"Винаги съм вярвал, че за да откриеш една необикновена, изумителна, единствена по рода си история трябва просто да попиташ първият случаен минувач на улицата. Всеки човек е носител на поне една неподражаема притча... на една прекрасна песен... на един зашеметяващ роман... на един достоен за холивудска продукция житейски сценарий. Не трябва да оставяме своите страници ненаписани и своето повествование само за себе си, защото те могат да бъдат от полза не само за техния автор. Самото писане не е особено трудно. Трябва просто да седнеш пред хартията или компютъра, да отвориш раните си и да започнеш да си спомняш, да ... |
|
|
"Там, където не сме" - новата поетическа книга от Георги Господинов събира стихове, писани през последните десет години и неиздавани досега. Тя е пета по ред след вече класическите му стихосбирки от 90 -те "Лапидариум" и "Черешата на един народ", след "Писма до Гаустин" (2003) и общото им издание в антологията "Балади и разпади" (2007). Господинов често казва, че внася контрабандно поезия в своите романи. Но е вярно и обратното - можем да открием ненаписани романи, контрабандно внесени в стиховете му. В стихосбирката има нещо от личната и световна меланхолия на " ... |
|
|
Настоящето издание е разширено и допълнено с материали, публикувани в периода 2014 - 2016 г. ... Отвъд играта е първият сборник на Иво Иванов, включваш неговата специфична документална есеистика от най-ранния му авторски период във вестник 7 дни спорт. Оригиналното издание, публикувано през 2008 г. в две части, е отдавна изчерпано и е на практика неоткриваемо. Настоящата книга е отговорът на издателство Вакон на желанието на хиляди читатели да се сдобият с тази библиографска рядкост. Отвъд играта е много повече от поглед назад и то не само заради актуалното звучене на всеки един от разказите в нея. Всъщност книгата ... |
|
|
Какъвто и да си, в каквото и да вярваш, скоро всичко ще се промени! ... Откъде идваме? Къде отиваме? Билбао, Испания. Робърт Лангдън, харвардски професор по символика и религиозна иконография, пристига в ултрамодерния музей "Гугенхайм" в Билбао, за да присъства на изключително важно събитие - оповестяване на откритие, което "завинаги ще промени съдбата на науката". Организатор на събитието е Едмънд Кърш, четиресетгодишен милиардер футурист, чиито изумителни високотехнологични изобретения и дръзки предвиждания са му донесли световна слава. Кърш, който преди двайсет години е бил един от първите студенти ... |
|
|
Дебютният роман на Константин Трендафилов. ... "Само не ме пускай" казва онова необикновено момиче в ухото на героя, след като се любят за пръв път. Този роман прави това с читателите си. Подвеждащо лесен. Подозрително дълбок. Константин Трендафилов идва." Захари Карабашлиев "Ти не можеш да спасиш никого - нито себе си, нито другите. Любовта обаче винаги ще те връща към мястото на престъплението... Към отказа да осмислиш собствената си вина. Или към способността да живееш предимно чрез вината. Константин Трендафилов ни предлага честен и изящен, направо стремителен роман, с много входове към ... |
|
|
Най-продаваната авторка за 2016 г. Джоджо Мойс се завръща със сборник с две новели и девет разказа "Сама в Париж"! Нел е на двадесет и шест и никога не е ходила в Париж. Всъщност не е ходила никъде, защото е скучна и предвидима. И не си пада по изненадите. Или поне така си мислят всички: колегите, приятелят ѝ Пийт и дори собствената ѝ майка! Нел организира романтично пътуване до Париж, за да им докаже, че грешат. Пийт обаче се отказва в последния момент и тя се озовава сама в Града на светлината. Нел не говори езика и се срамува дори да си хване такси. Решава да се прибере в Англия още на ... |
|
|
В Рим понякога е достатъчно само едно кафе, за да се влюбиш! ... Кафето е един микросвят, една "Божествена комедия", която трябва да се изчете за 30 секунди. Всяка чаша кафе е отделна история. Има някаква силна спойка, която прави от тези свързани елементи едно стабилно цяло - кафенето, както и кафето в чашата, и зърната, от които е направено. Но всяко кафе е с различна консистенция и с различен вкус, както и хората са различни. Тъй като всички пътища водят към кафенето (или поне минават през него), много е важно всеки да успее да намери своето кафе. Масимо е над трийсетте и е собственик на малко кафене в ... |
|
|
"Доброто стихотворение е принос към действителността. Светът вече не може да бъде същият, щом към него се е прибавило едно добро стихотворение. Доброто стихотворение помага да се промени формата и значението на вселената, помага да се разшири знанието на всеки за себе си и за околния свят." Дилън Томас Америка дълго ще помни Дилън Томас като архетипния поет- романтик с присъщата му ярка театралност, с непрестанното пиене, с гръмогласните спорове пред публика и с неописуемия начин, по който рецитира творбите си с дълбоко чувство и уелска мелодичност. Когато умира по време на поредното рецитаторско турне в Ню ... |
|
|
Неиздавано досега на български продължение на "Пилето". ... Последните думи на Пилето към неговия приятел Ал в едноименния шедьовър на Уилям Уортън са: "Но си струва труда да се опита." И точно с това се заема Ал, след като се измъква от хватката на армията и военното безумие. Той си купува армейски джип, пребоядисва го в предизвикателно жълто, нарича го Пеперудата, и поема по безкрайните американски пътища, за да се опита да преодолее травмите си. Обсебен от свободния на пеперудите, той жадува да ги опознае истински - точно както неговият приятел Пилето превърна в център на живота си канарчетата. ... |
|
|
През 1942 година Лали Соколов е на 24 години. Живее в Братислава, има добра работа, приятели, хубав живот; говори добре няколко езика и е любимец на жените. Властите по това време искат от всяко еврейско семейство да изпрати момче над осемнайсет години да работи за немците и той решава да го направи, за да спаси близките си. Така се оказва доброволно депортиран в Аушвиц-Биркенау. Там му е възложено да татуира върху ръцете на останалите лагерници номерата, с които са обозначени. Един ден на опашката пред него се нарежда уплашено момиче. За Лали това е любов от пръв поглед и той се заклева не само, че ще оцелее, а и че ще ... |
|
|
"Светлина Фотева ни показва трудността да обичаш безрезервно и същевременно с това да запазиш независимостта на ума си. Тя се движи деликатно по острите завои на поетическото чувство." Марин Бодаков "Поезията на Светлина Фотева разкрива крехкостта на опитите ни да изградим мостове над бездните на съществуването. Богатството на нюанси в болезнената изящност на тези стихове създава поетическо пространство, достатъчно обширно, за да побере несъвършенствата на света и все пак да остави място за надеждата." Петър Чухов ... |
|
|
Кориците са с мотиви по екранизация на книгата. ... Никога не съм се влюбвала и никога не съм обичала много, страстно, лудо, до смърт. Сърцето ми никога не е плакало, разкъсано от любовна мъка... не съм плакала за мъж... не съм мислела, че ще умра след раздяла. Никога не съм срещала любовта, онази, спираща дъха ти, разтуптяваща сетивата ти, замъгляваща мозъка ти, любовта, пред която си готов да паднеш на колене и да виеш от болка, защото знаеш, че я губиш... никога не съм обичала никой друг, освен хероина... любовта на живота ми. "Мислиш си, драги читателю, че държиш в ръцете си книга. Да, вярно, книга е, но не само: ... |
