Българката Калина е омъжена за французина Дидие. Едно цяло лято семейството трябва да прекара с родителите на Дидие - мадам Жонвиен и мосю Жан-Батист дьо Лакрот - в имението им във френската провинция. Къде очаквано, къде не толкова, в красивия семеен замък ще се появят още сума интересни герои - инатливите деца на Калина от първия ѝ брак, артистичният ѝ брат, роднините от село Злокучане, лигавите френски племенници, непоносимата зълва и... кой ли още не. На всички им предстои едно незабравимо лято, в което френската изисканост и парижки стил се срещат челно с българската непосредственост и шопски инат. А от  ...  | 
 | 
"Падение и Възход. Гордост и Смирение. Преходност и Вечност. Висша философия и народен език. Много са определенията, които могат да се дадат на този проницателен роман. Богослов, родолюбец, познавач на човешката душа, баща на три деца,  Мартин Ралчевски  умело ни показва, че ако не спираме да вярваме в невъзможното и сбъднем духовната си мечта, хиляди около нас ще намерят смисъл и надежда!" Издателство "Еделвайс" "Както повечето съвременници главните герои са увлечени от течението на живота. Те нямат време и желание да надмогнат битийността, докато ненадейно не се появява неумолимият императив -  ...  | 
 | 
Майката на народния поет  Иван Вазов  разказва..."Януарий 13. - Захващам да напиша нещо от живота си за възпоминание на чадата ми.  През 1847 ме сгодиха и тогава брат ми Георги, който бе свършил в Пловдив по гръцки и френски много добре, позна, че желая да се науча да чета. Той захвана да ми приказва на букваря: абе, беаба, и тъй ази, като много желаех, лесно се научих да чета и скоро захванах да прочитам всяка книга българска. Тогава бях на 14 години. Ази нямах настика на прочитание. Ако плетях чорап - книгата при мене; ако шетах или държах детето на майка ми - книгата ми беше все в ръката. Често майка ми ме мъмреше, ...  | 
 | 
И ето че дойде краят на сагата за лудата кметска дъщеря, хубавия англичанин и всичките шантави хора, с които те споделят живота си. Смесвайки сериозното с шеговитото, откровеното с лековатото и смеха през сълзите,  Цветелина Цветкова  отново ни води там, в онзи див Северозапад с Дунава и тополите. Там, където животът разказва смешни истории всеки ден, за да ни напомни, че най-убавото нещо на тоа свет е да се смее човек. Ама колко може да се смее. Да прималее от смех, да му омекнат краката, да го заболи стомаха, да му потекът сълзи. Толкова е убаво. Отварат ти се и душата, и мозъка, и почват да ти лекуват телото, ако е  ...  | 
 | 
Наричат ме България е сборник с разкази, в които героите се борят за любовта си или за рожбите си, стават жертва на злото или на безмилостната съдба, израстват и отстояват себе си. Творби, които съпреживяваме и ни карат да се гордеем, че сме българи."Не съм художник. Не ми е дадена дарбата да свещенодействам с четка и бои. Мога само с перо и мастило да нарисувам страната на розите. Поискам ли да опиша България, затварям очи. И я виждам мислено как приема няколко образа. Първо - ръце, които приспиват дете. После - планини великани и езера с чистотата на сълзи, орлово гнездо и Орфеева песен, черна забрадка, грижливо  ...  | 
 | 
Три различни столетия. Една нишка, която свързва всичко и всички.  Утрото на Видовден изправя Мария пред отдавна приспаната истина - всичко скъсано в живота ѝ е следствие не от слабостта, а от силата, която носи. За да го съшие, тя трябва да се върне там, където е залюляна - в Балкана.  Докато се приближава към светлите къщи в градчето Елена, към нея се движат историите на други шест жени, придърпвани от нишката на котленски килим с неземна шарка. Магическата тъкан на килима свързва Мария с вечно дейната ѝ майка Ружа, успяла да открие щастие в реда; с баба ѝ Дана, предала ѝ дарбата да твори с  ...  | 
 | 
