"Такава е душата на човека. Да мобилизира човешки души и горчивини, и копнежи, и да ги мята като стрели към недостижимата, свръхчовешка висота." Никос Казандзакис "Тази неиздавана творба на Казандзакис събира в себе си емблематичните за неговото творчество духовни и литературни търсения." Сабин Одрери, La Croix ... |
|
|
Погълнати от забранената си страст през 1937 г., загърбили всичко, Шарлът и Хари търсят спасение там, където никой не ги познава. Десет години по-рано един затворник в изнемога гребе с лодката си през наводненията на Мисисипи, за да спаси бременна жена. "Дивите палми" е роман, роден от две истории на Американския юг - "Дивите палми" и "Стареца" се преплитат в разказ за освобождението, любовта, оцеляването, саможертвата и изкуплението. Първоначално Фокнър озаглавява романа си "Ако те забравя, Йерусалиме", което е препратка към библейски псалм. В името на търговския успех обаче ... |
|
|
"Жътвата на Хронос" пренася читателя в XVI век в земите на Вътрешна Австрия (по-конкретно - днешна Словения), област, измъчвана от постоянни междуособици и борба за надмощие между местната протестантска аристокрация и властващата католическа Хабсбургска династия - а най-очевидна жертва на зараждащата се Контрареформация е обикновеният народ. Многопластов и полифоничен, романът рисува пъстър портрет на Ренесанса, пропит от хуманистични опити за възкресяване на античността чрез изкуството, нови научни открития и оживени философски и богословски дебати. Това е време на интриги, взаимни обвинения в ерес, ... |
|
|
"Не разполагаме с нищо друго, освен с един-единствен миг, нека превърнем това мигновение във вечност, друго безсмъртие няма." Никос Казандзакис "Казандзакис пътува непрестанно, преследван от, или преследвайки живота в неговия най-важен и най-романтичен смисъл." Kirkus Review ... |
|
|
"Нас, които ни няма" е обяснение в любов на цяло едно поколение. Към един любим град. Към писането и книгите. Към културните жалони и музиката на 90 -те. Към астрономията и фантастиката. Един болезнено личен автофикционален роман, разказан от момчето и момичето, което всички сме били. Роман за самотата и спасенията, за пробуждането на сексуалността и разрушителните импулси, за приятелствата и предателствата, за родителските бягства и силата на гените. За крехкия абсолют на любовта."Много добър стил. Чудесно построени изречения, ритъм, образност, майсторски описани сцени. Конструкцията с двете огледални ... |
|
|
Още преди публикуването на Ема Джейн Остин се притеснява дали някой друг освен нея ще хареса противоречивата ѝ героиня. Времето обаче продължава да доказва, че опасенията ѝ са били напразни. Ема Удхаус се превръща в любимка на всяко ново поколение читатели, тъй като образът ѝ е удивително пълнокръвен и завладяващ. Ема е привлекателна, богата и умна, а в същото време разглезена и своенравна. Но най-големият ѝ недостатък е това, че обича да играе ролята на сватовница. Богатството ѝ я прави независима и затова бракът за нея не е необходимост, но пък смята, че е длъжна да помогне на ... |
|
|
Наследството от високоразвитата древноевропейска култура."Светлината на ранните цивилизации изгрява от изток и озарява Европа. Европейското варварство напуска своята накултивирана тъма и пристъпва към светлината, приема благословията на цивилизацията... С новия набор от познания тя успява да роди собствена цивилизация, тази на древните гърци, която от своя страна просветлява другите народи. Но нима това е приказка?" Харалд Харман Роденият пред 1946 г. Харалд Харман е германски лингвист и културолог. От 2003 г. е вицепрезидент на Института по археомитология (със седалище в Себастопол, Калифорния) и директор на ... |
|
|
От 50 000 и повече години аборигените - коренното население на Австралия, най-древните жители на света, обитават Terra Australia, Южната земя, най-стария континент на света, а първите бели хора - холандски мореплаватели - попадат на острова едва в началото на XVII век. Смята се, че е възможно тогавашното население да е било от 500 000 до 1-2 милиона души. Черните хора, както аборигените наричат себе си, са живели на групи и кланове, вероятно по 200 - 250 на брой, говорили са на около 250 езика и са променяли местопребиваването си според сезоните в търсене на храна. Отделните групи аборигени са имали своя култура и свои ... |
|
|
В Затрупана София Кирил Христов разказва личната си история през спомените за своите съвременници, но и през пространството, което те обитават - улиците и сградите на столицата в първите десетилетия след освобождението и началото на XX век. Ето защо не е пресилено да се каже, че герои на този мемоар са както най-изтъкнатите лица на епохата, с които поетът и писател другарува и се конкурира за литературна слава, така и техните домове - от балкончето на Вазов до къщицата на Петко Каравелов, все места, пропити от духа на своите обитатели. Затрупана София е вълнуващ разказ за пъстрите улици на стара София, нейните сгради, ... |
|
|
Печатите на просвещението и съдбата на призваните. Зад шеметния бяг към бъдещето на човечеството остават загубени вещи, магични начертания по разпилени чирепчета от свещени съдове, забравени писания, захвърлени реликви, потулени съкровища, укрити следи от престъпления и пособия за потайни ритуали, които писачите на приемливата за господарите им история са научени да подминават слепешката. Към много известни находки пък са наложени удобни възгледи, без смислено да е оценен зарядът в реалното им символно значение с тяхното място и роля в съдбовните им обществени появления. А те едва ли случайно са оцелели през опасни ... |
|
|
Племенницата на Ал Капоне разкрива истинската семейна история на големия мафиот. "Чичо Ал Капоне" е единствената достоверна биография на Ал Капоне на световния книжен небосклон. Боготворен от мнозина и същевременно ненавиждан до краен предел от други, Ал Капоне е най-популярният мафиот, издигнал се от дъното до върховете на престъпния свят в Америка по време на Голямата депресия. Капоне, чийто образ широко е експлоатиран от киното, телевизията и специализираната литература, се превръща в мит още приживе, а килията му в легендарния затвор "Алкатрас" и до днес привлича хиляди туристи годишно. И макар ... |
|
|
"Имало е такъв съветски писател - Леонид Добичин. На едно от събранията през 1936 г., на което "формалистите" били подложени на сурова критика и той също получил порицание ("позорно", "подражание на Джойс", "Добычин е нашият ленинградски грях"), след като му дали думата (излязъл отпред, огледал всички и казал: "За съжаление, не мога да се съглася с това, което бе изречено тук"), напуснал залата и завинаги изчезнал..." Дмитрий Воденников "Той не приличаше на никого. Самобитен. Съществуваше в литературата - пък и не само в нея, - без да иска нищо, без да ... |
