"Аз съм Никола Крумов на трийсет и няколко години. Пристигнах от моето село в града с над сто буркана и четири пръта суджуци. Имам домашна ракия за шест средно големи сватби (от по 300 човека) и пак ще ми остане. Получих висше (да се чуди човек на образователната ни система) в специалността "Отваряне-затваряне на празен хладилник с пълни ръце." Отдавна съм "тиган" (човек, който не експлоатира зеленчуци и плодове за храна). Харесва ми да гледам телевизора, когато е изключен. Обичам мазна шкембе чорба с много ледена бира - следователно съм духовна личност. Мога да набия почти всеки, любимата - ... |
|
|
"Пощенска кутия за приказки" представя... ... Леля Евдокия е българка на средна възраст, която работи в магазин за обувки в Германия. Простовата жена, която забавлява почитателите си с простотата си, но наред с глупостите, изрича и големи мъдрости! Реална, нереална, неизбежна, щедра, мечтателка, създателка, тъжна понякога, щастлива в малките неща. Ето такава е леля Евдокия. Българка, емигрирала преди години в Германия. Там работи, живее и разказва. Герой, по-реален от много, които наистина съм срещала и докосвала. Герой на нашето време е тази леля. Образ, изрисуван с толкова обич и майсторство, че е почти ... |
|
|
Книгата е част от серията на Кристофер Карлсон за младия полицай Лео Юнкер. ... В последните дни на лятото една млада жена е застреляна в апартамента си. Три етажа по-нагоре сините светлини на полицейските коли събуждат изпадналия в немилост бивш полицай Лео Юнкер. Въпреки че е отстранен от длъжност, усещането за дълг го приобщава към колегите му от криминалния отдел. Блъфирайки, за да достигне до местопрестъплението, при огледа на мъртвата жена вижда, че тя е стиснала в дланта си евтино колие - огърлица, която полицаят веднага разпознава, защото я е подарил някога на любимото момиче. Лео, опитвайки се да контролира ... |
|
|
Аржентина през февруари 1950 година. Утвърденият и широкоизвестен вече бандонеонист Хуан Кошич се завръща в родното си място, след като го е напуснал преди петнайсет години. С него са съпругата му и малката им дъщеря. Без да разкрива самоличността си, той се появява в управлявания в продължение на повече от четирийсет години от майка му пансион в колония Буен Респиро - едно изгубено сред пампасите селище. За Хуан Кошич мечтаното завръщане има само една цел - да ѝ докаже, че е успял в отричаното от нея призвание, заради което е настъпила раздялата им. Появилият се в потъналото в недоимък село забогатял, елегантен и ... |
|
|
Милан Йованович е роден през 1967 г. Завършва Юридическия факултет на Белградския университет през 1994 г., а три години по-късно полага адвокатския изпит пред Комисията на Министерството на правосъдието на Република Сърбия. Автор е на романите Монк (2002), Воин (2003, 2010), Зимуване на брега (2004), Теодора (2005, 2013), Господар (2007), Безсъние (2011), Малък двор (2012), Стъклена мастилница (2015), Книга правила (2017), последния му роман Пламък на свещ 2020, както и два сборника с разкази. Публикувал е проза в редица списания, представен е и в различни чуждестранни антологии. Носител е на литературната награда ... |
|
|
Роман за любовта и изневярата, за тайните на женската душа. "Най-дългата нощ" е роман за завладяващата романтична история на младите Йелда и Селим - учили в Европа със съвременни разбирания и отговорност към състоянието и перспективите на страната си. Тя се присъединява към екип от Европа, който разследва "убийствата в името на честта" в Югоизточната част, населена с кюрди и под военно управление. Така попада насред един ад, в който оръжията не замлъкват, убийци с неясна самоличност убиват безпричинно хора. Той е изследовател историк, който събира материали за арменския геноцид и търси начин да издаде ... |
