Метафизика на любовта и раздялата. Стихотворения

"Светлина Фотева ни показва трудността да обичаш безрезервно и същевременно с това да запазиш независимостта на ума си. Тя се движи деликатно по острите завои на поетическото чувство."
Марин Бодаков

"Поезията на Светлина Фотева разкрива крехкостта на опитите ни да изградим мостове над бездните на съществуването. Богатството на нюанси в болезнената изящност на тези стихове създава поетическо пространство, достатъчно обширно, за да побере несъвършенствата на света и все пак да остави място за надеждата."
Петър Чухов

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com

Мисля
Любовта ми е картина в охреножълто
Не се намира успокоение във въпроса
Влизам във нещата
Твоето аз не е същност жажда за дъжд
През нощта стана студено
Опитах да стигна окото на бога
Миг
Не е печален дъжд
Морето своя бряг познава
Любимият с детинско настървение
Безспорно този свят
Разбивай делника
Испания
На Нова Година
Нищо не опитомих
Днес на улицата рязаха
Седиш на стола срещу мен
Жената върви през полето
Къщата гърбава
Мостът пресича и свързва
Когато излизам
Дали ще дойда аз при теб
Колко е дълъг пътят
Тиха е войната ни
На Свети Валентин
Човек свиква със студа
В 5:45 сутринта
Удариха с камък очите на звяра
Птицата която си лети в небето
По острието на бръснача
Когато думите на хората
Носи тялото си като черупка
Дели ни само една стая
Небето явно не ми дава знаци
Вечерта
Мразеше ме
Отварям и затварям прозореца
Човек се ражда