Второ разширено издание. ... Избрано. Проза и стих."...книгата е нещо повече от словесна структура или поредица от словесни структури; тя е и диалогът, който завързва със своя читател, и интонацията, която придава на гласа му, и изменчивите и трайни образи, които оставя в паметта му. Този диалог е безкраен...""Един човек си поставя задачата да нарисува света. С течение на времето изпълва пространството с образи на земи, царства, планини, заливи, кораби, острови, риби, жилища, сечива, звезди, коне и хора. Малко преди смъртта си открива, че този търпелив лабиринт от линии чертае образа на лицето му." ... |
|
|
Днес Рицос се приема за един от петимата най-големи поети на Гърция, редом до Константинос Кавафис, Костас Кариотакис, Георгиос Сеферис, и Одисеас Елитис. На едно място френският поет Луи Арагон казва, че Рицос е "най-големият съвременен поет". Неуспешно е предлаган девет пъти за Нобелова награда за литература. Когато печели Ленинската награда за мир (преди 1956 г. - Сталинска награда за мир) той заявява: "Тази награда е по-важна за мен от Нобеловата". Рицос е носител на Златния венец на Стружките вечери на поезията през 1985 г. ... |
|
|
Йордан Радичков. Интервюта събира най-интересните разговори с писателя в период от началото на 60-те до средата на 90-те години. Книгата представя 24 разговора за телевизия и печатна преса и снимки из живота на автора. В разговорите Радичков говори за детството си, за семейството си, за фантастичните си, почти нереални ранни спомени, за фолклора, театъра, литературата, за българската душа и за душата на родната му страна. "Човек трябва да е убеден, че има огромни сила и енергия у себе си, че може да хване целия свят ей тъй, в шепата си, че вода да пусне. И колкото повече съхрани това безумие, този оптимизъм и ... |
|
|
"Стефан Цвайг и Максим Горки са необикновени явления в европейската духовност на миналото столетие. Въпреки тяхната всепризната значимост, двамата творци се различават коренно по своята същност, по своя светоглед и литературна дейност. Впечатляващото в тяхната кореспонденция от 1923 до 1936 г. е, че самородният, по руски гениален Горки възхвалява Цвайг за неговата култура, информираност, огромни познания и извисеност в тайните на духа. А майсторът на изисканото слово, есеистът и новелистът Цвайг отговаря на Горки почти просълзен: "Аз все още се чувствам твърде далеч от простотата на трагичното, упреквам се, ... |
|
|
И раят, и адът са в нас, и всички богове също са в нас. Ние носим в себе си всички богове, всички небеса, всички светове. Те представляват уголемени съновидения, а съновиденията са проявления в образ на енергиите в нашето тяло, които са в конфликт. Това представлява митът. Митът е проявление на енергиите на различните органи в нашето тяло, които са в конфликт помежду си, под формата на символичен или метафоричен образ. В теб е стаено нещо, което знае кога си в центъра, кога си на прав път и кога на погрешен. Щом свърнеш от правия път, за да печелиш пари например, животът ти губи смисъл. А ако останеш в центъра, на правия ... |
|
|
"Като отправна точка за настоящата книга послужиха търсения в Мрежата, научни статии, случайни факти, както и възгледът на OuHisPo (Ouvroir d'Histoire Potentielle - разклонение на OuLiPo), че съществуват събития в Историята, които се римуват помежду си. Въпреки усилията ми, се оказа невъзможно да открия повече информация за дейността на OuHisPo." Яна Букова ... |
|
|
Сборник с притчи, есета, размисли по пътя - познато и непознато. ... На всяка книга, която е добро художествено творение, би могло да пише: Изтръгнато от живота - моя и вашия. Съдби човешки (Чаша):... Тази земя е бедна и клета, тясна и мрачна, в нея не е лесно да бъдеш и валия, а камо ли рая и монах. В тази земя и една чаша се вижда, та боде очите повече и от най-високата кула. Който е искал зенгин и рахат да бъде, не е трябвало да се ражда, нито да се замонаши в нея. Тук и драм радост с душата се плаща.... Съдби от камък (Мостът на Жепа, Върху камънака на Почител): Почител. На една нога изправен, с едно стъпало и то не ... |
|
|
"Романът е впечатляващ художествен артефакт. С оригиналния си и неподражаем стил Крум Филипов създава завладяващ свят, обживян от плътни и поетични образи, населяващи териториите на магическата реалност. "Синът на авиатора" е необичайно и ярко явление, което задава нова посока в съвременната българска литература." Милко Лазаров - кинорежисьор (режисьор и съсценарист на филма "Ага", закрил кинофестивала "Берлинале" - 2018 година.) ... |
|
|
От династия Хан до династия Тан - III век пр. Хр. - X век пр. Хр. ... Старокитайската лирика е не само неповторима по своето тематично богатство и своята изразителност, а и по яснотата на своя език. Редом с личните вълнения са отразени съперничествата за властта, пререканията между големите фамилии, нашествията на чужди племена, селските бунтове. Стремежът тук не е и не може да бъде да се представят всички автори и значими творби. Антологията е сравнително скромен опит да се предаде идейното и чувственото послание на малцина автори, тъй като само от династията Тан са запазени над четирийсет хиляди стихотворения. При ... |
|
|
Смъртта край ли е, или начало? Древен ръкопис крие отговора. ... Роман от автора, по дирите на който върви Дан Браун. Смъртта край ли е, или начало? Древен ръкопис крие отговора. Археологът Бьорн Белтьо е по следите на древен вавилонско-египетски ръкопис, наречен "Книгата на мъртвите". Но той не е единственият, който търси мистичното произведение. "Domini canes" - опасен монашески орден от религиозни екстремисти, би направил всичко, за да го спре, тъй като се страхува, че откритията му ще разтърсят основите на християнската вяра. Същевременно учените в една медицинска лаборатория в САЩ са на път да ... |
|
|
История за изчезването. ... От автора на романа "Колекционер на любовни изречения"! Тъмното ѝ тяло бе като море, което не спира да шепти имената на любимите си удавници. Вълните приемаха, обгръщаха и отнасяха мъжете в ежедневния ритуал на забравата. Крушението бе песен, която те изпълняваха съсредоточено и тържествено в нелепото си очакване за спасение. Често пъти Матео и Леополд намираха по бреговете ѝ останки от лекокрили кораби и трупове на лекомислени вестители. Случваше се бурята ѝ да изхвърля сандъци с непознати предмети и товари, нерядко - истински съкровища. Понякога тъмната ѝ ... |
|
|
Новият роман на Емилия Дворянова, носителка на наградата на Фонд "13 века България". "− Мо, трябва да разберем дали света го има, или вече не е - изрече Ут и млъкна веднага, за да остави Мо да мисли върху това толкова голямо нещо." Този роман започва като антиутопия - земята сякаш отново е безвидна и пуста, а свят, условно наречен така, понеже дори не се помни какво е, вече не е останал. Наличното изглежда ущърбно, нарушено, разпокъсано, но засега някак оцеляло. Така неусетно започваме да крачим с Мо, без отговори и без надежда да стигнем до надеждата. Трябва ли да повярваме, че това е ... |
