"Край до край" показва новото лице на младото поколение в българската проза – дръзко, по-скоро смело и вярващо, отколкото алиенирано и песимистично. Следователно и по-различно от вече омръзналия ни постмодернистичен "О-писател". Повестите на Стефан Стефанов ще ни спечелят със заразяващата страст към истината, но и с равновесието между факт и художествена измислица, внушаващо тревожни, даже ужасяващи метафори за настоящето и бъдещето ни. Без да са пряко свързани идейно-тематично с големите български сатирици от класиката ни, повестите от "Край до край" показват раждането на нов истински талант, ... |
|
|
Вие не я познавате, но тя знае всичко за вас. Всеки ден прилича на предишния... Всяка сутрин Рейчъл хваща един и същ влак. Той се движи оглушително по релсите, преминава покрай уютните провинциални домове и спира на червения сигнал на семафора. През това време Рейчъл наблюдава двойка, която закусва на своята тераса. И сякаш вече ги познава. Нарича ги Джес и Джейсън. В нейните очи те имат перфектен живот. Като този, който тя наскоро е загубила. Но един ден всичко се променя... Влакът спира на семафора за по-малко от минута, но тя е достатъчна - Рейчъл вижда нещо шокиращо. И всичко вече е различно. Сега тя получава шанс ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... "Забравата е по-страшна от смъртта Все по-малко утешителни думи за бъдещето на Отечеството ни мога да ти кажа, мила моя Яна, защото все по-безутешно разбирам, че нещастията ни не се дължат само на бедността. Престъпността, алчността, лицемерието, безмилостният егоизъм, всеобщата корупция, дребното мошеничество, ментетата, нитратните зеленчуци, трошенето на уличните лампи, на пейките из градинките, мръсотията, грубостта, неуважението ни един към друг - всичко, всичко това не е следствие на материалната ни нищета. По-вярно ще излезе, че бедността ни се дължи на всички тези наши недостатъци. ... |
|
|
" – Какво ще правим, Ирена? - едва промълви Александър. – Обвиняват ме за съучастничество в престъпления в лагера Р. Извършителят бил неизвестен..." Из книгата "Максимумът за истината... какво ще правим - вие, всички, - когато ме обвиняват мен. И с това приключваме... 30 години така приключваме, ние, българите... сънят продължава благополучно. Това е диагноза, тъжна констатация. Символично, разузнавачът от непрочетен роман умира от рак - и така мимоходом се отървава от съучастничество в престъпления на неизвестен извършител. А всички останали – от търсене на истината. Българското население носи тумора си в ... |
|
|
"От години плащаше на една жена от селото да се грижи за къщата и двора. Реши го с буца пръст в ръката, изправен пред зейналия гроб на майка си. Искаше да направи нещо в нейна памет, а може би и да успокои неизпълнения синовен дълг. След време разбра, че така поддържа в паметта си едно кътче, където можеше да събуе обувките и да ходи до насита бос по голото дюшеме..." Из "Поеми си дъх" "- Може да е против, ама в наш'та килия всеки е лепнал по една гола жена над леглото си... Сваляме ги, когато се чуе, че ще има проверка. После пак ги окачваме.. - Моите хора ще се учудят, ако поискам да донесат ... |
|
|
Какво се крие зад невероятните спортни постижения. ... "Не помня друга книга, която да ме е омагьосала, образовала и провокирала колкото Спортният ген. Епстийн завинаги променя начина, по който гледаме на елитните спортисти и техните постижения." Малкълм Гладуел "Ярък, жив и предизвикващ размисъл текст, който представя науката по разбираем за редовите почитатели на спорта начин." Бони Форд, ESPN "Повечето изследователи и писатели твърде неохотно зачекват въпроса за генетичните предпоставки, понеже се страхуват от плаващите пясъци на расовите и етническите стереотипи. На Епстийн му прави чест, ... |
|
|
"Тази книга е хирургическа намеса в литературата. Скалпел, който безотказно преминава през всички части на тялото, паметта, аортата на деня. Книга - паник атака, пристъп, отворена към небето вена. Книга, в която партитурата на сълзата е възможна само за китарата на Джими Хендрикс." Елин Рахнев "Имаш рана и търсиш поезия, с която да я превържеш. Попадаш на поезията на Димана Йорданова. И проумяваш, че раната е нанесена от въпроса, а вътре в нея зрее отговорът. Остави я да зее, остави я да боли, остави да се роди отговорът. Обичам поезията на Димана, защото тя не признава лъжовни изцеления." Веселина ... |
|
|
"Победа 1946" разказва историята на малко момче, подмамено от агент на службите за сигурност да издаде местоположението на баща си, който се укрива от съветската власт. Когато детето се качва в новата лъскава кола, която паркира на улицата до него, дотолкова се увлича в своята игра, че забравя да пази семейната тайна, която му е поверена. Момчето е погълнато от един нов тайнствен и интересен свят, но много скоро се оказва с разбити илюзии и мечти. Болезненото чувство за предателство е усилено от въздействащия контраст, който авторът умело използва. Читателят остава с усещането, че гледа кратък, напрегнат черно- ... |
|
|
44 жени разказват своите истински истории. Ти си на 16 и първата ти любов току-що е приключила трагично. Ти си на 27 и се радваш на стабилен партньор/ка, но не бързаш да вдигаш сватба. Ти си на 32 и имаш добра професия с високи доходи, смяташ, че бракът е отживелица, но не пропускаш сватбите на приятелките си. Ти си на 37 и си една от приятелките, която днес ще се жени. Ти си на 40 и си убедена, че си изтървала всички влакове. Ти си на 43 и имаш два брака зад гърба си, сега копнееш само за спокойствие. Ти си на 57 и подготвяш сватбата на дъщеря си. Ти си на 64 и понякога отиваш до гардероба, за да зърнеш булчинската си ... |
|
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
|
Интелектуалец от културните среди на Загреб предизвиква уволнението си, за да търси лична свобода. Напуска градския живот и цяло лято пази остров от пожари. Компания му правят куче и магаре. В съзнанието на читателя се разгръща поетично бягство от хората и пробуждащо се пътуване към себе си. ... |
|
|
Историята в романа се случва във време, когато в света надделяват омразата и насилието и когато съдбите на потисниците и жертвите се преплитат. По време на трагичните исторически обрати в Словения в последните месеци на Втората световна война и в годините след нея се разказват историите на хора, които са насилници, жертви или и двете. Да запазиш достойнството си и от всичко това да излезеш цял и непокварен, дали е възможно? Може ли любовта във време на война, когато и човечеството, и моралът на човешкия избор са поставени на изпитание, да оцелее? Или любовта е жертва на войната, която необратимо маркира и променя хората? ... |
