Те са петима. Тя е една. И няма как да избяга."Емъри Блекчърч е слух. Заплаха за разглезени отрочета - изолирано имение, където богаташи и политици затварят синовете си, когато се провинят. Привилегировани наследници като Уил Грейсън, който винаги е бил див, безразсъден и непочтителен спрямо порядките на доброто общество. А семейството му, начело с дядо му - сенатора, не може да си позволи още публични скандали. Не че последното му провинение беше изцяло по негова вина. Никой дори не подозираше, че златното момче на клана Грейсън може да има нещо общо с тихо и кротко момиче като мен. Ала той обичаше да ме закача, ... |
|
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
|
Тайните те възбуждат, нали?"Банкс Сред сенките на града се крие изоставеният хотел Поуп - мрачен, празен и пред разпад, около него витае истинска мистерия. Вярваш в нея, нали, Кай Мори? Историята за скрития дванайсети етаж. И неговия обитател, който никога не се е настанявал и никога не е напускал хотела. Вярваш, че аз мога да ти помогна да се добереш до това скривалище и да го хванеш натясно, нали? Ти и твоите приятели може да се опитате да ме уплашите. Може да се пробвате да ме притиснете. Защото дори да се опитвам да скрия какво чувствам, когато ме погледнеш - така, както ме гледаш, откакто бях дете - все пак ... |
|
|
УмираШТият Гьоте - не, в заглавието на сборника разкази, който държите в ръка, няма правописна грешка. Това е преднамерена езикова игра. Ще разберете, когато четете първия, едноименен разказ. Събраните тук истории са само четири, но в тях читателят, който обича неподражаемия стил на Томас Бернхард, ще бъде зарадван да намери много от любимото: разказите са хем комични, хем мрачни; хем стоплящи като прегръдка, хем злостни като ритник. В едната история умираШТият Гьоте копнее да му доведат от Кеймбридж философа Витгенщайн, реално живял много по-късно от него. В другата млад мъж се затваря в кула да чете и се питаме кой ... |
|
|
В книгата са включени стихотворения и есета на Владимир Левчев, като стиховете са върху черни страници, а есетата върху бели. В нея се проследява връзката между духа и науката, Бог и науката и границите на човешкото. Книгата е свързана и с романа на Владимир Левчев Астероид, който изследва същия кръг от теми и проблеми."Архитектът на света е цигулар в съня ни. Той свири и строи въздушни кули. Той свири и строи водата, а океанът се издига пак към извора. Той свири и пламъците на света повяхват, за да разцъфне нова пламенна роза. Той свири и камъкът се пропуква, за да стане пясък за нов хоросан..."..." ... |
|
|
Страхът те възбужда, нали? Ерика Казваха ми, че сънуваш това, за което сърцето ти мечтае. Но кошмарите са моята истинска страст. Неговото име е Майкъл Крис. По-големият брат на моя приятел е красив, силен и абсолютно ужасяващ. Звездата на колежанския отбор по баскетбол сега е станал професионалист... и изобщо не му пука за мен. Но аз го виждам. Чувам го. Нещата, които прави, тайните, които крие. Години наред не мога да откъсна поглед от него. Сега и аз отивам в колеж - в неговия град. Три години не сме говорили за онази бурна вечер в Нощта на Дявола, когато се случиха страховити събития. Време е той да ме забележи. ... |
|
|
"Решителна, по-грапава, по-сурова - поезията на Нинко Кирилов прави разходка из сетивния свят и става негов безмълвен воайор през сюрреалистична призма. Подарява свобода на емоциите, без да им връчва руля. Не дава обяснения, но и не дължи такива." Мария Куманова "Един дебют за края. За краищата на живота, за суровите дни, от които трябва да бъдеш по-суров, за да оцелееш. Книгата на Нинко Кирилов води от ада през ада към ада. Където гори единствената възможност за любов. Осакатена до истина." Георги Гаврилов ... |
|
|
"Падане завинаги" е книга за човека, избрал унищожението като спасение. Целувка с Юда. Изповед пред бездната, която ни опрощава също с целувка. Втората стихосбирка на Нинко Кирилов надгражда "По-сурово" и поставя сериозния въпрос какво може да предстои след нея. Завършена в разпада си, книгата постулира липсата на път като единствения истински път и го следва до самия му край." Георги Гаврилов ... |
|
|
Димитър Мавров е сред новите имена в българската поезия. За себе си казва, че е циничен хлапак и старец воин, намиращ вдъхновение навсякъде. С течение на годините писането се превръща в начин да изразява стихията в душата си - онази сила, скрила се под черните му криле. А дали е благословия, или проклятие - отговорът е във вашите ръце. ... |
|
|
"Обичам Слънцето на живота... И луната на изкуството обичам... Като че ли - най-красив е здрача... Не, нощ... Не, изгрев... Не..." ... |
|
|
Пиянска амнезия е сборник с разкази на Чарлс Буковски публикувани през 1983 г. Темите, които засяга в него предимно са свързани с алкохола, жени, хазарт и писане. Сборника установява минималистичния стил на Буковски и неговото тематично творчество."Алкохолът е едно от най-великите неща на този свят, поне според мен. За повечето хора той може да е пагубен, но аз съм друг случай. Написал съм най-добрите си работи под въздействието на алкохола." Чарлс Буковски "Той не само надживя проблеми, които биха убили повечето хора, но и ги надживя чрез достатъчно глас и талант, та да пише за тях." Гари Лаклин С ... |
|
|
„ Георги беше живописец, график, правеше стенописи, пишеше поезия. Най-големият, най-добрият от нас. Раним и много деликатен човек, изключителен поет и един от най0добрите рисувачи на XX век, уникален рисувач. Той е даден от Бога.“ Вежди Рашидов, скулптор „Георги не се вписваше в общия поток хора на културата и на изкуството. Той беше колкото бохем, толкова и самотник.“ Светлин Русев „Георги се стремеше към Бога през целия си живот с творчеството си и накрая Господ си го прибра. Но ние тепърва ще откриваме неговата стойност.“ Камелия Минчева, галерист ... |
