Касабите и паланките в Босна изобилстват с какви ли не истории. В тези най-често скалъпени разкази под формата на чудновати събития и нерядко под маската на измислени имена се крие действителната и непризната история на този край, на живите хора и на отдавна измрелите поколения. Това са онези ориенталски лъжи, за които една турска пословица казва, че са "по-истински от самата истина". ... |
|
|
"В тия стихове покорява високата култура на преживяването, несъмнената ориентация на поета всред личностите и проблемите на лириката ни, будните му сетива за света; подкупва ни също артистизмът и вътрешната свобода, с която употребява словото." Калин Донков "Филипов умее да извлича чистия поетически субстрат "отвсякъде", да представя нещата от живота, обществените и световни дела, даже връзката си с Бога като свое съкровено-интимно итие. У него "снижаването" и "включването" на "надоблачните", конфесионалните въпроси в ритъма и психологията на всекидневния човек ... |
|
|
В сборника "Тайните оръжия" влизат пет прочути истории на великия аржентинец: "Преследвачът" - новелата, посветена на Чарли Паркър (екранизирана от Осиас Виленский, 1965), "Лигите на дявола" - разказът, вдъхновил Микеланджело Антониони за известния му филм "Фотоувеличение" (1966), "Писма от мама" (екранизирана от Мануел Антин под названието "Нечетно число", 1962), "Добрите услуги" и "Тайните оръжия". Хулио Кортасар (1914-1984) е сред плеядата латиноамериканци, оставили своя отпечатък върху цялата световна литература на ХХ век. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". Световната поетична класика ... Стиховете на Нобеловия лауреат Георгиос Сеферис са предложени на читателя в блестящия превод на Стефан Гечев. Сеферис променя реалността в една нова "надреална" действителност. Четенето на неговите стихове се превръща в лично преживяване, което възбужда у читателя най-чисти емоции и дълбоки размисли. "Ние, които тръгнахме за това поколение, Гледахме почупените статуи, Забравихме се и си казахме, Че животът не изчезва толкоз лесно, Че смъртта има неизследвани пътеки И своя ... |
|
|
„Веднъж Веднъж се скитах по пътищата, самотният ми силует беше изсъхнало дърво в пустинята. Веднъж се взирах уплашен в мрака, виках за помощ, но гласът ми се разтопи в тежката нощ. Мъгла погълна звездите и луната. Леден вятър яхна дивата пустош. Веднъж чух как славей пее в нощта – сякаш пееха облаци. Песента се спусна към мене – езеро с разцъфнали лилии. Белите им цветове прогониха мрака. Веднъж те търсих в най-гъстата тъма и бях най-щастливият човек в света, когато се срещнахме през пролетната нощ.“ Жао Лихон, роден в Шанхай през 1952 г., е един от най-даровитите поети и учени на съвременен Китай. Завършил ... |
|
|
"Тотален писател, щедро надарена личност, Марин Сореску опита перото си в почти всички жанрове: поезията, драматургията, прозата, критиката, естетиката и превода и навсякъде остави забележителни образци. Още с първите си книги: "Единствен сред поетите" (1964) и "Стихове" (1966) той се наложи като голямо поетическо дарование. Но остана в съзнанието на публиката най-вече в двете си хипостази - на поет и на драматург. Издаде повече от 20 поетични книги, написа десетина пиеси, преведоха го от Чили до Австралия, получи и големи награди, номинираха го и за "Нобел". Пиесите му се поставиха на ... |
|
|
"Ако поезията е игра, тогава един възможен ключ за поезията на Влада Урошевич може да бъде нейното разбиране като една игра, една безкрайна игра, една разкошна залъгалка, една голяма загадка, една фантастична спирала, която постепенно ни се открива с нови, а познати предели, където животът и светът варират между явето и съня, с всички негови исторически и митични пластове и феномени. С тази чудна и чудесна спирала, която като водовъртеж и като вихрушка се върти в нашето чувстване в безкрая, се ръкува един вълшебник. Този вълшебник е поетът. Влада Урошевич."Матея Матевски ... |
|
|
1882 година, Венеция. Красивата и свободомислеща Лу Саломе моли известния виенски лекар д-р Бройер да помогне на приятеля ѝ Фридрих Ницше, който е изпаднал в дълбока физическа и психическа криза, породена от бурните им взаимоотношения и разпада на тройната им връзка с Паул Рее. Ницше е все още неизвестен философ, приятелят на Бройер - Зигмунд Фройд, е начинаещ лекар; свръхчовекът и психоанализата още не съществуват. Бройер започва да лекува Ницше, прекалено горд, за да се признае за болен, като споделя с него собствените си проблеми. В процеса на това общуване, което Бройер обсъжда с младия Фройд, се раждат някои ... |
|
|
Новели ... Във всичките си творби Шницлер се проявява като блестящ аналитик на човешката психика като скептичен и ироничен наблюдател на действащите обществени норми. Обикновено се сочи връзката с творчеството на Зигмунд Фройд поради това, че пренебрегва всички табута за обществото и открито говори по въпросите за секса, за смъртта. Със своя свободен дух Артур Шницлер е много близък и на съвременния читател. „Да имаш усет за Шницлер означава, че притежаваш култура, а да се чувстваш привлечен от Шницлер, означава, че дириш култура.“ Герхард Хаупман „По същество той е задълбочен изследовател на психиката, толкова честен, ... |
|
|
Двуезично издание на български и руски език. ... Времето и мястото, в което живеех, ме научиха да заключвам стиховете си. Да пренасям мислите си в куфари с двойни и тройни дъна. Така най-обикновени човешки чувства придобиваха висш мистичен смисъл. Започнах да се раздвоявам и разтроявам и поезията за мене стана единствената приемлива форма на живот. Пишех все по-бавно и мъчително, натоварвах думите с различни значения и ги разполагах така една до друга, че да придобиват смисъл, понякога обратен на първоначалния. По този начин получавах свободата, без която не можех да съществувам и която ми се отнемаше ... |
|
|
"В тези три романа един значителен дух прави опит да покаже в символи болестта на днешната ни култура и да я обясни критично. Това са три книги, богати на идеи, написани умно и с вкус. Книги без "герои", но този недостиг е заменен от дух. Първият роман е все още истински роман, във втория формата започва да се разпада, а в третия писателят действа напълно свободно, като включва и есеистични пасажи - върху духовността и облика на Европа, стила в математиката и логиката, характера на Ренесанса, същността на Реформацията и на немската идеалистична философия. Краят представлява жест на почит към Живота. Тази ... |
|
|
"Читателите на "Литни, хвани ни" ще се потопят в свят, където нищо не остава незабелязано и неотбелязано, както и нищо не е без предназначение и дълбок смисъл. Вдъхновени сме от панорамността на авторския поглед, съчетана със способността да се взре в отделни детайли. Градове оживяват, придобиват характери и внушават деликатни емоции. Отношенията между хора или между хора и природа ни вълнуват и ни приобщават с тяхната изящност и честност. Същевременно авторката не се страхува да задава смущаващи въпроси: "Кое е разумно?", "Дали са достатъчни тези кървави лаври?", "А ти, ти какво ... |
