В книгата "Пазителят" са събрани разнообразни теми и направления. В нея може да откриете и история, и езотерика, и философия. И всичко това - в такава хармония, че просто се потапяте в произведението, забравяйки за реалния свят. Създаден е успореден свят, в който има всичко: и любов, и магически същества, и зло, и добро. Характерното за Виктор Пелевин е, че сътворява нещо необичайно, което моментално ви увлича и дълго не ви пуска. Историческата сюжетна линия описва история с двестагодишна давност. Тук са и император Павел I, и Бенджамин Франклин, и Франц-Антон Месмер, и Алекс де Киже - малко ленив и безразсъден ... |
|
Те са млади, без задръжки, отворени към всичко възможно - и поемат по пътя на все по-наситени еротични приключения, при които удоволствието произтича от странното, от болката и болезнеността, от фетишисткото, скверното, често дори от смъртта. Романът "История на окото" е публикуван под псевдоним през 1927 година в тираж едва 135 бройки. Незабавно е забранен, но в хода на годините претърпява множество преиздания. С истинското име на автора излиза за първи път едва през 1967. Жорж Батай (1897 - 1962) е автор на романи, а също на есета и трудове от областта на философията, историята на изкуството, социологията.& ... |
|
Завладяващ роман, пресъздаващ опасностите и несигурността на младостта. Живот, приютен в обърканите съдби. Великодушието на злото от време на време. ... Четири момчета на осемнадесет години стоят на един мост в дъжда, взирайки се в бързо течащата река. Те не говорят. Те всички са потънали в мисли за красивата и загадъчна Андре. Само няколко месеца преди това тя събира на купчина всяка една своя дреха и скача в черната вода долу. Оттогава момчетата са обсебени от момичето, което се опитва да се самоубие. Момичето, което води мъжете един след друг в тоалетната на местното кино. Момичето, което принуждава четиримата приятели, ... |
|
За първи път трите части на култовото произведение на Хенри Милър - "Разпятие в розово", в един луксозен том. ... "Човек може да го харесва или да не го харесва как пише, но не може поне мъничко да не му завижда за щастието и непукизма, за артистичната лекота на битието му, за производството на живот, в което е бил въвлечен. Трудно е да се говори за Хенри Милър без клишета, защото той сам отдавна се е превърнал в клише. Като се спомене името му, в популярното съзнание автоматично изникват асоциации с истории за секс, алкохол и буйни веселия. Особено със секс, заради ето такива епизоди: "Ако след ... |