1882 година, Венеция. Красивата и свободомислеща Лу Саломе моли известния виенски лекар д-р Бройер да помогне на приятеля ѝ Фридрих Ницше, който е изпаднал в дълбока физическа и психическа криза, породена от бурните им взаимоотношения и разпада на тройната им връзка с Паул Рее. Ницше е все още неизвестен философ, приятелят на Бройер - Зигмунд Фройд, е начинаещ лекар; свръхчовекът и психоанализата още не съществуват. Бройер започва да лекува Ницше, прекалено горд, за да се признае за болен, като споделя с него собствените си проблеми. В процеса на това общуване, което Бройер обсъжда с младия Фройд, се раждат някои ... |
|
Дневник на свещеник Иван Дочев ... Този оригинален дневник за Балканската война, писан на самия фронт от военния свещеник Иван Дочев, е на изключително жив и четивен език и е поднесен на читателя в неговия оригинален вид, без издателска намеса. Авторът е пряк участник във войната, а хроникираните от него събития са отбелязвани всеки ден, без изключение. Абсолютно автентични са описанията на села в Източна Тракия, които съдържат данни за броя на къщите, особеностите на обичаите и носиите, поведението на населението при навлизането на българските войски.Особено интересно е описанието на влизането в Одрин – отношението към ... |
|
"Защо това заглавие? Защото е картина на вековната ни участ. Отдавна в главата ми се въртят идеи, които искам да събера в нова книга, и тази сутрин изведнъж ми просветна. А днес е 9 август 2011. „Нашата Via Dolorosa“. Нашият път на болката. Христос е влачил тежкия кръст по стръмнината към Голгота, но вижте как са нарекли пътя, по който четиринайсет пъти е спирал, понякога и падал от изтощение. Не път на страданието, не път на разпятието, даже не и път на възкресението. А път на болката. Защото без болка никой живот не може да мине. Защото болката може да е физическа, но може и да е душевна. Тя може да се търпи с ... |
|
"И аз се смея, задето ти се смееш - и по този начин край няма смехът на този свят! Всеки си е башка луд; но най-голямата лудост е, струва ми се, да не си никак луд.""Казандзакис вярваше все повече в могъществото на духа: Ако човек знае как да желае нещо, той го получава. Дори сам го създава от празнотата." Елени Казандзаки Никос Казандзакис е може би най-известният в чужбина гръцки автор. Романът на Казандзакис "Алексис Зорбас" след филмирането му от Михалис Какоянис ("Зорба гъркът") става световен бестселър. Следват и романите "Христос отново разпнат", "Свобода ... |
|
"Игрива и възхитително мрачна... Един съвременен Кундера"Филип Марсдън ... Кръводарителят му мята снизходителен поглед. –Когато бяхме в провинцията, ти говореше за "възвишеното". Даже приказваше за онзи човек Исус. Я се виж сега! Какво си правил цял ден? Чакал си ме да дойда и да сложа месо на масата ти. С парите, дето ти плащат за твоите дълбоки мисли, не можеш да си купиш кой знае каква храна, а? – Кръводарителят сграбчва едно яйце, после избутва чинията към бутилките в средата на масата. Взима щипка сол от буркана до себе си, обелва яйцето. – Получавам три пъти колкото твоята месечна заплата само ... |
|
"Възвишение" е отличена с Национална награда "Христо Г. Данов" (2012), както и Национална награда "Елиас Канети" (2013), Наградата за литература на Европейски съюз (2014). Книгата ни връща в епохата на Българското възраждане, когато двама бунтовници, приятели на Димитър Общи - т.е. малко революционери, малко разбойници, - участват в Арабаконашкия обир, което е само началото на множеството им перипетии. Постепенно те се включват и в трите вида тайна дейност - "конспиративна, експедитивна и революционно-разбойнишка", по израза на Стоян Заимов. Това е разказано с жива стилизация на ... |
|
"Но емоциите вече са улегнали. Знам на какво съм способен и самочувствието ми порасна. Наясно съм, че мога да пиша не само политически коментари, а и „литература”. Защото мемоаристиката е литература, нали? Когато мислих как трябва да завърша тази трета книга, у мен се затвърдяваше убеждението, че последната глава трябва да се различава от предходните. Как? Като не е „литература”. И реших, че трябва да е политика. „Политика” ли? – сигурно ще се провикне някой. – пак ли? Стига вече. Писна ми от политика. Мен политиката не ме интересува”. Чували сте това „не се интересувам от политика”, нали? Излиза из устата на ... |
|
Георги Стоянов е роден на 27 юли 1936 г. През 1959 г. завършва Енергетическия институт в Москва, а през 1963 г. - Института за кино в Париж, специалност кинорежисура. Заснел е филмите "Случаят Пенлеве", "Птици и хрътки", "Пантелей", "Константин Философ", "Щурец в ухото", "Прозорецът", "Трета след слънцето", "Онова нещо" и др. Автор е на редица сценарии. Тема на романа "Ваучер Калифорния - Гулаг" е странната съдба на Коста Стоянов, обединила в едно Огоста, Европа, Сибир и София. Този роман е опит да се разбере защо личността оцелява ... |
|
Ех да бях богатско чедо, Буров да ми беше дедо, Дубъл екстра щях да пуша, мъката си да потуша. (хашлашка улична песен от 30-те години на ХХ в.) "Няма друг българин, за когото творческият ъндърграунд да е написал подобна проста и велика ода. Няма друг сред финансистите на Третото царство, който да е бил еднозначен синоним на лице, обгърнато с тайнство имане и разкош. Същевременно няма и друг голям български политик, който да е така непознат за обществено-политическите си заслуги, за сметка на стопанските. В някакъв смисъл България величае прекомерно банкера Буров, за сметка на изключителния политик. Когато у дома ... |
|
След големия успех и читателско признание за "Картини от три Българии", неуморният доайен на българската журналистика Петко Бочаров предлага на вашето внимание втора част от мемоарния опус "Лица и съдби от три Българии". "...С тази книга ще се опитам да разкажа за съдбите на хората ( но съдби имат и животните, пък и един имот може да има съдба, както съм намислил да покажа), с които съм бил по-малко или повече свързван и които са оставили в съзнанието ми носталгична следа..."Петко Бочаров "Притичвам през улицата, но преди да вляза питам Наси къде е Лупу. Той ми отговаря, че е в къщата и ... |
|
Ела Рубинстайн е 40-годишна домакиня от Бостън, майка на три деца и рецензент към литературна агенция. Първата ѝ задача е да прочете и оцени "Сладко богохулство" - роман, написан от напълно неизвестен автор на име Азис Захара. Книгата на Захара разказва през погледа на различни хора за пътя, извървян от Шамс към Руми, както и за ролята, която дервишът изиграва при трансформирането на успешния, но нещастен духовник, в отдаден мистик, страстен поет и защитник на любовта. Завладяна от "правилата" на суфизма, които защитават равенството на всички хора и религии и искрицата любов, която всеки носи в ... |