"От няколко десетилетия въпросът за социалното неподчинение занимава трайно мислителите и политолозите. Цветан Тодоров подхожда към него с осем биографични очерка на Ети Хилезум, Жермен Тийон, Борис Пастернак, Александър Солженицин, Нелсън Мандела, Малкълм Екс, Давид Шулман, Едуард Сноудън. Тези наши предшественици или съвременници живеят и работят в различни страни и на различни поприща. Но всички те отхвърлят от морални съображения определено социално зло, от което страда цяло едно общество. Неподчинението им не е плод на негативизъм, евентуално присъщ на техния характер, а на стремеж да утвърдят положителни ... |
|
|
В това свое класическо произведение, Гюстав Льобон разглежда целта и методите на политическата психология, психологическите фактори на политическия живот и управлението на народа. Спира се и върху еволюцията на анархизма и борбата срещу социалното разложение. Тезите на автора са илюстрирани с много примери от миналото и с констатации на грешки в управленията на различни държави, твърде поучителни, впрочем, и за българските политици и държавници. Гюстав Льобон е световно известен френски психолог, социолог, антрополог и историк. Счита се за един от основоположниците на социалната психология. "Най-съществените от ... |
|
|
Заедно с появата на планетарните измерения на бизнеса, финансите, търговията и информацията, е задействан процесът на локализиране и фиксиране на мястото. Глобализацията за едни означава локализация на много други. В наши дни свободата на придвижване - неравномерно разпределено благо - бързо става важен действащ фактор. Тази книга е важен принос към развитието на социалната теория днес. Написана е не само с най-висока професионална вещина, а и с поемане на социален ангажимент от страна на автора. Начинът на мислене, както и проблемът, който поставя, са от интерес за специалисти по социология, философия, политически науки, ... |
|
|
Погрешната историческа митология не е монопол единствено на българите, нито пък политическите митове са присъщи само на комунизма, националсоциализма и фашизма. Притеснителното е, че и в началото на третото хилядолетие след Христа твърде много хора продължават да се намират на равнището на праисторическото суеверие. Липсата на елементарна историческа култура несъмнено ни прави безпомощни и пред манипулациите, към които прибягват твърде много медии и политически сили у нас. Предлаганата книга е посветена на някои основни политически митове, както и на някои митове на историческата памет. Такива са идеите за "съвършено ... |
|
|
Книгата разглежда и въпроса за кризата на капитализма и възможните алтернативни системи. Какво представлява капитализмът? Един и същ ли е навсякъде? Съществува ли алтернатива на капитализма? Джеймс Фулчър търси отговор на този въпрос, като прибягва за целта и към анализ на няколко детайлни и показателни примера за капитализъм, от създадената през XVII в. Източноиндийска компания до фалиралата през 1995 г. банка Барингс. Авторът се спира на различните форми на капитализъм, утвърдили се съответно във Великобритания, Япония, Швеция и Съединените щати, отвръща на питането: надхвърлил ли е границите на националната държава, ... |
|
|
Книгата на професора по политология в колежа „Бъркбек” в Лондон Бърнард Крик е кратък обзор на историята на доктрината, на прилагането й и институциите на демокрацията от Древна Гърция и Рим, през Американската, Френската и Руска революция, до разновидностите и състоянието й в съвременния свят. Авторът изтъква, че демокрацията е необходимо, но не достатъчно условие за доброто управление и че идеите за върховенство на закона, за човешките права и груповите свободи в рамките на обществото често трябва да ограничават властта на демократичните мнозинства. Почти всеки режим днес се представя за демократичен. Няма политическо ... |
|
|
"В "Интимните неприятели на демокрацията", публикувана във Франция през 2012 г., Цветан Тодоров насочва критичен поглед към съвременната демокрация. Днес тя няма открити врагове, но поражда нежелателни явления, които Тодоров нарича „интимни неприятели“. Сред тях е откроил три: месианство (износ на демокрация със силови средства), ултралиберализъм и популизъм. Тодоров ги проследява аналитично като историк на идеите – в тяхната предистория, еволюция и в многобройните им съвременни форми на проявление... Чужд на духа на отрицанието, критицизмът на Тодоров помага да разбираме по-добре света, в който живеем. И ... |
|
|
В тази книга, превърнала се в безспорна класика в хуманитарните науки, Клод Леви-Строс прилага към различни ключови за модерното познание области: родствените и брачните правила, забраната за кръвосмешение и екзогамията, понятието "примитивен", отношенията между етнологията и историята, езикознанието, социологията, психологията и психоанализата; тълкуването на митовете, обредите и магическите практики; отношенията между изкуството и другите аспекти на социалния живот. Елементите в дадена система се разглеждат не като независими цялости, а като позиции, зависещи от връзките, които ги обединяват или ... |
|
|
Вторият том на "Структурална антропология" е сборник със статии, публикуван за пръв път през 1973 г. - годината, когато Клод Леви-Строс е избран във "Френската академия". Тази книга е продължение на "Структурална антропология", излязла през 1958 г. Публикуван петнадесет години след "първата" антропология, в този сборник са събрани по-ранни и по-късни текстове, станали почти недостъпни, но продължаващи да представляват подчертан интерес. Разпределени са в четири части: полето на антропологията, където се оценява значението на Жан-Жак Русо и Емил Дюркем; социалната организация, ... |
|
|
В есетата от тази книга, писани в различни моменти през последните две десетилетия, Цветан Тодоров очертава духовните портрети на писатели, философи, мислители на социалното. Те са живели в различно време, различават се по нагласа, по възгледи, по изразни средства. На пръв поглед откривателите на Америка, творчеството на Едуард Саид, Йохан Волфганг Гьоте, Амадеус Моцарт, Анри Стендал, Самюъл Бекет, Бенжамен Констан, Жан-Жак Русо и Франсоа дьо Ларошфуко създават впечатление за пъстър свят и идейно многообразие. Ала между тях Тодоров е съумял да прокара и пресечни точки, и съединителни линии. В дòсега си с тези ... |
|
|
Голяма част от властта на авторитаризма е доброволно предоставена. В такива времена хората си представят предварително какво би желало едно по-репресивно управление, след което предлагат подкрепата си, без тя да им е искана. Гражданите, които се адаптират по този начин, учат властта какво би могла да направи. Тази книга ни провокира да се замислим за големите политически въпроси на нашето време и за важните уроци от миналото. Ако познаваме историята на авторитаризма, ще сме подготвени да реагираме, когато забележим опасни знаци за възраждането му. Не подсказвайте на тираните докъде могат да стигнат, защото скоро ще е ... |
|
|
"Очерците и етюдите в тази книга са писани в продължение на две десетилетия след падането на Берлинската стена. Тогава Тодоров вече е преодолял задръжките си да анализира тоталитаризма, изследвал го е в няколко свои книги, а покрай тях посвещава и по-кратки текстове на отделни явления, свързани с тоталитарните общества. Именно тези текстове са включени в настоящия сборник. Авторът проследява съдбата на пет ярки личности, жертви или просто съвременници на тоталитаризма, а впоследствие и негови анализатори. Така комунизмът и фашизмът се разкриват не като абстрактни конструкции, а като преживян опит на хора, изиграли ... |
