"Една ампула мрак" е осмата книга с поезия на Виолета Христова. Излиза през 2015 г. под знака Литературен кръг "Смисъл". Редактор на книгата е поетесата Валентина Радинска, а илюстрациите са на младата Ина Христова. Това е поезия за взирането в себе си и личните открития, които човек прави, докато гледа във вътрешния необят. "Какво ми каза тази нощ на тръгване: Сънят река е. С много брегове. И остри камъни, въртопи, речни ями. Ще те докосна и ще се събудиш. Ще се събудиш и ще ме забравиш. Но твоят път до следващата нощ е само тебеширена чертичка. Не се страхувай, тъмното е длан. Обичам те и ... |
|
"Тази книга е талантлива контратеза на безбройните сладникави четива, заливащи днешната българска поезия, в които има много поза и суета, но няма и грам поезия. Случаят с "Anadromous", слава Богу, е съвършено различен. Тук ще открием истински примери на вълнуващи, неподправени, искрени, заредени с оригинална образност и метафорика поетически внушения. Почти всички творби от книгата са своеобразно енергетизирани и подчинени на две главни състояния, на които отговарят сакралните думи Любов и Свобода." Иван Гранитски ... |
|
Тя би могла да остане в паметта на съвременниците си просто като жена на Мережковски, но изминава пътя си като Зинаида Гипиус - писателка, критичка, поетеса, провъзгласила веднъж епатиращото: "Обичам себе си като бога...". И в Петербург, където живее почти трийсет години, и по-късно, в емиграция, тя заема особено място, оставайки постоянно в центъра на литературния живот. Наричат я декадентска Мадона, сатанеса, вещица, силфида, жива легенда. В емиграция тя написва книга за своите съвременници, събратя по занаят; книга за миналото, което за нея никога няма да е приключило. Тъй като в паметта ѝ всичко ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съвременна българска поезия" на издателство "Лексикон". ... "Това е книга за невъзможното връщане към бавното и съхранено битие. За белезите на остаряване по лицето на вечната култура. За съмнителното лекарство на любовта и грижата. За сянката на видимите постижения. За благородния солипсизъм на безутешните. Силният граждански патос на "Зверски кротка" се разбива във вълна от разумен скепсис. Отговорите на академичното знание са преразгледани и изобличени като недостатъчни, а други така надеждни, уви, сякаш няма. Това е фаустовска книга. Но вместо сделка с ... |