Книгата разглежда римските и ранновизантийските метални инструменти, открити на територията на България. Представените оръдия на труда са обсъдени с оглед на предназначението и мястото им в античното стопанство. Очертано е хронологическото и пространственото им разпределение в рамките на разглеждания период и територия. Проследено е наличието на приемственост между предримски, римски и средновековни инструменти от един и същи вид. Освен сечивата, в изследването са анализирани и съответни скулптурни и нумизматични изображения, както и данни от писмени извори. Има голямо резюме на английски език. Направената типология и ... |
|
Проф. д-р Валентин Плетньов е археолог във Варненския музей с интереси в областта на Късната античност и Средновековието. Автор е на над сто статии, студии и няколко монографии, свързани с археологията, историята и културата по Черноморието, както и с развитието на християнството и църквата в Българския североизток и по-специално с историята на Одесоската и Варненската митрополия. Настоящата книга е разказ за историята и археологията на две от провинциите на Източната римска империя - Скития и Втора Мизия, съпроводен от многобройни извадки от текстове на различни хронисти, съвременници на събитията през III - VII в. ... |
|
Възстановяване и утвърждаване на българската държава. Национално - освободителни борби (1878 - 1903) ... |
|
Археологията в България открива изгубената история и понякога има неточности относно някой епископски център, но в бъдеще науката ще реши тези проблеми. Целта на книгата е да покаже съществувалите в миналото християнски епископски центрове на територията на съвременна България; как Църквата Христова е следвала светската администрация през първите векове на християнството в Римската империя. В частност не по-малко важно е даването на християнска обосновка на въпроса защо и как възникват епископските центрове. Отговор на тези въпроси може да получим от историята на Църквата."Винаги съм се питал кога и как са възникнали ... |
|
В монографията са обобщени многогодишните археологически проучвания на две монументални сгради от IX-Х век, разположени във Вътрешния град на Велики Преслав. Получените резултати съдържат нови данни за историята на града. Със своя характер и местоположение откритият архитектурен комплекс представлява важно свързващо звено в градоустройствената структура на Преславския дворцов център. Откритият многоброен и разнообразен археологически материал показва, че сградите били обитавани от богати преславски граждани, между които и високопоставени военни служители, администратори или други преславски граждани, принадлежащи към ... |
|
|
|
|
Средновековното селище върху византийската крепост в м. Калето до с. Одърци, Добричко, е от времето на Първото българско царство и е почти изцяло проучено. В продължение на 20 години са извършени системни изследвания, които предоставят богат археологически материал. В труда обстойно са разгледани жилищата и стопанските помещения, поминъкът на населението, занаятите, битът и култовите предмети. Той е придружен от прецизно изготвен каталог с точни и ясни описания на намерените предмети. ... |
|
Таксиархис Колиас е известен учен византолог, директор на Института за византийски изследвания в Атина, професор по Византийска цивилизация към Атинския университет. След като през 1980 г. Т. Колис защитава дисертация за защитното въоръжение във Византия, в следващите години той подготвя и издава монографията Византийски оръжия. Това е основно, а дотогава - и единственото съчинение на тази тема, и отчасти едва след появата му се наблюдава засилен интерес към изследваната тема в световната наука. Това е причината, поради която предлагаме на читателите този първи превод на книгата на Т. Колиас. Книгата е принос към ... |
|
Върху средновековното селище в м. Калето при с. Одърци, Добричко (публикувано в том 1), през 30-те години на XI в. възниква некропол (№ 1), от който са открити над 70 гроба. Друг голям некропол (№ 2) с 535 гроба се появява около средата на XI в. в подножието на хълма. Тези некрополи с разнообразните гробни съоръжения, с различните позиции на скелетите, ориентация, езически и християнски елементи, както и със специфичния гробен инвентар разкриват духовната и материалната култура на нахлулите през XI в. по нашите земи печенеги. Материалите от одърските некрополи говорят за народ със своеобразна култура, намиращ се в процес ... |
|
"Епиграфският паметник още не е намерил полагащото му се място в нашата култура - дори като материална вещ в музеите на него, с малки изключения, обикновено е отредено най-забутаното и невзрачно място. Ако е придружен с някакво изображение, обикновено то привлича вниманието - на надписа се гледа като на нещо странично. За обикновените хора той е предмет, дошъл от далечното, неясно хронологически минало, и за това е облъхан от някаква особена атмосфера, дори може би е заключил в себе си неразгадани тайни, или пък обратното - ненужна вещ, най-много да се употреби като строителен материал. А българските земи като част ... |
|
Това изследване е резултат от реализирането на терен на проекта "Тракийски светилища от Западните Родопи и Пирин". Експедицията беше осъществена от национален екип от учени, университетски преподаватели и студентски от катедрата по културология на Факултета по изкуства при ЮЗУ "Неофит Рилски" - Благоевград, секция Тракийска археология в Археологическия институт с музей при БАН, департамент Археология при Нов български университет - София и Етнографски музей - Пловдив през 2001 и 2002 г. Към изследвания обект - артефактите от древно-тракийската религия и духовност като цяло беше подходено комплексно, ... |
|
Настоящото издание запознава широката публика с всекидневния бит в древна Тракия. Акцентът е върху живота в днешните български земи през римската епоха (І-ІІІ в.), на места хронологическата рамка отива и в късноримската епоха (ІV в.). Изследването е и увлекателен разказ за това как са живели хората, обитавали тези места – траки, гърци, римляни и други по-малко представени етноси, влизащи в териториите на провинциите Тракия, Мизия, Долна и Горна Мизия и Македония. Основните теми, върху които е акцентувано, са природните ресурси от двете страни на Балкана, населението в този регион, етническият състав. Важна част от ... |