Продължението на  Не затваряй очи. ... "След забележителния роман Не затваряй очи - по който бе реализиран първият игрален филм на православна тематика в България - сега  Мартин Ралчевски  ни предлага негово индиректно продължение.  Николина е вече възрастна, а Анна е красива млада жена, на която предстои сватба. Нежелана бременност обаче променя всичко. Простимо ли е престъплението? Колко силно е последното обещание? Има ли поправителен изпит в живота? Последно обещание е дванайсетата поредна книга на Мартин Ралчевски и десети негов роман." От издателствово  "Искрената любов и сбъднатата молитва ме  ...  | 
 | 
Емоционална история, търсеща корените на българската душевност.  Още като невръстно дете Кера губи майка си, а с нея топлата ласка и грижа в семейството. Момиченцето отрано се научава на тежък труд и се сблъсква с несправедливо отношение. Но с неволите идват и малките човешки радости - миговете с вярната приятелка, първата любов, седенките. Кера пораства красива, силна и с доброта в сърцето, която никога не губи, дори и в най-непосилните изпитания.  Странни сънища от далечното минало обаче навестяват нощите ѝ. В тях Керана, изповядваща богомилското учение, извървява труден път, за да изпълни свещената си мисия. А  ...  | 
 | 
Панайот е роден в сиромашко семейство в село Вакъвь, а нищетата принуждава родителите му да го оставят харизмо на новопостроения манастир Св. Троица. Там под грижите на монасите момчето научава четмо и писмо. Ала съдбата му, макар и покровителствана от самия Индже, е белязана от предателства и неочаквани обрати. Но дали човек сам определя пътя, по който ще върви? Може ли една истинска, дълбока и свята любов да надживее света ни и да остане вечна - въпреки изпитанията, на които е подложена? Как малката Величка се превръща в могъщата Велика Нямата и какъв е заветът, който трябва тя да изпълни?  В този роман  Галина Танева   ...  | 
 | 
Обяснението днес е, че живеем в почти свободно време. Време, в което всеки опит да кажеш неудобна истина се приема като неуместен, незаконен или нарушава стандартите на някаква общност. Поощрявани сме да мислим извън кутията, но не и да я напускаме. Вечер преди лягане се чувстваме нервни и успешни. И за да преглътнем този успех, пием приспивателни.  Тичаме по пистата на живота като щастливи зайци и не разбираме кога падаме в тенджерата и се превръщаме в яхния. Един от преводите на басня означава лъжа. Но за да живее истината, понякога трябва да се преоблече като лъжа. Затова всяко време се нуждае от своите истини, зайци и  ...  | 
 | 
За тайната на словото, за живота по летопѐ.  За да се разтуши от мрачните си мисли, породени от злободневието, познатата на читателите от  Бабо, разкажи ми спомен  и  Тъй рече баба Ега  главна героиня посещава любимия си Търновград. Целта ѝ е да разгледа стенописите в Арбанашките църкви заради материал за светостта, върху който работи. Но когато случайно попада на обява за уроци по калиграфия, тя решава да пооправи и почерка си. Срещата ѝ с възрастния калиграф Владимир обаче се оказва начало на неподозирано по своята дълбочина духовно пътешествие. Краснописанието не само ще възроди душата ѝ, но и  ...  | 
 | 
Втората част от трилогията  Храмът на Светлината  ни потапя още по-дълбоко в мистицизма и тайнствеността на древното езотерично познание, което безсмъртната душа на Избрания носи в себе си през вековете и в преражданията си. Жрецът - воин от древността трябва да съумее да се справи със заплахите, надвиснали над неговия народ и да го преведе през война и перипетии, за да запази живо познанието, което му е дадено от Бог, и да го предаде на поколенията.  Пътят на рицаря-тамплиер от Средновековието ще го отведе до едно село на богомили в България, където той неочаквано ще открие елементи на тайното познание, което е мислел,  ...  |