление на Кънчо Кънчев. Изданието е луксозно, с твърди корици. "Творение на върховна култура, тези стихове сякаш са израсли от ... |
|
|
В книгата са поместени 2 романа на Рей Бредбъри. ... 451° по Фаренхайт Дошло е време, когато пожарникарите сами палят пожари. Пожарникарят Гай Монтег обича да подклажда огъня и да гледа как книгите изгарят, докато не се запознава с едно седемнайсетгодишно момиче, което му разказва за минало, когато хората не са се страхували, и с един професор, който му разкрива бъдеще, в което хората могат да мислят. Гай Монтег вече знае какво трябва да направи. Гробище за лунатици Нощта на Вси светии, 1954 г. Млад, обсебен от филмите сценарист е нает от голямо студио. Анонимно разследване свързва задния двор на гиганта " ... |
|
|
Мимолетни са спомените ми за Вълко Вълков, но достатъчно беше да стисне ръката му човек, за да усети, че е широко скроен, открит за общуване, но и с изтънчена чувствителност, която се долавяше в дълбокия му поглед. Всъщност аз знам повече за този неуморим пътешественик и блестящ журналист от спомените на мои близки хора, които и досега са изпълнени с безмерна обич, дори когато споменават името му. Приех с боязън да напиша тези уводни думи към стихосбирката, която е оставил, преди да се пресели в отвъдното. Много често се случва живите да се радват дори и на бледата искрица в съхранения писмен спомен от свидния им покойник. ... |
