"... Онзи, който пише книги, не вярва истински в безсмъртието на душата. Ако човекът е безсмъртен, то след като умре, той ще се съедини с абсолютното познание с Бога. Ще познае в този момент и Началото, и Края, защото ще се присъедини към вечността, в която се съдържа всичко - без хоризонти, без ограничения. Защо човек трябва да пише книги тук долу на Земята, пълни със заблуждения и полуистини, да се рови в прахта на тленното и преходното, което е без значение? Аз виждам писането само като жал за нашия обречен живот, като копнеж към непознаваемото, като неизбежна скръб..."Любомир Канов ... |
|
Изданието е многоезично - на български език, английски език, немски език, френски език и италиански език. Книгата е във формат A4. ... "България създава воин, който физически вероятно няма равен в цяла Европа." The Balcan Cockpit, 1914 "Българският войник се устремява в атака, на щурм, сред ураган от шрапнели, картечен огън и снаряди, презирайки смъртта като един герой." La Guerre en Bulgarie et en Turquie, 1914 "Също като японците, българите превърнаха щика във фетиш." The campaing in Thrace, 1913 "Българският войник не оставя оръжието си, не пуска "баласта" в ... |
|
В основата на книгата е документалното наследство от Ангел Обретенов - син на Баба Тонка Обретенова, част от неговата кореспонденция и личния му дневник. Ангел Обретенов е участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и прекарва десет години от живота си в затвора на крепостта Акия, където го заварва Освобождението. ... |
|
"Пред нас днес се изправя огромният, исполинският призрак на страха. Страхове винаги е имало в нашата история, малко или повече хората са били плашени, но никога преди Страхът не е бил превръщан в основно чувство на живота на всеки гражданин - от председателя на Държавния съвет до последния работник. Страхът е онова, което от пръв поглед се открива върху лицето на всеки български гражданин. Дори зад безогледността на някои граждани, облечени със специална привилегия на властта, човек открива изкривеното лице на страха. Страх, който действа от всички посоки. Страх от всичко и за всичко. И ако първата голяма промяна ... |
|
"Това е една история отпреди половин век, история за любов и свобода, която едва днес разчитаме в цялата ѝ дълбочина. Първата част на книгата е драматична хроника на 60 -те години на ХХ век, разкрита през "романа в писма" на хърватската класичка Весна Парун и българския актьор Вели Чаушев. Интимният сюжет от писмата им от 1963 - 1965 - до последното 30 години по-късно, е поставен в глобалния контекст на времето: "измамната свобода" на 1962 и последвалата през 1963 г. Студена война с тягостното ѝ отражение върху културните процеси и междудържавните отношения. Не е премълчан фактът, ... |
|
Преработено и допълнено издание. ... Книгата на Петя Александрова включва 65 истории, свързани с културно-политическия живот в България през XIX и XX век. Това са разкази за малко известни случки и преживявания на първите ни писатели и държавници: Добри Чинтулов, П. Р. Славейков, Иван Вазов, Стефан Стамболов, княз Фердинанд, Михалаки Георгиев, Дора Габе, проф. Александър Балабанов, Соня Змеица... Включени са и пиперливи любовни истории, скандални подробности и опити за самоубийство, провокирани от болезнена ревност... Текстовете не само засягат интимния живот на видни личности, но и проследяват интересни факти от ... |
|
2222 афоризми, сентенции и други. ... Вече тридесет години Тодор Бакърджиев се надява да оправи света с афоризмите си. Какво друго му остава на талантливия човек, освен да се надява? А светът си върви по своите криви пътеки. Такава е съдбата на сатирика. От човешките болки и грижи създава своите бисери. Разберете сатириците, те искат от вас да се усмихнете и да държите главите си изправени. ... |
|
От автора на "Калуня-каля". ... "Караджата" на Георги Божинов е завладяваща историческа повест, проследяваща съдбата на четата на Хаджи Димитър. Но за основен свой персонаж авторът не избира първия войвода. В центъра на книгата стои образът на Стефан Караджа, на героя, търсещ проста смърт, а намерил безсмъртие. Книгата на Божинов трябва да бъде четена като биографичен епос за смелостта на Караджата и на четниците, отдали себе си на свята битка в името на свободата. А борбата за родината иска пълно посвещаване, иска скъпи жертви. И смелите българи не могат да оставят друго, освен живота си: " ... |
|
"Големи истини - плод на богатия и драматичен житейски опит на Цончо Родев, на безусловните ценности, в които е възпитан и които е съхранил, и на големия му талант - могат да бъдат открити в крилатите фрази, събрани в тази малка книжка. Тогава, когато духът на герой, чието сърце е туптяло в името на България преди стотици години, се слива с духа на писателя, се раждат едни от най-силните и ярки афоризми в българската историческа белетристика. И полетът им, надяваме се, може да увлече читателите с души, трептящи на същата вълна." Марта Радева ... |
|
"Може да се каже, че Панаит Истрати беше един от прототипите на т.нар. "разбунтуван човек", в който Албер Камю видя героя на бъдещата борба в съвременното ни общество. Този разбунтувал се "писател скитник", стигнал от покрайнините на Браила до Париж, отива твърде далече в своя индивидуалистичен бунт срещу "новата класа" - комунистическата номенклатура в Съветска Русия. За него тя е още по-циничен и отвратителен вариант на буржоазията. Драмата на Истрати е в това, че се появява твърде рано. Двадесет години преди дисидента Кравченко, тридесет години преди Солженицин, четиридесет преди ... |
|
Публицистика. Критика. Интервюта. ... Книгата съдържа 40 статии, публикувани в българския периодичен печат, които са разделени в три цикъла: "Камбаните бият тревога", "Време е да се пробудим" и "Християнството - понятие за човещина". Драгомир Шопов е роден на 13 август 1938 г. в София. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като завеждащ отдел "Поезия" в Главна редакция "Литература и изкуство" на "Българското национално радио" и като зам. главен и главен редактор на вестник "Земеделско знаме". Бил е народен ... |
|
Стъкленото око на Гео Милев и днес ни гледа от зейналите и незатворени в духовната и физическата снага на България страшни гробове. То предупреждава, че човешкият дух е неподвластен на изстъпленията на грубата сила. То напомня Вазовото "Не се гаси туй, що не гасне". То заявява, че поезията е неунищожима, когато е вопъл и екстаз, буря и славеева песен на народната душа. Това страшно Геово око е символ на българската трагическа национална съдба и чрез нея то е и своеобразен бездънен прозорец към безсмъртната българска поетическа традиция. ... |