|
|
" – Какво ще правим, Ирена? - едва промълви Александър. – Обвиняват ме за съучастничество в престъпления в лагера Р. Извършителят бил неизвестен..." Из книгата "Максимумът за истината... какво ще правим - вие, всички, - когато ме обвиняват мен. И с това приключваме... 30 години така приключваме, ние, българите... сънят продължава благополучно. Това е диагноза, тъжна констатация. Символично, разузнавачът от непрочетен роман умира от рак - и така мимоходом се отървава от съучастничество в престъпления на неизвестен извършител. А всички останали – от търсене на истината. Българското население носи тумора си в ... |
|
|
"От години плащаше на една жена от селото да се грижи за къщата и двора. Реши го с буца пръст в ръката, изправен пред зейналия гроб на майка си. Искаше да направи нещо в нейна памет, а може би и да успокои неизпълнения синовен дълг. След време разбра, че така поддържа в паметта си едно кътче, където можеше да събуе обувките и да ходи до насита бос по голото дюшеме..." Из "Поеми си дъх" "- Може да е против, ама в наш'та килия всеки е лепнал по една гола жена над леглото си... Сваляме ги, когато се чуе, че ще има проверка. После пак ги окачваме.. - Моите хора ще се учудят, ако поискам да донесат ... |
|
|
Какво се крие зад невероятните спортни постижения. ... "Не помня друга книга, която да ме е омагьосала, образовала и провокирала колкото Спортният ген. Епстийн завинаги променя начина, по който гледаме на елитните спортисти и техните постижения." Малкълм Гладуел "Ярък, жив и предизвикващ размисъл текст, който представя науката по разбираем за редовите почитатели на спорта начин." Бони Форд, ESPN "Повечето изследователи и писатели твърде неохотно зачекват въпроса за генетичните предпоставки, понеже се страхуват от плаващите пясъци на расовите и етническите стереотипи. На Епстийн му прави чест, ... |
|
|
"Тази книга е хирургическа намеса в литературата. Скалпел, който безотказно преминава през всички части на тялото, паметта, аортата на деня. Книга - паник атака, пристъп, отворена към небето вена. Книга, в която партитурата на сълзата е възможна само за китарата на Джими Хендрикс." Елин Рахнев "Имаш рана и търсиш поезия, с която да я превържеш. Попадаш на поезията на Димана Йорданова. И проумяваш, че раната е нанесена от въпроса, а вътре в нея зрее отговорът. Остави я да зее, остави я да боли, остави да се роди отговорът. Обичам поезията на Димана, защото тя не признава лъжовни изцеления." Веселина ... |
|
|
"Победа 1946" разказва историята на малко момче, подмамено от агент на службите за сигурност да издаде местоположението на баща си, който се укрива от съветската власт. Когато детето се качва в новата лъскава кола, която паркира на улицата до него, дотолкова се увлича в своята игра, че забравя да пази семейната тайна, която му е поверена. Момчето е погълнато от един нов тайнствен и интересен свят, но много скоро се оказва с разбити илюзии и мечти. Болезненото чувство за предателство е усилено от въздействащия контраст, който авторът умело използва. Читателят остава с усещането, че гледа кратък, напрегнат черно- ... |
|
|
44 жени разказват своите истински истории. Ти си на 16 и първата ти любов току-що е приключила трагично. Ти си на 27 и се радваш на стабилен партньор/ка, но не бързаш да вдигаш сватба. Ти си на 32 и имаш добра професия с високи доходи, смяташ, че бракът е отживелица, но не пропускаш сватбите на приятелките си. Ти си на 37 и си една от приятелките, която днес ще се жени. Ти си на 40 и си убедена, че си изтървала всички влакове. Ти си на 43 и имаш два брака зад гърба си, сега копнееш само за спокойствие. Ти си на 57 и подготвяш сватбата на дъщеря си. Ти си на 64 и понякога отиваш до гардероба, за да зърнеш булчинската си ... |
